Екскурзия Белград - Великден

14.04.2012: Отпътуване от София, стадион “Васил Левски”, в 7.00 ч. по маршрут София – Калотина – Ниш – Белград (400 км). Туристическа програма в Белград: панорамна обиколка: Площад “Теразие” – търговския център на града; новата сграда на Скупщината (Парламента); улица “Крал Милан”; площад “Славия”; катедралният храм "Св. Сава" – най-големия православен храм на Балканите; улица “Крал Милутин”; булевард “Крал Александър”; църквата "Св. Марко"; площад Никола Пашич; Площада на Републиката; крепостта "Калемегдан" – разположена на носа, където Сава се влива в Дунав. Крепостта, около която днес е оформен красив парк, е свързана и с българската история: именно тук Васил Левски, след лъвския си скок над рова при Стамбул капия, получава своето прозвище. Пешеходна разходка: улица "Княз Михайло"; площада на Републиката; Националният театър; Националният музей; къщата на Иво Андич; музеят на Никола Тесла; Градската врата "Варош капия". Свободно време. Настаняване в хотел. Почивка. Тържествено посрещане на Великден – празнична Великденска литургия. Нощувка.

15.04.2012: Късна закуска. По желание отпътуване за Нови Сад – той е вторият по големина град на Сърбия, столица на автономната област Войводина. Градът е разположен на река Дунав и е известен с ежегодния музикален фестивал EXIT. В архитектурата и културата на Нови Сад ясно личи контраста между източно и западноевропейското влияние. Туристическа обиколка на града - крепостта Петроварадин, Старата Община, католическата Църква на Дева Мария, православната църква Свети Георги, синагогата на Нови Сад, Старият замък, Музеят на Войводина. Късния следобед прибиране в Белград. Свободно време. Препоръчваме разходка по бохемската улица Скадарлия, която още помни духа на велики сръбски поети, художници, философи и журналисти от романтичния XIX век. Често наричат Скадарлия „Белградския Монмартр”. По желание посещение на типичен сръбски ресторант с жива музика. Нощувка.

16.04.2012: Закуска. Отпътуване за Топола: сръбската кралска и духовна столица. От тук е започнала съвременната сръбска династия на крал Александър Караджорджевич, който избира града за столица след освобождението от турско робство. Основната туристическа забележителност в Топола е църквата “Св. Георги”, строена в периода 1910 – 1930 г. като мавзолей на династията Караджоджевичи. В нея са коронясани четиримата сръбски крале след освобождението от турско робство. Църквата е уникална с мозайките си, изработени от над 15 000 камъчета, изобразяващи библейски сцени, копирани от фреските на повече от 70 сръбски манастира. Мозайките заемат площ от 3570 кв. м. и са изработени от мрамор и измалт в 15 нюанса на цветовете и позлата с 18 и 20-каратово злато. В подземията на храма е гробът на крал Александър Караджорджевич и семейството му. Отпътуване за България. Пристигане в София вечерта.

          Любопитно за ВЕЛИКДЕН:
          Подготовката за празника започва в седмицата преди Великден (наричана Страстна), като се боядисват яйца и се месят козунаци, а на обяд на трапезата присъства агнешкото блюдо. Празнува се три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Всички се "чукат" с червени и шарени яйца — за здраве.
         Не е известно откога за първи път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйца са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали началото на живота. Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицитворява гробницата на Христос и камъка, който е отместил. По-късно асоциацията се променя заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено - кръвта на Христос.
       В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Разпети Петък, като броя им зависи от членовете на семейството и от броя на кокошките. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена, която докато яйцето е още топло и прясно боядисано, чертае кръст с него по челата на децата, за да са здрави и румени те през годината.Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. До появата на изкуствени оцветители за боядисването на яйцата са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика - оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи.
          Яйце се дарявало на всеки гост, прекрачил прага. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (борак), ще е най-здрав през годината.

          Защо се разминават празниците на католици и православни?
          Формулата за определяне на Великден в западната и източната църква е еднаква: Неделята след първото пролетно пълнолуние. Т.е. това е първата неделя след 21 март – църковното пролетно равноденствие. Разликата е, че Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква - според Грегорианския. Юлианският календар е по-неточен и изостава с тринадесет дни спрямо астрономическото време. Така когато по старостилния календар стане 21 март, по светския вече е 3 април. На двете дати луната има различно положение. 13 дена представляват приблизително половин месец и шансът да има пълнолуние в този период е около 50 %. Затова все пак в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е по-късно, обикновено 1 седмица, но през 2008 г. – повече от месец. Протестантите честват Великден според местната традиция - на Запад с католиците, на Изток с православните.

02/ 951 6948