02/ 951 6948
Преди КОЛЕДА
НОВА ГОДИНА 2020 БУС
НОВА ГОДИНА 2020 КОЛА
СВЕТИ ВАЛЕНТИН 2020
ПРОМО оферти от 76 лв. до 139 лв.
ПРОМО оферти от 159 лв. до 375 лв.
Автобусни екскурзии
Самолетни екскурзии
Топ оферти ИТАЛИЯ
Топ оферти ФРАНЦИЯ
Топ оферти БАРСЕЛОНА
Почивки Турция
Почивки Гърция
Почивки Италия
Почивки Египет
Почивки Тунис
Подаръчни ваучери
Македония
Република Македония е нова южноевропейска държава, разположена в централната част на Балканския полуостров, без излаз на море, на 80 км от Солунския залив. Заема важно кръстопътно положение на пътищата от Централна Европа през Панонската низина и по долината на р. Вардар към Егейско море и от Адриатическо море на изток към Черноморския басейн.
Названието Македония е ново в географията. То се наложи през последния век като име на областта и бе прието като име на новата държава. Гърция се противопостави категорично срещу това, тъй като в древността така се е наричала античната държава на Филип и Александър Македонски. Знамето, което държавата прие през 1991 г., е златната шестнадесетлъчна звезда на Вергина на червен фон (от гроба на Филип Македонски). Това е вторият конфликт с Гърция. През 1995 г. Македония смени звездата на слънчеви лъчи.
Паричната единица на страната е денар.
На север Македония граничи със Сърбия (221 км), на изток с България (165 км), на юг с Гърция (228 км) и на запад с Албания ( 151 км). На българската граница има три гранични пункта: Девебаир-Гюешево, Делчево-Благоевград и Ново село-Петрич. Границите с Гърция и България фактически са граници с Европейския съюз.
Македония обхваща площ от 25 хил. кв. км. От балканските страни по-малки от нея са Черна гора и Словения. От 1993 г. е приета 181-та държава членка на обединените нации под името „Бивша югославска република Македония”.
Македония е живописна планинска страна с 34 планини, от които 14 много високи, със снежни била. На котловините се падат 20 % от площта. Средната надморска височина е 829 м. Страната представлява мозайка от планини и котловини. В източната зона (Родопската част) са планините Беласица, Плачковица, Огражден, Осоговои Малешевските планини. Вардарската зона обхваща долината на река Вардар на изток от Пелагония. Пелагонийската зона обхваща плодородните Битолско и Прилепско поле още планините Нидже, Селечка, Бабуна, Караджица. В западната част са разположени планините Пелистер, Кораб, Шар, Бистра.
Общо в Македония има три сеизмични зони - Дринска, Вардарска и Струмишка. Според сеизмолозите в Македония стават 8 % от заметресенията в Европа. Общо в страната има 105 пещери в карстови местности. Легендарната планина на Македония е Шар планина. Според редица учени, като Гризебах, тя е граница между три етноса – българи, сърби и албанци. Тя е втора по брой на езерата на Балканите след Рила. Титов връх, висок 2748 м. в Шар планина, е втори по височина след Голям Кораб - 2753 м, в едноименната планина.
Река Вардар е най-голямата река в Македония. Извира от Шар планина при с. Вутрок. Името й се свързва с албанската дума „балд” – бял, чист. Дълга е 388 км, от които 301 са на македонска територия. Вардар има 37 притока, между които най-големи са Брегалница и Црна (Черна). През Източна Македония тече река Струмица, дълга 75 км, десен приток на река Струма. Река Црн Дрим изтича от Охридското езеро, наречено „Байкал на Европа”. Тук са и Преспанското и Дйранското езера. На остров в Преспанското езеро, в гръцката част, е открит гробът на цар Самуил.
Македония е много богата на минерални извори– Скопски, Кумановски, Щипски, Дебърски, Кочански. Най-висока е температурата от 72 градуса в Банско край Струмица.
Населението на Македония през 2004 г. е 2 009 387 души. От тях македонците са 66,7 %. На второ място са албанците (шиптари, арнаути) – 23 %. Това са т. нар. геги и тоски. Турците са 4 %. През 2004 г. естественият прираст е 5 промила. Източноправославните християни са 67 %, мюсюлманите – 30 %, други религии – 3 %.
Македония е малка балканска страна, в която се развиват промишлеността, селското стопанство, транспортът и туризмът. В Югославия тя бе най-изостанала в стопанско отношение.
Страната произвежда електроенергия, като 91 % са от лигнитни центрове и 9 % отводни. Определено количество внася от България и Албания. Предстои строежа на газопровод от Русия през България.
Черната металургия обхваща производството на чугун, стомана, тръби и профили. Предприятията са в Скопие, Кавадарци и Куманово. Цветната металургия добива цинк, олово, злато, сребро. Медната руда се изнася. Бързо се развива машиностроенето. Завод за автобуси и ремаркета има в Скопие, за части на мотори в Кочани и Охрид, за земеделски машини в Куманово, Кавадарци, Струмица и Виница, за помпи и дъждовални съоръжения в Скопие и Щип, за хладилници в Битоля и др.
Химическата промишленост обхваща производството на изкуствени торове, киселини, пластмаси, бои и лакове, изкуствени влакна и сапун. За лекарства има фабрики в Скопие и Радовиш. Добри условия има за обработване на дървен материал, за изработване на мебели, за производство на хартия, целулоза и цимент.
Първите текстилни предприятия за шаек и гайтани се откриват през 1883 г. в Битолско и през 1890 г. в с. Магарево. След 1952 г. се откриват три текстилни комбината – в Щип за памучен текстил, в Тетово за вълнен и във Велес за коприна. Застъпени са също конфекционна, трикотажна и чорапена индустрия. Предприятия за кожи, обувки и чанти има в Скопие, Куманово и Охрид.
От селското стопанство най-голямо значение имат житните култури. Добивът на пшеница е 330 хил. т, което задоволява само половината от нуждите. Отглежда се и царевица, ечемик, овес и просо. От просото се прави боза и се отглеждат птици.
От техническите култури се отглеждат тютюн, слънчоглед, мак. Македония се слави с овощарството си. Царица на овощните градини е ябълката. Тя е символ на внимание, любов и здраве. Отглеждат се още сливи, круши, череши, вишни, праскови, кайсии, орехи, кестени, нарове, бадеми, смокини. Животновъдството е стар поминък с големи традиции.
През Македония преминава международен път Е 75 Остенде – Нюрнберг – Будапеща – Белград – Скопие – Атина. Подобрява се пътят Запад - Изток: Тирана –Скопие – Кюстендил – София. Първата жп линия е построена през 1873 г. През 1889 г. е осъществена връзката на север с Белград, а през 1894 г. Солун - Битоля. В строеж е линията Беляковци – Девебаир - Гюешево, която ще свърже директно Скопие със София. Тя е била започната през Втората световна война, когато Вардарска Македония е била в пределите на България.
В големите езера плуват 4 пътнически кораба с 360 места. Има идея за строеж на плавателен канал Дунав - Южна Морава – Вардар – Егейско море. Летищата са 16, от които 10 граждански.
В търговията Македония изнася главно тютюн, цигари, платове, готови дрехи, обувки, черни метали, медни руди, мрамор, вино, а най-много се внасят течни горива, жито, суровини за текстилна промишленост, електроенергия. Главни търговски партньори са Гърция, България, Турция, Албания и др.
Скопие (550 хил.ж.) е столица на страната, разположен на двата бряга на река Вардар, в обширна котловина. Наследник е на древният град Скупи. През 518 г. бил разтърсен от катастрофално земетресение. Земетресението от 1963 г. е разрушило 85 % от сградите и погубило 1070 души. Каменният мост на река Вардар е от XVвек. Тук е и Скопската крепост, т. нар. Кале. В Скопие е уреден музей на занаятите. Забележителности на Старо Скопие са Куршумли хан от 1550 г. (сега археологически музей), Часовниковата кула (Сааткуле), няколко стари джамии, църкви и хамами. Голям е броят на индустриалните предприятия. Тук е и Скопският университет „Свети Кирил и Методий”, Македонската академия на науките, студията на македонското радио и телевизия.
Битоля (85 хил. жители) е вторият по големина град в Македония, но до Балканската война е бил по-голям от Скопие. Той е бил вилаетският център с голям брой консули. Наследник е на древната римска Хераклея. В миналото е носил имената Обител, Манастир, Манастрион. Наводнението през 1854 г. завлякло 6-те покрити моста с дюкяни на река Драгор, по чието подобие Кольо Фичето строи моста в Ловеч на река Осъм. Между историческите забележителности е Айдаркади джамия от 1561 г., дело на най-бележития архитект на турската империя Синан, Безистенът от XVIвек, хамамите Дебой и Йени, часовниковата кула и др. Битоля е главният енергетичен център. В близост работят три големи електроцентрали с лигнитно гориво. Има фабрики за хладилници, платове, готови дрехи, захар и др. От многото манастири в околностите са останали само Буковският и Христофоровският, за които пишат Виктор Григорович, Ами Буе, Гризебах.
Прилеп (70 хил. ж.) е градът на Вълкашин и легендарния му син Крали Марко, на ароматичните цигари, на белоснежния мрамор. Тук е монетният двор на републиката. Това е третият по големина град на страната, прилепен до скалите, откъдето идва името му. Върху скалите са останките от крепостта Маркови кули. До тях е Вароша, където някога са се издигали 75 църкви. В новата част се издига Сааткула (часовникова кула), която е символ на града. Около нея е колоритната прилепска чаршия. Картинно е описанието на стария Прилеп, направено от Йордан Константинов-Джинот. Според него „прилепчани са трудолюбиви, досетливи, гостолюбиви, за наука желателни, чистотни, пеячи и играчи.... Прилепските болгаре, като прости и лакоми за хубави жени, омешеха болгарската кръв с цинцарска.”. В града има предприятия за метали, цигари, осветителни тела, стъкло, химикали и други. На 10 км от града е манастирът Трескавец от XIIIвек. с ценни дърворезби и икони.
Велес (50 хил. ж.) с амфитеатралното си разположение можем да оприличим на Македонското Търново. Датира от римско време с името Велизора, което значи „град на мостовете”. Такъв е смисълът на турското му име Кюприли, което се употребява от 1413 година. В миналото тук се изработвал т. нар. жълт сахтиян (мека козя кожа), която се търсила много в Пеща. Изработвали се и красиви грънчарски изделия. Христо Г. Данов избира Велес за трети град на своите книжарници заедно с Пловдив и Русчук. Те снабдяват българските училища с учебници, географски карти и други. В рамките на Югославия се наричаше Титов Велес. В града има предприятия за леене на олово, метални мебели, фаянс, порцелан, копринени платове, хранителни продукти и други.
Щип (50 хил.ж.) е възникнал на река Брегалница през IIIвек като римски град с името Астибо на пътя към Сердика. Във византийски източници се споменава с имената Симнот и Стипони, а в поменика на манастира Слепче фигурира като Щипца град. Старият безистен от XVIIвек е сега художествена галерия. Градският музей е настанен в Арсовата кукя. Заради големият брой текстилни предприятия Щип си спечели прозвището „Македонски Манчестър”. Тук е педагогическата академия „Гоце Делчев”и Рударско-геоложкият факултет на Скопския университет. Щип е родно място на проф. Александър Балабанов, Тодор Александров, Ваче Михайлов и др. Край Щип е баня Кекевица с лековита радиоактивна вода от 62 градуса.
Охрид (50 хил.ж.) е наследник на древния Лихнидос от римско време, на византийския Нов Епид. Станал е по-късно престолнина на цар Самуил с името Ох Рид – на рида. По време на ЦарБорис Iпрез 886 г. тук е изпратен Наум, а през 900 г. Климент – канонизирани по късно като светци. До 1767 г. тук е седалището на Българската охридска архиепископия, която съществува седем века. Между забележителностите на езерния град е Самуиловата крепост, големият брой църкви като „Света София”, „Свети Климент” (Св. Богородица Перевлепност), Охридската чаршия, вековният чинар, паметникът на Свети Кирил и Методий. Старият Охрид и църквата Свети Йоан Канео са под закрила на ЮНЕСКО. На 30 км от Охрид е манастирът „Свети Наум” и големият извор. Охрид е важен курортен и туристически център с много хотели, ресторанти и плажове.
Струга (15 хил.ж.) е разположена край Охридското езеро, там където от него изтича река Црн Дрим и се ловят ягулите (змиорки), когато тръгват към Саргасово море в Атлантика. Първото име на града е Енхалон, което на старогръцки означава змиорка. Името Струга също се превежда като ловище. Евлия Челеби описва ловището, красивите къщи на Струга с над 300 дюкяни, кервансараи, житен пазар, панагур (панаир). Оттогава е поговорката „Като Струга няма друга”, а в песните се пее за стружките моми, които белят платна на Охридското езеро. Известните стужани братята Константин и Димитър Миладинови отпечатват в Загреб през 1861 г. сборник български народни песни. Между забележителностите на града е къщата на братя Миладинови, природонаучният музей, църквата „Свети Георги”. На 5 км от Сруга е курортната част, където има няколко хотела и плажове.
Made by: TaraSoft
Македония