Италия - suntravel.bg

Теодора Костадинова , гр. Пловдив

Здравейте, имах възможността да посетя екскурзия-Карнавала във Венеция...

избери месец

2019 Ноември (0) 2019 Декември (9) 2020 Януари (5) 2020 Февруари (2) 2020 Март (10) 2020 Април (10) 2020 Май (2) 2020 Юни (6) 2020 Юли (14) 2020 Август (12) 2020 Септември (4) 2020 Октомври (3)

Най-преглеждани оферти

Нова година 2020 в Белград

Коледен шопинг във Виена – столицата...

Предколедна екскурзия до Прага и Дрезден

Твоите оферти

Италия

Слънчева Италия заема изцяло Апенинския полуостров, низината на река По, част от южните склонове на Алпите и двата средиземноморски острова Сицилия и Сардиния. Тя е типично морска страна не само защото 80% от границите са морски, но и защото заема централно място в Средиземно море.

Географското положение на Италия – в средата на Средиземноморието – люлка на европейската култура – съществено е повлияло върху превръщането й през древността в ядро на бързо разрастващата се Римска империя. През средните векове италианските крайморски градове Венеция и Генуа се превръщат в могъщи морски републики, те именно осъществяват особено оживена търговия между Европа и Леванта /изток/.

Завладяването на средиземноморския Изток от османските турци и наскоро след това откриването на Америка пренасочват търговските пътища по море край бреговете на Африка и Азия, а също и през Атлантика към Новия свят. Центърът на мореплаването и търговията се изместват в приатлантическа Европа. Италия започва да изостава в политическо и икономическо отношение, но пък дава огромен тласък в развитието на европейската и световна култура като родина на Ренесанса.

Прокарването на Суецкия канал през 1869 г. допринася твърде много Италия да стане отново възел на морските търговски пътища в Средиземноморието.
Италия е разположена на площ от 301 000 кв.км. и е на 10-то място в Европа след Русия, Украйна, Франция, Испания, Швеция, Германия, Финландия, Норвегия, Полша.

Релефът на Италия е разнообразен, но преобладава планинския. В северната част като огромна дъга се издигат Алпите, които се спускат стръмно на юг към Паданската низина. Те имат важна климатична роля и са основна предпоставка за развитието на планинския туризъм. Паданската низина е най-обширната и предоставя условия за развитието на интензивно земеделие. На юг от нея се простират Апенините, които почти изцяло запълват полуострова и са дали името му. Най-високият връх е Корно Гранде – 2914 м. Островите Сицилия и Сардиния са важна част от страната. В Сицилия се намира най-високия действащ вулкан в Европа – Етна-3340 м., а най–известния вулкан е Везувий /близо до Неапол/– 1277 м.

Италия е бедна на полезни изкопаеми. Единствените по-значителни находища са на сяра /о- в Сицилия/ и мрамор /в областта Карара/.

Климатът в по-голямата част на страната е средиземноморски /субтропичен/ с характерна мека и влажна зима и сухо и горещо лято. Само Паданската низина има преходно-континентален климат, а Алпите - планински.

Речната мрежа е гъста, като най-големите реки са По – в северната част, Тибър и Арно - в централната, но те не са плавателни. Има над 500 езера–най-големите - Лаго Маджоре, Лаго ди Комо, Лаго ди Гарда - са разположени в южното подножие на Алпите.

Флората на Италия се отличава с голямо разнообразие. Типични за страната са маквисите /вечнозелени храсти и дървета/, представени от корков дъб, каменен дъб, розмарин, мирт, олеандър, рожково дърво, благороден лавър и др. За италианската ривиера са характерни различните палми, магнолии, платани, кедри, кипариси, диви маслини, както и пиниите – вид средиземноморски бор.

По брой на населението (58,5 млн. души) Италия е една от големите европейски страни след Русия, Германия, Великобритания и Франция. Етническия състав е еднороден – около 98% са италианци. Страната е гъсто населена – около 190 души на кв.км. 75% живеят в градовете, като милионни са Рим, Милано, Неапол и Торино. По форма на управление страната е парламентарна република, начело с двукамерен парламент. В политическия живот основна фигура е министър-председателят - Силвио Берлускони.

Италианският език спада към групата на романските езици, заедно с френския, испанския, португалския, румънски и др. Те са възникнали от латинския – езика на римляните. В основата на съвременния италиански език лежи тосканското наречие, като много голяма е заслугата на тримата големи поети на Ренесанса: Данте , Петрарка и Бокачо за неговото формиране .

Италия в миналото и днес – Апенинският полуостров е заселен още в дълбоката древност. Между най–старите жители изпъкват етруските и латините, както и гърците основали свои колонии в южната част на страната още през VІІ – VІ в пр. Хр. Особена роля в историята на полуострова, а и на античната цивилизация, играе възникналия през 753 г. пр. Хр. в областта Лациум гр.Рим , разположен на р.Тибър върху 7 хълма . Според легендата, Рим е основан от двамата братя Ромул и Рем върху Палатинския хълм на левия бряг на р .Тибър.

В продължение на няколко века римляните налагат своята власт върху съседните племена, а постепенно и върху целия полуостров. През ІІІ -ІІ в.пр.Хр. Рим успява да победи най–могъщия си съперник в западното Средиземноморие – Картаген, а през следващите три века да разпростре властта си върху цялото Средиземноморие, създавайки могъща империя от Гибралтар до р. Ефрат. В пределите на империята влизат и територии от Западна Европа - Галия и Британия, като границата между Римската цивилизация и варварите преминава по реките Рейн и Дунав.

В началото на ІV в. от н.е. император Константин Велики признава християнството като официална религия /313 г./, а малко по–късно през 330 г. премества столицата на изток в Константинопол. В края на ІV в. /395 г./ император Теодосий Велики разделя Римската империя на две части - Западна и Източна, които никога повече не се обединяват. Западната империя, в която влиза и Италия, подложена на силен варварски натиск бързо се разпада, като върху нейните останки възникват кралствата на франките в Галия, на остготите в Италия, на вестготите в Испания, на вандалите в Северна Африка. През първата половина на VІ в. императорът на Източната Римска империя /Византия/ успява през 555 г. да разгроми кралството на остготите, но малко след това германското племе лангобарди покорява почти цяла Италия, създавайки своя държава. През 774 г. Северна Италия е включена в пределите на франкската държава на Карл Велики. Средна Италия /около Рим/ се обособява като Папска държава с център Рим, южните провинции Кампания, Апулия, Калабрия и Сицилия остават византийски .

През ІХ в. арабите завладяват Сицилия, а през Х в. Северна Италия е опустошавана от маджари, а Южна от нормани.

От 962 г. територията на Италия е включена в пределите на Свещената римска империя. От ХІІ в. градовете в Северна Италия водят продължителни борби с германските императори за запазване на своите права и успяват да победят. Същевременно Италия е арена на съперничество между привърженици на папата /гвелфи/ и поддръжници на германския император /гибелини/. През ХІІІ – ХІV в. испанците заемат о. Сицилия, през ХV в. и Южна Италия.

Същевременно през ХІ – ХІІ в.сериозно развитие получават занаятите в градовете Флоренция, Сиена, Перуджа, Пиза, Болоня, Милано. Във Венеция и Генуа важна роля започва да играе корабостроенето и корабоплаването. След началото на кръстоносните походи от началото на І в. Венеция и Генуа постепенно изместват Византия от търговията с Изтока. Силно развитие получават стоково–паричните отношения. Милано и Сиена се оформят като големи банкерски центрове, а Флоренция се превръща във водеща сила на манифактурното производство.
През ХІV – ХV в. в някои от градовете - държави се налага тирания /еднолична власт на аристократични родове/ - Медичите във Флоренция, Висконти и Сфорца в Милано, Да Полента в Равена и др.

Икономическият просперитет и културните традиции предизвикват възникването на Ренесанса и Хуманизма. Най–видните представители на тези направления са Данте Алигиери, Джовани Бокачо и Франческо Петрарка в литературата, Николо Макиавели в обществените науки, Донато Браманти в архитектурата, Леонардо да Винчи, Рафаело Санцио и Микеланджело Буонароти в живописта и скулптурата. Въпреки огромния икономически и културен подем Италия е политически разпокъсана. Завладяването на Изтока от османските турци в средата на ХV в. /1453 г./, когато пада Константинопол, нанася силен удар върху търговията на Венеция и Генуа. Изместването на търговията в Атлантическия океан след откриването на Новия свят води до всеобщ упадък в Италия. През ХVІ – ХVІІ в. тя става арена на съперничество между Франция и Испания, като Испания успява да се наложи в Южната част и островите. През ХVІІІ в. Северна Италия е присъединена към Австрия.

Въпреки политическия и стопански упадъкИталия запазва ролята си в културата, особено в музиката. Най–видните представители от този период са Клаудио Монтеверди, Алесандро Скарлати, Антонио Вивалди и Арканджело Корели. Същевременно в областта на науката се изявяват видни личности като Галилео Галилей, Джордано Бруно, Торичели, Волта, Галвани и др.

В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. революционните идеи на Великата Френска революция проникват и в Италия. Те дават мощен тласък на национално– свободителните борби на италианския народ – Рисорджименто. Част от тях е движението на “карбонарите“ /въглищари/, разгромено от австрийските власти. През 30-те години на ХІХ в. е създадена организацията “Млада Италия“ от Джузепе Мацини, бореща се за национално обединение. В средата на ХІХ в. основна роля за обединението започва да играе Савойската династия, управляваща в Пиемонт и особено нейния външен министър граф Камило Кавур. С помощта и на Франция, през 1859–60 г. е постигната победа над Австрия и по-голямата част от Италия е обединена в единна държава, като огромна заслуга за това има Джузепе Гарибалди. Окончателното обединяване завършва през 1870 г., когато към страната е присъединена и естествената столица Рим. Папската държава се простира само върху територия от 0,44 кв. км. около хълма Ватикан в самото сърце на Рим. Отношенията между папата и Италия са окончателно уредени през 1929 г. с т. нар. Латерански конкордат, сключен между папа Пий ХІІ и Бенито Мусолини.

Епохата на Рисорджименто е с изключителен принос в развитието на музиката, най–италианското изкуство. Това е времето, в което творят композитори като Росини, Белини, Пучини, но безспорен връх е творчеството на великия Джузепе Верди, чиято музика въплъщава гения на италианския народ.

Съвременна Италия е високо развита индустриално–аграрна страна, влизаща в групата на 7–те най–развити страни на планетата. По брутен вътрешен продукт сумарно пред нея са само САЩ, ЯПОНИЯ, ГЕРМАНИЯ, ФРАНЦИЯ и ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. Страната се специализира в производството на автомобили /ФИАТ – Торино, АЛФА- РОМЕО, ЛАНЧИЯ/, на изчислителни устройства /ОЛИВЕТИ/, химически продукти /МОНТЕДИСОН /. Световна известност имат италианските вина /на второ място в света след Франция/, кожени изделия и обувки и текстил. Промишлеността е най– развита в Северната част на страната, в провинциите Ломбардия, Пиемонт и Лигурия, като особено изпъква индустриалния триъгълник Милано – Торино – Генуа. Същевременно Югът е значително по–слабо развит /Кампания, Калабрия, Базиликата, Апилия, о–вите Сардиния и Сицилия/. Италианското земеделие е интензивно и високо стоково. С експортна насоченост са производствата на маслини, цитруси, макаронени изделия и др.

Транспортът е много добре развит като особено важна е ролята на морския транспорт. Най–голямото пристанище е Генуа /родно място на Христофор Колумб и Джузепе Мацини/.

Италия е традиционна туристическа дестинация, годишно се посещава от над 60 млн. туристи. Между най–предпочитаните обекти са РИМ с Ватикана, Венеция, Флоренция, Неапол с Помпей, Италианската Ривиера. Страната привлича туристи от цял свят както с многобройните си исторически паметници, така и с красивата природа, слънцето и морето.