Андора
17 Юли 2014
57
Андора е малка държава в Югозападна Европа, граничеща на юг с Испания, а на север с Франция. Тя заема площ от 468 кв. км.
Страната обхваща части от Пиринеите, поради което се отличава с планински релеф. Средната надморска височина е 1000 м. Най-високата точка в андорската територия е връх Алт на масива Кома Педроса (2946 м). Пълното наименование на държавата е Долините на Андора. Селищата възникват по протежението на 4 речни долини.
Голямо богатство е планинският релеф, който в съчетание с подходящия за туризъм климат, е причина тук да възникват отлични съоръжени за зимни спортове и курорти. Ценно природно богатство са и множеството минерални извори с температура на водата от 10 до 80 градуса.
Населението на страната наброява 73 хил. души. От тях коренни жители (андорци) са около 10 хил. души, а останалите са чужденци - предимно испанци и французи. Естественият прираст е 5,2 промила. Официален език е каталонският, но с равни права се ползват още френският и испанският. 99% от вярващите са католици. Страната се дели на 7 общини.
Първото писмено споменаване на Андора е от VІІІ в. Според легендата, през 805 г. Карл Велики основава държава в знак на благодарност за помощта, която жителите оказват срещу сарацините. Той дарява на обитателите на тази територия известни свободи, за да пазят границите на империята. За година на основаването ѝ се приема 819 г., когато е съставено "Писмото на свободата", което дава независимост на скотовъдците, живеещи по долината на Валира и Ордино. В писмено свидетелство датиращо от 839 г. се споменава за енория Андора като феодално владение на графовете на Урхел (Seo de Urgell), една от влиятелните испански аристократични фамилии. През 1133 г. те преотстъпват територията на епископа на Урхел.
Двадесет години по-късно Андора се превръща в обект на продължителен спор между графа на френския град Фокс (получил наследствени права върху Андора чрез един брак) и епископа на Урхел. Още същата година двамата подписват споразумение, с което се признават правата и на испанския епископ, и на френския граф. Но спорът продължава с много кървави битки.
На 8 септември 1278 г. граф Дьо Фоа и епископът на Урхел подписват първия разделителен протокол (акт париаж), последван през 1288 г. от втори. Двата акта установяват съвместен суверенитет на епископа на Урхел и на граф Дьо Фоа над Андора и слагат началото на Княжество Андора. То се задължава да заплаща символичен данък на двамата си господари. Управлението се сменя на ротационен принцип - една година данъкът получава епископът на Урхел, а на следващата - графът на Фокс. Както подобава на един средновековен данък той се състои от 28 пити кашкавал, седем свински бута, 14 угоени скопени петела и сума, равна на около 90 долара. Споразумението (т. нар. "разделителен протокол") за статута на Андора видоизменено продължава да действа и до днес. Тя и днес плаща този данък, макар и леко реформиран. През 1589 г. Енрик, крал на Навара и граф Дьо Фоа, става крал на Франция и правата над Андора преминават към френската корона.
По време на Втората световна война Княжеството е окупирано от Германия.
На жените е позволено да гласуват за първи път през 1971 г. Първият министър-председател на Андора О. Р. Рейг е избран едва през 1982 г., а по-късно (1986 г.) е сформиран Изпълнителен съвет (правителство) с председател Ж. П. Соланс. На 14 март 1993 г. е обнародвана първата в историята на Андора конституция, приета чрез референдум и влязла в сила на 4 май 1993 г., която провъзгласява Княжеството за независимо. От 1 юни 1993 г. след подписването на договор с Испания, Андора става суверенна държава. Тя има уникален статут - независима парламентарна демокрация, но едновременно с това е "съкняжество". Андора е членка на ООН (1993).
Държавното устройство е парламентарно княжество, представлявано от двама конституционни съуправители (държавни глави) - президентът на Франция и епископът на Сео де Урхел (Испания). Те са гаранти за независимостта на Андора. Законодателният орган се нарича Генерален съвет (28 депутата, избирани за 4 години).
Особеност на андорската избирателна система е ограниченият брой на избирателите поради изискване за избирателен ценз. За да бъдат допуснати до участие в изборите, гласоподавателите се явяват на устен изпит по история, география и култура на Андора пред административна комисия. Изпитът се провежда задължително на каталонски език. Изпълнителен орган е Изпълнителен съвет (правителство), чийто председател се избира от парламента. Първото правителство на Андора е сформирано на 14 януари 1984 г.
Княжество Андора е разделено на 7 общини: Андора, Ла Масана, Канильо, Лес Ескалдес, Ордино, Енкам и Сан Джулия ди Лория. От няколко десетилетия Андора съвсем съзнателно се стреми да стане "бюджетна версия" на Монако или Лихтенщайн.
Мини княжеството в Пиренеите усилено се трансформира в средище на ски-курорти, туризъм и търговски центрове. Днес гражданите на Андора имат един от най-високите стандарти на живот в света. Там няма понятия като безработица, няма и разходи за отбрана. Бурното развитието на туризма от 60-те години довежда до сегашния брутен национален продукт - 1,2 милиарда долара, което прави около 18 000 долара на глава от населението - един от най-високите показатели в света. Княжеството няма своя парична единица и използва валутата на съседите си (до 1999 г. френският франк и испанската песета), а след това - евро. От октомври 2004 г. след споразумение с ЕС, Андора получава правото да сече собствени евро-монети.
През март 1990 г. Андора сключва търговско споразумение с Европейската общност (в сила от 1 юли 1991 г.), което позволява установяването на митнически съюз между нея и страните от Общността, свободно движение на стоки, както и нов режим на търговския обмен, спазващ принципа на данъчната автономия. По отношение на селскостопанските продукти Андора продължава да бъде третирана като трета страна.
През 1997 г. се подписва и протокол за ветеринарно сътрудничество, с което в безмитния режим се включват и някои селскостопански стоки. Програмата на Андора до 2020 год. “20 инициативи – хоризонт 2020” (Programa Andorra 2020, 20 iniciativas- horizonte 2020), предлага стратегическа насока за развитието на страната до 2020 г.
Андора си поставя за цел да оптимизира пет основни области на икономическата си система: инфраструктура, чужди инвестиции, законодателство за подобряване на бизнес климата, фискална система и пазар на труда. Виждането за развитието до 2020 г. е стабилна икономика, основана на водеща роля на туристическия и търговския бранш.
След обявяването на независимостта започва интегрирането на Андора в международните организации. През юли 1993 г. страната става пълноправен член на ООН, а от 1994 г. – на Съвета на Европа. През април 2004 г. тя подписва Споразумение за сътрудничество с ЕС, което влиза в сила от 1 юли 2005 г. То дава възможност за постепенна интеграция на Княжеството в много от общите политики на Съюза като: околна среда, комуникации и съобщения, култура, образование, професионална подготовка и младеж, социални и здравни въпроси, трансевропейски мрежи и транспорт, регионална политика и трансгранично сътрудничество. Република България е първата страна от Източна Европа, която установи дипломатически отношения с Княжеството на 14 юли 1993 г. За периода 2004-2007 инвестициите от Андора в нашата страна са в размер на 10.5 млн. евро. Княжеството заема 153-то място сред търговските партньори на България.
Андора ле Веля (Виеха) (23 хил. ж.) – столицата на Андора, както и самата държава са остатък от средновековната раздробеност на Западна Европа и от сложните взаимоотношения на тогавашните светски и църковни владетели. Тук има предприятия за цигари, хранителни продукти, домакински съоръжения, електроуреди и сувенири. През столицата преминава автомобилно шосе, което свързва страната с Франция и Испания. Дължината на шосетата е 269 км.
В околностите на града, над река Валира, ляв приток на Ебро, е разположена забележителна крепост „Каса де лос Валос”, строена през 1508 г., контролирала навремето подстъпите към града. Сега е превърната в сграда на генералния съвет, правителството и националния съд