Любопитно
Блог

Будапеща

01 Януари 1970
10

Екскурзия Будапеща Виена, автобусна екскурзия до Виена, Перлите на Дунав... по всякакъв начин нашите клиенти са наричали маршрута, който за последните 3 години е най-продавания в Сън Травел. Екскурзии до Будапеща и Виена организираме всеки месец. Но най-красиви са тези градове по Коледа: нагиздени,бляскави и толкова празнични; подканящи ни да се сгреем с топъл пунш, ухаещ на канела. Предизвикваме ви: елате с нас и открийте сами вашата коледна приказка! Ето какво ще ви покажем в Будапеща (и то не само през декември):
 
 
 
Монументът Милениум
Строежът на известния още с името "Площад на героите" монумент започва през 1896 г. по случай 1000-годишния юбилей от основаването на унгарската държава. Изграден е по проект на архитекта Алберт Шикеданц и скулптора Дьорд Зала и е завършен през 1929 г. В средата му, върху 36-метров каменен обелиск, се извисява статуята на "Архангел Гаврил". Върху постамента се виждат конните статуи на княз Арпад, основателят на унгарската държава, и на неговите шест вождове. От двете страни на обелиска има дъгообразни колонни галерии, в които са поставени статуите на унгарските владетели. Под статуята на всеки владетел има релеф, който увековечава най-значителното събитие от времето на неговото   владичество. Чрез изобразяване на най­-бележитите владетели и най-важните събития Паметникът на героите символизира изминалите 1000 години от основаването на унгарската държава. Над крайните колони на двете галерии /отлява надясно/ се виждат фигурите на Труда и Благоденствието, на галопиращата каляска на Войната и спокойния ход на колата на Мира с маслинов клон, както и алегоричните фигури на Знанието и Славата. Те са творби на Дьорд Зала. Пред монумента е поставен голям възпоминателен каменен блок на героите.
 
 
 
 
Музеят на изящните изкуства
Сградата е строена в електичен, неокласически стил. Тя се намира вляво от монумента "Милениум". Триделната постройка с импозантна фасада е проектирана от Алберт Шикеданц и филип Херцог, които са автори и на намиращата се срещу музея Картинна галерия. На тимпанона над главния вход на музея се вижда допълнено копие на западната фронтонна фигурна група от храма на Зевс в Олимпия.
Старата картинна галерия е най-значимата колекция на Музея за изящни изкуства. Измежду неоценимите й съкровища могат да се видят творби на Тициан, Веронезе, Рембранд, Рафаело, Рубенс, Ел Греко, Гоя, Мане, Моне и др.
По време на екскурзиите ни до Будапеща и Виена не е предвидено време за организирано посещение на Музея на изящните изкуства, но всеки от вас който желае да се наслади на шедьоврите съхраняващи се тук, може да направи това в свободното си време.
 
Работно време:
От вторник до неделя: от 10.00 до 18.00 ч. (касите затварят 1 час преди това)
Понеделник: почивен ден.
 
Билети (вход):
Възрастни – 1800 Ft
 
 
 
Замъкът Вайдахуняд
Замъкът на Вайдахуняд е група от исторически постройки на острова в изкуственото езеро зад Паметника на героите. В тази интересна творба, създадена в края на миналия и началото на сегашния век, Игнац Алпар показва всички срещащи се в Унгария архитектурни стилове чрез вярно възпроизвеждане на отделни детайли на наличните сгради. Отделните стилове са съчетани така, че цялата група от сгради създава впечатление за единство. Името си групата получава от своята най-красива и най-зрелищна част, която е в готически стил и е към страната на Паметника на героите.
След посещението ви на замъка Вайдахуняд може да останете с чувството не просто, че сте били на екскурзия до Виена и Будапеща, но че сте се разходили из много други малки селца и градчета на Унгария. И най-важното: за това няма нужда да платите и лев отгоре, защото достъпа до архитектурния ансамбъл е свободен.
 
 
 
Парламентът
Сградата на Парламента е най-голямата в Унгария. Дължината й е 268м., широчината 123 м., а височината, заедно с намиращата се на купола червена звезда - 96 м. Главният вход е откъм ул. Лайош Кошут, а главната фасада гледа към р. Дунав. В средата на симетрично изградената триделна комплексна постройка е куполът. От двете страни се издигат високо заседателните зали на Народното събрание и бившата горна камара /сега конгресна зала/. В сградата на Парламента се помещават службите на Президентството и Министерски съвет.
Парламентът е построен в нео-готически стил и е дело на архитекта Имре Щайндл. Строежът му продължава 19 години – от 1885 г. до 1904 г. Построен е от песъкливи камъни, които влагата от реката лесно разяжда. Ето защо се налагат чести реконструкции на фасадата. Има 365 кули – по една за всеки ден от годината, а височината от 96 метра е свързана с навършването на хиляда години през 1896 г. от пристигането на маджарите в Панония. Фасадата е украсена с 242 склуптори на унгарски и трансилвански владетели и на известни военни, като Арпад, крал Ищван, Янош Хунияди.
По време на Втората световна война сградата е бомбардирана и почти напълно разрушена, но веднага след края на войната унгарците я възстановяват в целия и блясък и величие. Днес комплексът включва 10 двора, 27 порти, 29 стълбища, 13 пътнически и товарни асансьора и 691 стаи (освен това и повече от 200 сервизни помещения).
 
 
 
Мостовете на Будапеща
Буда и Пеща са свързани с шест моста, но към тях трябва да се прибавят и двата жп-моста, единият от които е на север, а другият - на юг. В края на Втората световна война оттеглящите се немски войски взривяват всички мостове. Тяхното възстановяване за сравнително кратко време, дори и в международен аспект, е постижение, което заслужава внимание.
 
Мостът Арпад
Свързва бул. Роберт Карой в Пеща с ул. Вьорьошвари в Буда. Дълъг е 928 м. Странично отклонение го свързва със северния край на остров Маргит. В този си вид е построен в периода 1941 -1950 г.
 
Мостът Маргит
Строен е по френски проект от френска фирма през 1872 - 1876 г. Интересно при него е това, че при южния край на остров Маргит двете половини на моста са перпендикулярни на съединяващите се два дунавски ръкава, а двете части на моста сключват ъгъл от 150 С. Малкият мост, водещ към острова, е завършен през 1900 година.
 
Верижният мост
Той е първият постоянен дунавски мост между Буда и Пеща. Изграден е от камък. До неговото изграждане двата града били свързани с временен мост, закрепен от кораби и лодки, но през зимата и главно при ледоход Буда и Пеща били откъснати един от друг. Верижният мост е построен по инициатива на Ищван Сейчейни през годините 1839 - 1849 г. и по проект на англичанина Уилиям Кларк. Изпълнителят Адам Кларк е също англичанин.
 
Мостът Ержейбет
Първият мост, който се отличава от днешния по своята забележителна форма, е строен между 1897 и 1903 г. Неговият единствен свод прехвърлял дъгообразно р. Дунав. Сегашният праволинеен кабелен мост е строен между 1961 и 1964 г.
 
Мостът Свобода
Преди той бил наричан Ференц Йожеф. Строен е през 1894 - 1896 г. След опустошенията на Втората световна война той е първият възстановен мост. Тогава /1946 г./ получава и своето ново име.
 
Мостът Петьофи
Строен е през 30-те години на нашия век. В началото на 80-те години е разширено пещенското му предмостие, когато е преустроен целия площад.
 
 
 
 
Рибарските кули
Рибарските кули се намират зад църквата "Матиаш". Те са строени на мястото на средновеконата крепостна стена през 1899 - 1905 г. в новоромански стил по проект на Шулек. През средните векове пространството до църквата било рибен пазар, а в частта му граничеща с укреплението, се намирал еснафският цех. Днешните рибарски кули не са имали никога отбранителна роля. Като завършек на пространственото решение под крепостта е построена панорамна тераса. Пещенският бряг, погледнат от тук, е може би най-красив.
 
 
 
Църквата "Матияш"
На площада се извисява църквата "Матияш". Всъщност нейното име е "Св. Богородица", но е наречена от народа "Матияш" по герба на Матяш Корвин, вграден в един от прозорците на южната голяма кула. Един документ от 1247 г. споменава за нея, но от средата на XIII в. тя е преустроявана и разширявана много пъти, за да придобие сегашния си вид едва в края на миналото столетие, когато е възстановена по планове на Фридьеш Шулек. Всъщност нейната външна форма и украса са неоготически, а само вътрешното ядро на стените може да се приеме за средновековно. Големият, кръгъл прозорец с роза над главната западна врата, гледаща към площада, е възстановен по оригиналните фрагменти, намерени по време на възстановяването на църквата. Ако се застане с лице към главната врата, в дясно се вижда високата 80 м. , разнообразно разчлененена кула Матиаш. Обичайният вход на църквата е намиращата се от южната страна врата, наречена Мария. Отвън предверието е украсено със статуите на двама унгарски крале от XI в. - св. Ищван и св. Пасло. Релефът на средновековната врата от преддверието към църквата изобразява смъртта на Мария.
Често църквата е била място на интересни и публичноправни събития. Така например през 1302 г. става безпрецедентно за Унгария събитие, при което гражданите на Буда и местните попове отлъчват римския папа, защото искал да възкачи на унгарския трон Роберт Карои от рода Анджуи, а не кандидата на гражданите на Буда.
През 1541 г. турците превземат крепостта Буда и превръщат църквата "Св. Богородица" в Ески или Буюк джамия, т.е. в Стара или Голяма мохамеданска джамия. Те превземат града на 29 август, а на 2 септември в нея провеждат благодарствено богослужение в присъствието на султана. Единствено турците изхвърлят средновековната уредба на църквата, олтарите и скулптурите, а стенните фрески замазват с вар.
Тук коронясват последните двама унгарски крале хабсбурги Франц Йосиф I /1867 г./ и Карл IV /1916 г./ През средните векове унгарските крале били коронясвани първо в Сейкешфехейрвар, но след това става традиция новият крал да се явява преди това тържествено пред населението на град Буда.
 
Работно време:
От понеделник до петък – от 9.00 до 17.00 ч.
Събота – от 9.00 до 13.00 ч.
Неделя – от 13.00 до 17.00 ч.
 
Билети (вход):
Възрастни – 1000 Ft
Студенти, пенсионери и войници - 700 Ft
Деца до 6 г. - безплатно
 
 
 
Дворецът на Будайската крепост
Дворецът на Будайската крепост е бил седалище на унгарските крале през вековете. Още в средата на XIII в. на Крепостния хълм имало кралски замък, но неговите останки още не се намерени. Известните най-стари архитектурни паметници датират от времето на Анжуй, от първата половина на XIV в. По времето на Сигизмунд Люксембургски, който по-късно става немско-римски император, е построен огромен кралски дворец в готически стил, а Матиаш Корвин оформя някои негови части в ренесансов стил. По време на турското владичество /1541 - 1686 г./ в противоречие с общата убеденост средновековният кралски дворец не е повреден съществено, а само част от вътрешната му уредба е ограбена. Дворецът е разрушен и уредбата му напълно унищожена, когато обединените християнски армии го обстрелват с оръдия в продължения на месеци през 1616 г. Тогава те вдигат във въздуха складовете с боеприпаси и след редица кървави битки превземат крепостта. По-късно останките му са съборени и между 1714 и 1723 г. е изграден по-малък дворец. По време на Мария Терезия /1740 - 1780 г./ е построен дворец с 203 помещения. За времето 1890 - 1903 г. Миклош Ибл и главно Алайош Хаусман удължават гледащото към Дунава крило на двореца повече от два пъти, така че общата му дължина достига 304 м. Всъщност към крилото от времето на Мария Терезия те включват една средна, куполна, свързваща част и го повтарят на север със симетрично оформена фасада. Дворецът, строен в готически стил, изгорял напълно през 1945 г. Възстановяването на тази огромна комплексна сграда завършва през средата на 80-те години с известно външно опростяване /главно на купола/ и с напълно изменено вътрешно оформление. В средата на крилото му към р. Дунав е настанена Националната галерия, в северната част - Музея на работническото движение, а в южната част - отделът "Средни векове" на Будапещенския исторически музей. В западното, гледащо към пл. Дьорд Дожа, крило се намира държавната библиотека "Сейчейни". Тук се съхраняват всички печатни произведения, излезли в Унгария. В библиотеката се събират и издадените в чужбина печатни материали, имащи отношение към Унгария. В архива на библиотеката се пазят средновековният кодекс и ръкописите на големите унгарски писатели.
 
Работно време:
1 ноември – 28 февруари: всеки ден от 10.00 до 16.00 ч;
1 март – 31 октомври: всеки ден от 10.00 до 18.00 ч;
Затворен в понеделник
 
Билети (вход):
Възрастни – 1800 Ft
Деца, младежи (6 – 26 г.)и пенсионери (62 - 70): 900 Ft