Брюксел: сърцето на Европа в дантела и шоколад

16 Свптември 2015

          Брюксел е основан приблизително към 580 г. след Христа от Свети Жери – архиепископ Камбрийски. Според легендата, светецът пресякъл, рискувайки живота си, Суанийската гора и построил скромен параклис на островчето на река Сенне. Един век по-късно, островчето се превръща във важна крепост, наречена Брюксел. Градът се разраства през 11 век, като бил ограден с ров. През VII век градът става място за почивка на пътя, свързващ Брюж и Кьолн. Развива се с много бързи темпове и през XIII век Брюксел вече излиза извън пределите на рова, което налага неговото разширяване. Днешните булеварди на града са изградени върху останките им. Брюксел процъфтява по времето на Бургундските херцози, като Филип Добрия го превръща в своя резиденция. По това време се разраства производството на предмети на разкоша, дантели, златни и сребърни изделия.
          При господството на Хабсбургите, Брюксел запазва своето важно значение. Така например при управлението на испанския крал Филип ІІ /1556 -1598 г./ Брюксел е седалище на правителството на нидерландите. Изпратените тук испански губернатори веднага предизвикват сред населението яростно негодувание. През 1695 г. по време на войната между Франция и Испания, Брюксел бил обстрелван по заповед на френския крал Луи ХІV и неговия маршал Де Вилроа. Подпален бил централния площад, централното кметство и над 4 000 къщи. Кратък отдих за града било управлението на принц Шарл Лотарингски, шурей на Хабсбургската императрица Мария Терезия /1744 – 1780 г./.
          Кралският дворец е една от най-импозантните сгради в Брюксел. В началото дворецът е включвал два павилиона. През 1783 г. абатството на Вилерс построява тук хотел, който продава на австрийското правителство. Скоро бил построен и втори хотел, подобен на първия, който става резиденция на главнокомандващия на австрийската армия. В началото на 19 век, след Виенския конгрес /1814 – 1815 г./ Дворецът става резиденция на холандския крал Вилем. Кралят замисля да съедини двете здания, като през 1820 г. е било възложено на архитекта Ван Дер Стратен да осъществи тези планове. Проектът обаче е реализиран между 1827 – 1829 г. от арх. Тилеман. През 1904 г. Дворецът е преустроен от крал Леополд ІІ, като фасадата наподобява френската архитектура от времето на Луи ХVІ. Фронтонът е украсен с барелеф, на който е изобразена Белгия, държаща в едната си ръка белгийското знаме, а в другата - медальон с изображение на Леополд ІІ.
          По време на френската революция 1789 – 1794 г., Брюксел е главен град на департамента Дил. След Виенския конгрес, между 1815 г. – 1836 г., той заедно с Хага е една от двете столици на краля на Нидерландия. През 1831 г. на 24 срещу 25 август е извършена революция довела до независимостта на Белгия. Оттогава до сега Брюксел е столица на Белгийското кралство.
          Брюксел е седалище на множество международни организации: Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент (пленарните заседания се провеждат в Страсбург), НАТО, Западноевропейския съюз. Традиционният език в града е нидерландския, но от XIX век делът на говорещите френски нараства и днес това е преобладаващия език. Официалните езици в Брюксел са два — нидерландски и френски.
          Гербът на град Брюксел показва Архангел Михаил, който е патрон на град Брюксел, убиващ дявола. Емблемата пък на Брюкселски столичен район изобразява жълт ирис (перуника), естествен за Брюкселската зона на син фон.
          Mоже би най-известният символ на Брюксел е статуята Манекен Пис /пикаещото момченце /. Има няколко легенди свързани с него. Според една от тях, един от богатите граждани по време на народни веселия загубил в тълпата своя единствен син. Пет дни по-късно, бащата намира детето на ъгъла на улица Етюф в момент, когато то се занимава с това, което върши в момента. Според друга легенда, едно малко момче спасява града по време на обсада, като загасява по този начин фитила на горяща граната. Друга история разказва, че при официалното откриване на Камбанарията на Гран Плас всички се възхищавали на майсторството на архитекта, който е сътворил тази прелест, освен едно малко дете, което се изпикало пред портата й. Попитали го защо и то отговорило - не виждате ли, че основната фигура на кулата се разминава с центъра над входа (близо 30 см.), наистина е така. Именно това накарало архитекта на сградата да се хвърли от върха на кулата, а статуята на Пикаещото момче символизира "първата сериозна критика" в готическите шедьоври на това място.
          През 1619 г. Жером Дю Кеноа отлива от бронз статуята на своя знаменит съгражданин. Един от най-известните сувенири на Брюксел е статуята на Манекен Пис, облечен в най-различни костюми.
          Брюксел /на фламандски Брюсел/ заедно с предградията наброява 1 100 милиона души. Столица е на Белгия и на Европейския съюз, главен политически, финансов и културен център на страната. В града се произвеждат електронни изделия, медикаменти, дантели, обувки, огледала, шлифоват се диаманти. Едно от най-големите промишлени предградия е Андерлехт. Често се казва за Брюксел, че е удивително място, където се срещат последното хилядолетие и модерна Европа. До не отдавна много от местните бяха скептични към чуждите дипломати и политици, които пристигат. А сега са горди, че градът им е международно известен.
Не случайно наричат Брюксел “малкият Париж”.