Чехия
23 Август 2012
290
Република Чехия е разположена в Централна Европа. Обхваща площ от 79 хил. кв. км. Граничи на север с Полша, на запад е вклинена в територията на Германия, с която граничи на северозапад и югозапад, на юг с Австрия и на изток със Словакия. Заема важно кръстопътно положение. Чешки географи приемат, че край град Пилзен е географският център на Европа. През нейната територия преминават първостепенни шосейни, железопътни и въздушни маршрути. Страната няма излаз на море, но чрез река Елба (на чешки Лаба) нейни речни кораби достигат до Хамбург на Северно море. Знамето на страната е бяло и червено със син клин. Паричната единица е чешка крона, разделена на сто халера.
Населението на Чехия възлиза на 10,5 млн. души, от които 95 % са чехи. Останалите 5 % са предимно поляци и немци. По произход чехите принадлежат към западните славяни, но в историческото си развитие са силно повлияни от германците и австрийците. Дълго време те са част от Австро-Унгарската империя. Отличават се с висока култура, трудолюбие, прецизност и дисциплинираност в работата си, грижливо поддържане на своя бит, жизнерадост и отлични обноски в отношенията.
Католическа религия изповядва 40 % от населението, протестанти са 5 %, православните са 3 %, останалата част са атеисти и други. Служат си с латинската азбука. Националното питие е бирата - пилзнер урквел и бедвайзер. Между националните ястия са кнедлите, коледен шаран и ябълков щрудел. Прирастът е отрицателен – (-1) за 2009 г. Средната гъстота е 129 души на кв. км, градското население 77 %. В района на Тешин и Острава живеят поляци, а в граничните части на Судетите – немци. След Втората световна война от тази област са изселени в Германия 2,5 млн. германци. През периода 1851- 1921 г.от страната са емигрирали 2,2 млн. души - главно в САЩ. Други малцинства са поляци, украинци и цигани.
Българите дължат много на чехите. В земеделското училище в град Табор преди Освобождението на България са се учели много българи. След Освобождението през 1878 г. в България пристигат много високо образовани чехи, които оказват голяма помощ в организирането на държавните институции и управление, културното ни израстване и развитието на стопанския живот. Ценни са приносите на историка Константин Иречек (известно време дори министър на просвещението); художника Иван Мърквичка; братя Шкорпил (гимназиални учители и основатели на музейното дело); братя Милде – майстори пивовари; Антонин Колар – виден архитект и редица още чехи – музикални дейци, преподаватели, стопански дейци.
Чехия представлява красива мозайка от живописни земеповърхни форми, в средата на които е Чешкият масив. Това е т. нар. Чешко-моравска платовидна област, обградена с Рудните планини, Чешки лес, Шумава и Судетските планини, които от своя страна се поделят на няколко части- Крконоше, Есеник, Лужицкие, Изерские и Орлицкие планини. В Крконоше е най-високият връх в Чехия – Снежна (1603 м.). Планините са предпоставка за развитие на планински туризъм и се посещават от хиляди туристи. Между тях са заключени китни котловини, долини, долинни разширения и проломи. Вътрешността на Чехия е платовидна област, в чиято западна част са врязани долините на реките Лабе с приток Вълтава, а в източната част – р. Морава. Реките са пълноводни, тъй като падат доста валежи. Забележителни са карстовите местности с многобройни пещери, от които най-често посещавана е Мацоха.
Страната е много богата на минерални извори, между които са Карлови Вари, Марианске Лазни, Франтишкови Лазни. Речната мрежа е гъста. Главна лека е Елба с притока си Вълтава. Други реки са Морава и горното течение на Одер (Одра). В страната има 1 500 езера и блата.
Чехия е с умерено-континентален климат, макар че е разположена доста навътре в континента от запад до нея достигат влажни океански маси. Лятото не е особено горещо, а зимата не е много сурова.
Планините и хълмистите местности са покрити с хубави гори, които заемат около 30 % от страната. В Чехия се полагат големи грижи за опазване на природата, като има над 500 резервата.
До края на Първата световна война Чехия е „фабриката” на Австро-Унгария. В пределите й се добиват и произвеждат голяма част от въглищата, металите, машините, хартията, стъклото, порцеланът, захарта, бирата, обувките, конфекцията. Днес Чехия се нарежда сред развитите в промишлено отношение държави. Тя заема едно от първите места по добив на въглища, особено на жител от населението. Черната металургия е развита най-вече в района на Острава, Пилзен, Кладно. С традиции и добри пазари се отличава машиностроенето. Особено известна е фирмата Шкода в Пилзен. Отрасъл с традиции са порцелановата и стъкларската промишленост. Страната е и голям производител на обувки с главен център град Злин.
От отраслите на хранително-вкусовата промишленост най-характерна е пивоварната. В Пилзен се намира прочутата пивоварна “Праздрой”. Производството на електроенергия се осъществява в ТЕЦ, ВЕЦ и атомни централи. По река Вълтава са най-големите вецове, а атомните са в Дуковани и Темелин. Делът на ядрената енергия в общото производство е 29 %.
Чехия има отлично организиран транспорт- шосеен, железопътен, въздушен и воден. Речни кораби плават по река Елба и Одер. Въпреки че няма излаз на море, Чехия е морска страна. Нейни кораби квартируват в чужди пристанища, като Норлунд на Балтийско море. В страната има 66 летища.
Машиностроенето е отрасъл с големи традиции и добри пазари. Големи комбинати за тежко машиностроене има в Пилзен, Прага, Бърно, които произвеждат машини за производство, обзавеждане на заводи и фабрики. Най-известни фирми са „Шкода” и „Татра”. В миналото коли „Лиаз” (Либерец), бяха кооперирани с „Мадара” – Шумен. Товарни коли и автобуси се изработват в Мнихов, Градище, Либерец, Яблонец. Заводът за автобуси „Кароса” доставяше мотори за автобуси в завод „Чавдар” – Ботевград. Значително е производството на трактори („Зетор”), велосипеди, мотоциклети, двигатели с вътрешно горене, самолети, вагони, бойно и ловна оръжие. През 2004 г. са изнесени произведения на високите технологии на стойност 7 662 млн. долара.
Химическата промишленост е сравнително нов отрасъл. Произвеждат се торове, изкуствени влакна, пластмаси и много други. Голямо и традиционно е производството на хартия, стъкло, цимент, порцелан. Големи стъкларски заводи има в Теплице, Нови Бор, Карлови Вари, Кралов двор. Районът на Яблонец е прочут с бижутерийни изделия от стъкло и злато. Известни са предприятията „Прецисиоза”, Железобродско стъкло”, „Яблонецка стъкларна”. Годишно се обработва в бижута 250 кг злато.
Чехия е богата на черни кафяви въглища. Главният басейн за добиване на висококалорични черни въглища е Остравско-Карвинският. Черни въглища има и край Кладно, Пилзен и Бърно. Други находища със стопанско значение са тези на графит, на цветни метали (калай, мед и волфрам) и особено на качествени глини и каолин, суровини за изработката на прочутия чешки порцелан. Находищата на уран имат приложение в атомните електроцентрали.
Текстилната промишленост обхваща производството на всички видове платове от естествени и изкуствени прежди, трикотажи и конфекция. Главни центрове са Прага, Бърно, Либерец, Ихлава и др. Освен за нуждите на страната, за износ са предназначени производствата на обувки, чанти и ръкавици.
Селското стопанство в Чехия е модерно. Главни земеделски култури са зърнени храни - пшеница, ръж, пивоварен ечемик, овес; картофи, захарно цвекло, и особено много хмел (една от най-големите производителки в света). Развива се овощарството и зеленчукопроизводството. В района на Бърно има заселници българи-градинари. В района на град Мелник - където река Вълтава се влива в река Елба, е застъпено лозарството. В Мелник (получил градски права презXIIвек) има земеделско училище по лозарство и винарство. Добрата фуражна база дава възможност за развитието на животновъдството.
ИСТОРИЯ
Чехия е държава с дълга история. В древността територията се населява от племена с лужишка култура, келти и др. През V-VІ в.е заета от западните славянски племена, през VІІ в. влиза в държавата на Само. Вначалото на Х в. се образува независимо чешко княжество, възглавявано от представители на династията Пршемисловичи, а по-късно е кралство в Свещената Римска империя.
През 1347 година чешкият крал Карeл I е коронясан за владетел на Свещената римска империя под името Карл IV, с което се поставя началото на Люксембургската династия. На следващата, година, императорът започва разгърната строителна дейност. Полагат се основите на Новия град в Прага, Пражкия университет, а също и на замъка Карлщайн (Каrlstejn – Карлов камък).
През Средновековието богатствата и значимостта на един град, църква или замък се определят от реликвите, които съхраняват. В Карлщайн императорът пазел най-ценни християнски светини: копието на Свети Лонгин, голямо парче от Христовия кръст, върху който се виждали дупките от пироните, с които бил прикован Спасителя, гъбата, която войниците поднасяли към устните на разпънатия Исус (придобита от бенедиктинския манастир “Свети Андрей” в Мантуа), два тръна от Христовия венец (съхранявани в църквата Sainte Chapelle в Париж и подарени на император Карл IV от френския крал Жан Добрия. За безценни реликви и още много други религиозни светини е построена Голямата кула. Желанието на император Карл IV било да създаде нов културен, религиозен и политически център в Европа. Замъкът се превръща в непристъпна крепост, която съхранява най-важните държавни документи, символите на държавната власт на Чехия и на Свещената империя, религиозни реликви и много скъпоценности.
През XVII и XVIII в. настъпва залезът на Карлщайн. Днес съкровищата на чешката корона се съхраняват във Виена и в катедралата “Свети Вит” в Прага. Национална гордост за чехите е един от най-великите дейци на реформаторското движение в Европа - Ян Хус. Смъртта му (изгорен на клада през 1415 г.) отприщва народни вълнения и настъпва времето на Хуситските войни. След битката при Мохач (1526 г.) Чехия попада под властта на Хабсбургите. По време на 30-годишната война (1618 – 1648 г.), след битката при Била хора, чехите са разгромени и напълно покорени от Австрия.
В края на XVIII в. се заражда движение за духовно възраждане, което през 30-40-те години на ХІХ в. се превръща в движение за национално освобождение. Когато през 1867 г. се създава Австро-Унгария Чехия влиза в австрийската част.
След разпадането на Австро-Унгария през 1918 г. на политическата карта на Европа се появява новата държава Чехословакия оглавена от видния политически деец и патриот Томаш Масарик. Тя включва днешните територии на Чешката република, Словакия и Закарпатската област (в дн. Украйна). На Мюнхенската конференция през 1938 г. Великобритания и Франция се съгласяват Судетската област да бъде предадена на Германия, тъй като в нея живеят около 3 млн. етнически германци. През пролетта на 1939 г. Чехия е превърната в германски протекторат (Моравия), а в Словакия е създадено прогерманско правителство.
След Втората световна война Чехословакия попада в съветската сфера на влияние и става член на Варшавския договор и СИВ. През 1968 г. по време на т.нар. Пражка пролет е направен опит да се “изгради социализъм с човешко лице”, но опитите за реформи са грубо смазани от войските на Варшавския договор.
През 1969 г. Чехословакия е преобразувана във федерация, състояща се от Чешка социалистическа република и Словашка социалистическа република. След демократичните промени в края на 1989 г. в държавата започват дебати относно бъдещото название на държавата.
Първоначално се възприема компромисен вариант, но през 1992 г. парламентът на федерацията решава от 1 януари 1993 г. Чехия и Словакия да се обособяват като самостоятелни държави. Президент на Чехия става популярният дисидент – драматургът Вацлав Хавел. Държавният глава – президент се избира от парламента за срок от 5 години. Законодателната власт се осъществява от двукамарен парламент, а изпълнителен орган е правителство. Заедно с Полша и Унгария, Чехия е лидер по промени и реформи в Източна Европа. Страната е член на НАТО от 1999 г., а от 1 май 2004 г. - на Европейския съюз.
Чехия има много добри условия за стопански туризъм. Посещават се градовете Прага, Бърно, Пилзен и световно известните балнеоложки центрове Карлови Вари, Марианске лазни, Франтишкови Лазни, Тренчански Лазни, както и интересните места - Карлащейн, Нови Смоковиц, Щръбско плесо, Яхимов, Теплице, Замъка Троски, Подеброди, пещерата Мацоха край Бланско, Табор, защитените от ЮНЕСКО Чешки Крумлов, Телч и Кутна Хора.
Страната се поделя на два икономически района - Западен Чешки и Източен Моравски. В чешкият район се намира столицата на страната – Прага (Праг, 1,2 млн. ж.). Многовековният град е разположен на двата бряга на река Вълтава, на която има голям праг, с който се свързва и името на града (на чешки Праха). Заради ценните си в архитектурно отношение сгради градът е спечелил названието „Златна Прага” и „Градът на стоте кули”. Някои специалисти намират, че в Прага има сгради в класически стилове, които не отстъпват на тези във Виена. Между най-интересните стари части на града са Старое место, Храдчани и Вишеград с обекти като църквата „Свети Вит”, Карловия мост с много фигури от 1170 г., който е вторият каменен мост в Европа след този на Дунав в Регенсбург; кметството със старинния часовник, паметника на Ян Хус, Карловия университет, основан през 1348 г. Център на новият град е Вацлавският площад. От 1992 г. е под закрила на ЮНЕСКО. Прага е важен промишлен град.
Пилзен (250 хил. ж.) е център на тежкото машиностроене – заводи на фирмата „Шкода”, заводи за атомни реактори, за световно известното пилзенско светло пиво. Отлежаването му става в големи подземия с дължина 9 км. Много интересен е Музеят на бирата.
Усти на Лабе е пристанище на река Елба. Има предприятия за речни кораби, лампи, гумени изделия, бира, маргарин, сапун, козметика, лекарства, стъкларски изделия.
Яблонец се слави с прочутите си изработки на бижута, както евтини от цветно стъкла, така и скъпи от благородни метали.
Либерец е изходен пункт към т. нар. Чешки рай.
Типлице е пристанище на река Елба.
Карлови Вари (60 хил.ж.) е световноизвестен балнеоложки курорт с големи бани с басейни с лековита вода. Има 12 извора с общ дебит 3 млн. литра в денонощие. Изворът-гейзер Вржидло изхвърля струя на 15 метра. Според легендата първият извор бел открит от Карл Четвърти Велики (1316-1378 г.) по време на лов. В горещата вода се озовала сърна и ловната му куче. Затова градът бил наречен Карлсбад (бад – баня). Минералната вода е радиоактивна, богата на глауберова и готварска сол. Особено интересни са големите колонади, под които се разхождат лекуващите се и пият вода от специални канички. Много видни личности са идвали тук на бани, между които Гьоте, Шилер, Бах, Бисмарк. В града се провежда международен кинофестивал. Световно известният завод „Мозер” изработва стъклени и кристални сервизи, които се купуват от короновани глави и богати люде от цял свят. В града се правят характерните апетитни вафли Оплатки и билковият ликьор Бехеровка, препоръчан за стомашни болки. Театърът в града е построен от архитект Хелмер Фернер, автор на проекта на софийския драматичен театър.
Чешке Будьойвице (Будвайс) е известен със замъка си Хлубока, с бирата си Будвар и Самсон. Тук се произвеждат мотоциклетите „Ява” и моливите „Кох-и-нор” на фирма „Хартмуут”. През 1832 г. е построена първата ж.п. линия между Линц и Будвайс с конска тяга, а от 1872 г. с парна тяга. Произвеждат се електронни и метални изделия, емайлирани съдове „Сфинкс”.
В Моравския район най-голям град е Бърно (400 хил.ж.). Той е втори по големина в страната. Най-старата част на града е около хълма, където е и крепостта Шпилберг. Още през 1763 г. е открита фабрика за сукно. Заради текстилната си промишленост градът е наречен „Моравски Манчестър”. През 1814 г. е конструирана първата парна машина, а 1839 г. е построена жп линия до Виена. През 1642 г. е бил столица на Южна Моравия. В града става голям международен технически панаир. Тук са заводите за трактори „Зетор” и за огнестрелни оръжия „Зброевка”. Недалеч от Бърно е градчето Славков (бившия Аустерлиц), известно с битката през 1805 г., в която претърпял поражение Наполеон. Край близкият град Бланско, в молавски карст със системи от пещери, в поречието на р. Пунква, е прочутата пещера Мацоха (в превод мащеха). На 40 км от Бърно е биосферният резерват „Плава”.
Злен (90 хил. ж.) е средище на обувната промишленост. Тук през 1894 г. са изградени заводите „Бата”. Има заводи за чорапи, копринени платове, машини за обувни заводи. В музея на обувката са изложени обувки от липова кора.
Оломоуц е получил градски права още през 1055 г. Университетът му е основан през 1566 г. В катедралата му е монтиран един от най-големите органи в Европа. Има интересен часовник, подобен на пражкия, но вместо светии се появяват различни майстори занаятчии. Тук се прави голяма изложба-панаир на цветята.