Екскурзия Солун – Кавала за Гергьовден

1 ден: Отпътуване от София в 6.00 ч. по маршрут София – Перник – Дупница – Сандански – Петрич – Солун. Пристигане в Солун около обяд. Туристическа програма в града: Бялата кула – символ на Солун, построена от Сюлейман Великолепни и служила през вековете като отбранителна кула и затвор, а днес музей; паметника на Александър Македонски, по-известен като Александър Велики – един от най-великите пълководци в историята; Археологическия музей, комплекса Галериус, църквата “Св. Димитър” – най-голямата православна църква в Солун, тук се намират мощите на Свети Димитър – покровителя на града; Агората. Свободно време за самостоятелно разглеждане. Отпътуване за Аспровалта. Настаняване в хотел. Нощувка.

2 ден: По желание екскурзия до Кавала. Туристическа програма в града: църквата „Св. Богородица”; Пристанището; къщата на Мехмет Али, основател на династията, която управлява Египет до 1952 г., албанец по произход, роден в Кавала. Мехмед Али остава в историята с провежданите от него значими реформи в Османската империя през 19 век. Той организира интензивно обучение на лекари, инженери, държавни чиновници в новосъздадени училища и в Европа, построява напоителни системи и развива добива на памук. В знак на благодарност към родния си град Кавала той построява имарет, който се смята за най-голямата ислямска постройка в Европа. В момента тя е превърната в луксозен хотел; Акведуктът Камарес – колосална конструкция, едно от многото дела на Сюлейман Великолепни. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През 15 век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра; Крепостта от 16 век, построена от турците на хълма Панагия и станала символ на града. Връщане в Аспровалта. Нощувка.

3 ден:  По желание гергьовденски обяд: печено агънце със салатки и узо! Освобождаване на хотела и отпътуване за България. Връщане в София привечер.

Цена: 155,00 лева
Цената е валидна при цена на 1 л. дизел = 2,70 лв.

Цената включва:
* транспорт от и до София с автобус ***
* 2 нощувки в студия в Аспровалта (настаняване по 2-ма и 3-ма души в студио)
* посочената туристическа програма в Солун и Кавала
* представител на фирмата, придружаващ групата.
Цената е платима в лева по фиксинга на БНБ в брой в офиса на фирмата или по банков път (банковите реквизити са посочени в договора).

Цената не включва:
* медицинска застраховка – 5,00 лева
* екскурзия до Кавала – 10,00 лева (при група мин. 20 рах)
* гергьовденски обяд: 25,00 лева (включва: печено агънце със салатка и узо при мин. 20 рах заявили)

Отстъпки:
Деца до 6 години: 50,00 лева
Деца от 06 – 12 години: 30,00 лева

Необходими документи:
* лична карта или задграничен паспорт, валидни минимум 6 месеца след датата на завръщане от екскурзията – копие от документа се предоставя в офиса на фирмата при депозитната вноска. Визи не се изискват.
* за деца под 18 години – нотариално заверена декларация от единия или двамата родители – попълва се по образец.
 
Забележка:
Цената и всички условия по програмата са валидни само при набрана група от 40 плащащи пълната такса. Агенцията не гарантира допълването на непълни групи. Срок за уведомяване на туристите за не постигнат минимум – 7 дни преди датата на заминаване. Няма специфични медицински и санитарни изисквания.

                Любопитно за Гергьовден

        В България Гергьовден е обявен за национален празник, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Това е денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Чества се също и като главен празник на овчаря.

        Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден, отбелязван от около 200 хиляди души. Той е и един от най-големите пролетни празници, съвпадащ с разцвета на природата. Затова е наречен още "цветен Гьорги".
      Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден. От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори. Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт - млякото.
      Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото младата жена, за да се раждат повече женски агнета.

На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина: чесън, бук, глог, коприва. Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво. Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма - чесън, коприва, глог, къпина.
      Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава "играе" заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.

На Гергьовден се прави празнична трапеза. Тя обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина - обикновено при оброчище, параклис или манастир. След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги - обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.