02/ 951 6948
СЕПТЕМВРИЙСКИ ПРАЗНИЦИ
ПРОМО оферти от 76 лв. до 139 лв.
ПРОМО оферти от 159 лв. до 375 лв.
Автобусни екскурзии
Самолетни екскурзии
Топ оферти ИТАЛИЯ
Топ оферти ФРАНЦИЯ
Топ оферти БАРСЕЛОНА
ХИТ ПОЧИВКИ
Почивки Турция
Почивки Гърция
Почивки Италия
Почивки Египет
Почивки Тунис
Преди КОЛЕДА
Нова Година 2020
СВЕТИ ВАЛЕНТИН 2020
Подаръчни ваучери
Лазурен бряг или Френска Ривиера
За чужденеца, който не е минал по Южното крайбрежие на Франция, Лазурния бряг и Френската Ривиера са идентични понятия. В действителност Френската Ривиера се простира на разстояние от около 30 км. от Мантон, намиращ се само на 3 км. от италианската граница, през Монако до Ница. По-нататък брегът, виещ се живописно, минава през световно известните курорти Антиб, Кан, Сен Тропе и др.- обединени под името Лазурния бряг. И въпреки това, в повечто източници на информация цялото крайбрежие от Мантон до Марсилия се нарича много по-често Френска Ривиера.
Лазурният бряг, който ние също ще наричаме и Френска Ривиера, е разположен в южното подножие на приморските Алпи. Наименованието на тази част от Франция говори само за себе си, но за “кръстник”се приема поетът Стефан Лежар, поразен от изключителното разнообразие и красота на природата. И наистина впечатляващи са природните дадености - величествени алпийски пейзажи, в съчетание с красотата и уюта на просторни заливи, красиви речни долини, привличащи милиони туристи. Поразява и голямото разнообразие на климата: потапяйки краката си в топлите води на Средиземно море, можем да се любуваме на заснежените върхове на Алпите и техните известни зимни курорти - Орон, Вал Д Изер, Исоле и др. Много голямо е и растителното разнообразие - типични са мимозата, жасмина, лавандулата, розата, от които се получават знаменитите френски парфюми, а в ботаническите градини са събрани редки и екзотични растения. Тук палмите нежно поклащат листа заедно с израсналите по сипеите борове, гордо носещи своите корони. Суровостта на планините съжителства с ласките на топлото море, шумния градски живот със спокойствието на тихите пристанища. И всичко това е осветено от златните лъчи на щедрото слънце, синевата на небето се слива с лазура на морето.
С пълно право англичаните се смятат за откриватели на Лазурния бряг. През 1731 г., когато крал Луи ХV е само на 16 години, английския лорд Кавендиш и неговата съпруга предприемат пътешествие по Средиземноморието, за да избягат от мъглите и зимата на своя “зелен”остров. Минавайки с дилижанс по крайбрежието на Южна Франция, те решават да се установят в Ница. Мекотата на климата и спокойното лазурно море така пленява англичаните, че те идват и на следващата година. Славата на Ница започва да се носи в Англия и заможните приятели на лорда са заразени от примера му.
Така за няколко десетки години, повече от сто и десет фамилии от Англия, а по-късно и благородници от цяла Европа, заменят зимата с мекия и гостоприемен климат. Не случайно между тези “сезонни преселници” стават все повече и представителите на руския елит, които търсят тук чак от другия край на Европа слънце и топлина. Дълго време обаче, англичаните се смятат за първооткриватели на Лазурния бряг /Кот д Азур/.
Бурните събития във Франция през 1789 г. лишават за известно време англичаните и европейския елит от зимна ваканция. Но след Революцията и епохата на Наполеон настъпва Реставрацията и англичаните отново се връщат в Ница.
През 1834 г. става едно неприятно събитие. Друг английски благородник – лорд-канцлера Броам, е възпрепятстван да стигне до любимата си Ница, тъй като в областта върлува холера. Той изпаднал в ужас при мисълта, че трябва да се върне на мъгливия остров и търсейки място, където да се установи, открива малкото рибарско селище - Кан. Възхитен от красивата природа, лорд-канцлерът си построява тук вила. Така неизвестното рибарско селище постепенно става един най-луксозните курорти на Лазурния бряг.
През 1860 г, при император Наполеон ІІІ, Лазурния бряг е присъединен окончателно към Франция и този благословен морски кът става притегателен център за една космополитна клиентела. След Ница, Кан и Монако биват открити и др. популярни днес прекрасни кътчета. Ница се превръща в столица на Френската Ривиера. В нея строят дворци и резиденции редица короновани особи. Чести гости са кралица Виктория и крал Едуард VІІ, а руския император Николай ІІ построява великолепна православна църква.
Съвременна Ница наброява над 400 хил.жители. Няколко столетия преди нашата ера в земите около града е властвало племето на лигурите, които били изтласкани от древните гърци, установили вече своя колония в Марсилия. Гърците търсят не само място за търгуване, а и убежище срещу пиратите. Извоюваното крайбрежие те наричат Никея - победоносна. Но гърците не могли да устоят на набезите на враждебните племена от запад и север, и за това търсят помощ от римляните. Възползвайки се от възможността, римляните чрез обходна маневра през Прованс установяват своето пълно господство над крайбрежието.
След установяването на римската власт в цяла Галия /І в.пр.Хр./, днешния Лазурен бряг заедно с Прованс преживява изпитанията на следващите векове. След покръстването и укрепването на християнската църква, следва варварската инвазия през Великото преселение на народите. Последователно тук нахлуват вестготи, бургунди, франки и араби.
Крайбрежието и земите във вътрешността се превръщат в ябълка на раздора за френските и италианските графства през Средновековието и епохата на Ренесанса. Това продължава и след Френската революция. Наполеон присъединява областта към Франция, но след него тя отново става част от Савойското графство. След 1860 г. Ница и Савоя стават окончателно френски, така че Лазурния бряг е присъединен най-късно към Франция.
За информация:
02/ 951 6948
02/ 951 6948
Made by: TaraSoft
Лазурен бряг или Френска Ривиера