Австрия
16 Юни 2013
64
Австрия е създадена след разпадането на Австро-Унгарската империя след 1918 г. Разположена е в Централна Европа. Обхваща част от горното течение на р. Дунав и притоците й Ин, Енс, Драва и Морава, както и североизточните разклонения на Алпите. На север граничи с Германия, Чехия и Словакия, на юг с Италия и Словения, на изток с Унгария, а на запад - с Швейцария и Лихтенщайн. През нея минават редица важни пътища от Западна и Средна Европа към Балканския полуостров и от Североизточна Европа към Средиземноморието. Централното й положение и допира до развити в икономическо отношение страни определят значението на страната за международните икономически връзки в Европа.
Територията на Австрия е 83 858кв.км. По площ тя се нарежда на 112 място в света, а по брой на населението на 89-то място. Населението и възлиза на 8 210 281 по данни от 2009 г. Австрийците, съставляващи около 91 %, спадат към германската езикова група. От другите националности най-много са словенците - 150 хил.души населяващи Каринтия и Щирия. В Бургенланд живеят около 70 хил.хървати, а в Тирол - италианци. Българите в Австрия са по-малко от 8 000 души. Средната гъстота е малко над 100 души на кв.км. Във Виенския басейн, Щирия и Бургенланд е съсредоточено 70% от населението. Австрия е високо урбанизирана страна - над ¾ от населението живее в градовете. Столицата Виена е 1,7 млн.души (2,2 милиона с предградията). Други големи градове са Грац, Линц, Залцбург, Инсбрук /около 120-250 хил/.
Австрия е федеративна република състояща се от 9 провинции. Всяка от тях има своя конституция, парламент и правителство. Начело на страната стои президента, избиран с мандат от 6 години. Парламентът е двукамаран. Състои се от Национален и Федерален съвет, избирани с мандат от 4 години. Начело на правителството е Федералния канцлер.
Австрия е планинска страна - около 70% от нея са заети от Източните Алпи, съставени от две вериги - южна и северна. В планинския масив Хое Тауерн, разположен в южната верига, се издига най-високия връх на Австрия - Грос Глокнер /3798 м./. Релефът на Алпите е трудно проходим, което затруднява транспортните връзки. Използват се редица проходи, някои от които с международно значение /Бренер/.
Австрия разполага със значителни запаси от някои полезни изкопаеми. По-важно значение имат находищата на желязна руда /Щирия и Каринтия/. По запаси на магнезит /80 млн.т./ страната е на първо място в света. Има и находища на манган, олово, цинк и боксит, но с не голямо промишлено значение. Запасите на изкопаеми енергийни източници са недостатъчни. От нерудните изкопаеми по-важни са находищата на каменна сол и графит. Австрия е богата на строителни материали - мрамор, гипс, гранит, варовик, огнеупорни глини. Голямо национално богатство са лековитите минерални извори. Най-известните от тях са Баден, Бадгащайн, Глайхенберг и Бад Шонац.
Климатът е планински в по-голямата част, с вертикално зониране. Характерни са изобилните снеговалежи /1200-2000 мм годишно/; в равнините и предпланините е умерено-континетален. Централната част на Алпите е покрита с вечни снегове и ледове. Тук се намира най-голямата ледена пещера в света дълга 42 км.- Айсризенвелт. Климатичните условия в Придунавската равнина, Виенския басейн и Бургенланд са благоприятни за зърнопроизводство, овощарство и лозарство.
Австрия притежава големи водни ресурси. Най-голямо стопанско значение има р. Дунав. Цялото й протежение от 350 км. на австрийска територия е плавателно. Важни притоци на Дунав са Ин, Залцах, Траун, както и горните течения на Драва и Мур. В страната има много езера /580/, главно тектонски и ледникови. По-известните са Атерзее, Траунзее и Монзее, част от Бонеското и почти цялото Нойзидлерзее.
Естествената растителност е представена от горите, които заемат 38 % от територията. До 1400 м. в планините преобладават дъбови, букови и ясенови гори, които постепенно преминават в иглолистни.
Австрия е силно развита индустриална страна. Промишлеността е основен отрасъл в нейното стопанство. Тя формира около 40% от брутния продукт на страната. Водещо място заемат металургията и машиностроенето. В енергобаланса на страната важно място играе водната енергия. От ВЕЦ се произвеждат около 70% от електроенергията - главно на р. Дунав и на алпийските реки. Край Цвентендорф /западно от Виена/ беше построена АЕЦ, която след проведен референдум беше демонтирана.
В металургията особено изпъква построения в град Линц комбинат “Фест Арпине”. Машиностроенето е най-важния промишлен отрасъл даващ ¼ от продукцията. Важна роля играе и химическата промишленост, край Виена е построен един от най-големите нефтокомбинати в Централна Европа - “Швехат”.
Главен отрасъл на селското стопанство е млечното говедовъдство. Алпийското мляко е с отлични качества и се използва за направата на шоколад и повече от 140 вида сирена.
Страната е една от най-посещаваните алпийски държави /над 15 млн.туристи/.