РИМ: град Вселена

Skype Me™! fb phone 02/ 951 6948
  • 02/ 951 6948
РИМ: град Вселена

          Рим е един от най–древните и най–велики градове в света с почти 3000-годишна история. Латинският език, роден в този град, много векове е бил официалният език на културата, на правото, установено в Рим и станало база за западното правово общество. Неговото изкуство, в това число и архтектурата, е послужило за образец на целия свят. Като влияние този град, отначало столица на Римската империя, след това столица на западното християнство, няма равен на себе си в европейската история. Раждането на Великия Град обаче е обгърнато в тайна. Дори етимологията на названието е загадка. Може би е произлязло от „строма”, т.е. „град на реката” или от „рума”, етруско име, или както гласи легендата – от името на Ромул, основал заедно с брат си – Рем Вечния Град.
          Не подлежи на съмнение, че първоначалните заселници – пастири и земеделци, са се появили на Палатинския хълм в средата на VIII век пр. Хр. / посочва се 753 г. пр. Хр./. Първите негови управници били седем легендарни царе, т.е. историята му започва като център на монархия. Тук се смесили различни древни племена, но след 509г. пр. Хр. градът приел републиканска форма на управление, начело с двама консули. Така старата олигархия се сменя от демократични органи като Трибунал, защитаващ интересите на плебеите пред патрицийте. Мощта на Рим постепенно пораствала и от 270 г. пр.Хр. цяла Италия била под властта на Рим, която скоро се разширила и извън пределите на Апенинския полуостров, придобивайки имперски размах. При управлението на Октавиан Август империята достига най–голямата си мощ и разцвет, но в последствие тръгва към криза, породена от липса на силна императорска власт и авторитет. Престижът на императорите Нерон, Калигула, Клавдий... уронват стабилността на властта. Раждането на Християнството също допринася за задълбочаването на кризата. Огромните територии изисквали и разходи за поддържане на мощна армия, а и натискът на варварите, водели империята към крах. През 313 г. Константин дава свобода на Християнския култ, а в 380 г. император Теодосий го обявява за официална религия.
          Започнала епохата на Великото преселение на народите от IV век. Вестготите на Аларих, след това хуните на Атила, подложили Рим „на меч и огън”. Скоро градът се превръща във второстепенно селище, изместен на практика от „Вторият Рим” – Константинопол – център на Източната Римска империя или т. нар. Византия.
          След унищожаването на града Рим през 476 г. от Одоакър, скиптърът, жезълът и короната /регалии/ са изпратени в Константинопол. Така светската власт е унищажена. Водещ става авторитетът на папата. Опирайки се върху завета на апостол Петър, папската институция придобива мисията да съхрани и разпространи Християнството сред варварите. Утрържадава се принципът на папоцезаризма – водещо място на папската институция пред светската. В 800 г. на връх Коледа, Папата коронясва Карл Велики, императорът на франките, за император на Свещената империя. Според идеята на християнския свят може да има един Бог, една държава, един център. Претенции за това има и Византия, за това тя реагира остро на тази коронация. От 1309 г. Папите били принудени да пренесат своята резиденция в Авиньон, където останали до 1377 г /т.нар. в историята „Авиньонски плен на папите”/. Връщането им в Рим не носи спокойствие на града и в 1527 г. Рим е подложен на опустошителни противоречия между папата и императорските войски.
          Епохата на Ренесанса носи блясък и уникалност в архитектурата и духа на града. Били привлечени такива велики майстори като Микеланджело, Рафаело, Челлини. По време на Реформацията римските граждани подкрепят католическата църква начело с Папата и контрареформаторите. Издигат се пищни храмове и сгради. Бароковите „декорации” – фасади, фонтани, градини, паметници... са „арена на съревнование” между Бернини и Боромини – два колоса в света на изкуството. Настъпила нова трудна епоха.
          В края на XVIII век Европа е разтърсена от Френската буржоазна революция, а през 1796 г. Наполеон Бонапарт нахлува в Италия, побеждава папските войски и папа Пий VI е изселен от Рим. С неговото име са свързани неуспешните опити да възвърне бласъка на папската институция и да продължи създаването на Ватиканския музей. Заражда се движение за възстановяване на Италия, на което папата се противопоставя. На 20.09.1870 г. италианските войски влезли във Вечния Град, който отново станал столица на нацията, а Папата се затворил във Ватикана и се обявил за затворник. Полувековното противопоставяне на Папство и Светска италианска държавност завършило с Латеранско съглашение през 1929 г., вече при Мусолини. Латеранските договори са система от договори между италианската държава и Светия престол. Определят правата и привилегиите на католическата църква и положението ѝ в Италия. Подписан е на 11 февруари 1929 в Латеранския апостолски дворец (Palazzo Laterano). Договорът признава католицизма за "единствена държавна религия" на Италия. Формално признава на Ватикана статут на суверенна территория, управлявана от Светия Престол, формално наречен Ватикан — Град Ватикан (Citta del Vaticano). Така Римският папа отново станал официална глава на западното Християнство и едновременно държавник на най–малката държава – Ватикана. Фашисткият режим, който си поставил за цел да върне на Рим имперското величие, отделял голямо внимание на помпозното, грандоманско строителство. Последвалата Втора световна война е свързана с поредица събития за Рим: нахлуване на нацистите, съпротивата на Рим, Англо–американска окупация, падане на монархията в резултат на плебесцит и раждане на републиката. Останалото принадлеживече на хрониката „текущи събития”: урбанистичен и демографски ръст, партийна борба, коалиционни правителства...
          Днес тези метежни обрати на историята са само факти, но духът на една цяла цивилизация лежи в Рим! Човек трудно би решил само веднъж да дойде тук – с това би излъгал себе си само!


Made by: TaraSoft

РИМ: град Вселена