Букурещ

        Сградата на Парламента

        Идеята за построяването на най-пищния дворец в света се ражда след едно посещение на Николае Чаушеско в Корея през 1972 г. Проектирането започва през 1983 г., а церемонията по полагането на първия камък се състои на 25 юни 1984 г. В края на управлението на Чаушеско (1989 г.)проектът е завършен частично. Към 2004 г. сградата е изградена на почти 90%. Първоначална тя била наричана Дом на Републиката и Дом на народа, но от 2004 г. започват да я наричат Палат на Парламента. При строителството й са използвани изключително румънски материали – дърво, мрамор, дялани камъни и др. Строежът е погълнал неимоверно количество пари (по съвсем приблизителни оценки 3,3 милиарда долара, което е почти 80% от БВП на Румъния.) Именно поради тази причина, след демократичните промени в Румъния, в страната се появяват предложения сградата да бъде съборена. Надделява практицизма и тъй като изпълнението на проекта е почти към своя край, държавното ръководство на Румъния решава сградата да бъде довършена.

        Днес, със своите размери, дължина 270 м., ширина 240 м., височина 86 м. над земята и 92 метра под нея, Парламента влиза в книгата на Рекордите на Гинес като втората по големина административна сграда в света (първата е Пентагона). Със своя обем от 2 550 000 м3 Парламента се нарежда на 3-то място в света след хангара за совалки на Кейп Канаверъл във Флорида и пирамидата Кетцалкоатъл в Мексико. Сградата надхвърля с 2% обема на Хеопсовата пирамида в Египет. Тя има 12 надземни нива и 8 подземни. Най-големият коридор в сградата е дълъг 150 метра, а най-голямата зала обхваща 2 200 м² и е висока 16 метра. Има 1 100 помещения.

        Сградата е построена на площ от 66 000 м2 върху един от малкото естествени хълмове в Букурещ (“Дялул Спири”), който за целта на проекта е разрушен. Има легенди, че мястото, върху което е изграден Палата, преди няколко века е било гробище, в което са погребвани хилядите загинали при чумна епидемия жители на Букурещ.

За освобождаването на необходимото пространство за строеж и за да се осигури подходящ фон, на който да изпъкне величието на сградата, са разрушени 7 кв. км. от Стария град, в това число 19 православни християнски църкви, 6 еврейски синагоги, 3 протестантки църкви и са преселени близо 40 000 души. По груби оценки, за построяването на сградата са използвани около 1 милион кубически метра камъни от Трансилвания, 3 500 тона естествен кристал за направата на 480 полилея, 1 409 осветителни тела и огледала; 700 000 тона стомана и бронз за врати, прозорци и др.; 900 000 кубически метра дърво (над 95% румънско производство) за паркет и ламперии и 200 000 м² килими (машините за тъкането им са внасяни в директно в залите, защото размерите на килимите са огромни). Сградата е направена по проект на румънски архитекти (участие са взели около 700 архитекта), а в строежа са участвали над 20 000 работници.

Водещия към Парламента булевард Онурий (бивш „Победа на социализма”)или Шан-з-Елизе на Букурещ е 1 метър по-широк и 6 метра по-дълъг от известната парижка улица. На него са разположени 42 фонтана: по един за всяка една от румънските области и 1 за Букурещ. От двете страни на булеварда са разположени огромни сгради, използвани от различните министерства. По продължение на този булевард в същия помпозен стил са изградени жилищни блокове, които са били предвидени да приютят множеството държавни и партийни функционери от времето на Чаушеску (вероятно за да бъдат по-лесно контролирани и наблюдавани). След свалянето на Чаушеско през 1989 г. обаче, част от тях остават недовършени и необитаеми и до днес.

Днес в сградата се помещават двете камари на Парламента, както и Националния музей за съвременно изкуство и Музеят на тоталитаризма и социалистическия реализъм. Част от сградата е отворена за туристи, като има гидове, изнасящи беседи на различни езици, включително на български.