Ватикана
01 Февруари 2012
84
Това е страна, опасана от високи крепостни стени, която всяка вечер затваря своите порти и ги отваря на разсъмване. Тя съхранява средновековни порядки и от нея струи все още атмосфера на тайнственост. Фактически това е страна с огромна религиозна и дипломатическа мощ и играе сложна и не винаги явна роля при определянето на световните съдбини. Името на държавата е Ватикан, но традиционно почти винаги се членува - Ватикана (кратък член) или Ватиканът (пълен член), според правилата на българската граматика.
Ватикан е самостоятелна държава с площ 0.44 кв. км (най-малката държава в света), разположена в западната част на столицата на Италия на хълма Монте Ватикано. Появява се на това място като католическа резиденция през 1377 г. Като самостоятелна независима държава – абсолютна теократична монархия, съществува от 1929 г. с Латеранския договор между папа Пий XIIи Бенито Мусолини. Държавен глава е папата, приемник на апостол Павел и наместник на Христос. След смъртта на папа Йоан Павел II /поляка Карол Войтила/ бе избран германецът папа Бенедикт XVI– 269-я папа от 1523 г. насам. Законодател е папската курия.
Знамето на Ватикан е жълто и бяло с герб на белия ляв фон. От 1560 г. държавата се охранява от 100 души швейцарски гвардейци с униформа, проектирана от Микеланджело. Има гара, обсерватория, семинария, богати архиви, музеи, библиотека, полиция, съд, затвор. Издават се над 1000 вестници и списания на 50 езика. Има мощна радиостанция с предавания на 32 езика, от 1951 г. държавата има свой флот, а от 1983 г. – своя телевизия. Има посланци /нунциатори/ в много страни. Под влияния на Ватикан са 820 млн. вярващи, главно в Европа и Америка, 1,7 млн. църковни служители и монаси, от които 400 хил. свещеници.
Държавата получава доходи чрез дарения от католическите страни, от лихви в банките /участва в над 200 големи банки/, от акции, от поклонически туризъм, от издаване на марки, монети, сувенири с религиозно съдържание. Имуществото й се оценява на 40 млрд. долара: освен безценните произведения на изкуството във Ватиканските музеи, държавата разполага с големи недвижими имоти в Европа, Латинска Америка и др. Само в Италия притежава 482 хил. ха обработваеми земи, което е 8,2% от обработваемата земя на Италия. Големи финансови постъпления в бюджета на Светия престол се получават от групите поклонници и туристи, които внасят лептата си, наречена "Грошът на Свети Петър". От 1998 г. Ватикана започна да публикува данни за своя бюджет. За 2000 г. той е 450 милиона долара.
Общата дължина на държавната граница е 3,2 km, която в голямата си част съвпада с отбранителната стена изградена през XVIвек. Пред площада „Свети Петър“, който е и официален вход към Ватикана, границата е обозначена с бели камъни, вградени в настилката. Площадът, чудесно оформен посредством 142 колони и 190 статуи, е проектиран от Бернини.
На площада се намира и базиликата „Свети Петър“, приемана за най-голямата католическа църква в света. Тя е дело на Донато Браманте. Изградена е през XVI– XVIIв. и е висока 138 м; 68-метровия купол е проектиран от Микеланджело. В преддверието на храма е скулптурното произведение на Микеланджело „Пиета” – Богородица оплаква сваления от кръста Исус. На север се намират Ватиканските музеи, Ватиканската библиотека и други административни и религиозни сгради. В тях се съхраняват произведения от изключителна историческа, научна и културна значимост, творби на художници като Ботичели, Бернини, Микеланджело. Тук е и прочутата Сикстинска капела с фрески от Микеланджело. Именно в нея се провежда изборът на нов папа. Забележителни също са творбите на Рафаело, Ботичели и др. Във ватиканският архив има много ценности, свързани с българската история, между които е Манасиевата хроника.
По-голямата част от западната половина на Ватикана е заета от парков комплекс. Началото на изграждането на Ватиканските градини е поставено през XIII в. от папа Николай III, който поръчал да бъдат засадени овощна градина (pomerium), морава (pratellum) и цветна градина (viridarium), за да може на спокойствие да размишлява над божиите и човешките дела. Събитието е отбелязано на каменна плоча, изложена днес в един от римските музеи. През 1984 г. Ватикан е включена от ЮНЕСКО към списъка на световното културно и природно наследство.
Държавата няма постоянно население. В нея живеят Папата, ръководителите на римската курия и служащите във Ватиканските учреждения (2 493 сътрудници, от които 1328 души с религиозен сан). По време на работата им за Ватикана те получават ватиканско поданство, а при пътувания в чужбина им се издава служебни или дипломатически паспорти. Етническият им състав се състои от италианци и швейцарци (гвардейци), а по конфесионален състав са 100 % християни-католици. В Рим и околностите му на Ватикан принадлежат три катедрали - Санта Мария Маджоре, Сан Джовани ин Латерано и Сан Паоло, както и редица дворци и вили с обща площ от 0.7 кв. км. Близо до Рим, в замъка Кастел Гандолфо е извънградската резиденция на Папата.
Официални езици са латинският и италианският. Паричната единица е евро, но Ватикана сече и собствени монети - ватиканска лира (VLit) = 100 чентизими, предназначени предимно за нумизмати.
Името на държавата е наследство от древността, когато местността е обитавана от загадъчните етруски. На хълм, наричан Аджер Ватиканус, се издигало голямо тяхно селище. През І в. там император Калигула построява цирк, а по времето на Нерон на мястото на околните блата процъфтявали красиви градини. При понтификата на папа Лъв IV, когато настъпва разделението на християнството на католическо и православно, на хълма Ватикан е създадена папска резиденция, оградена с мощни стени. В резултат резиденцията се превърнала в истински средновековен град, наречен Чита Леонина (Градът на Лъв). През XVII в. крепостта на Лъв е заменена от съвременните високи стени. Останките от крепостната стена – два фрагмента, сега са една от забележителностите на ватиканските градини. Първият фрагмент се намира близо до Фонтана на тайнствата Fontana del Sacramento и до грациозната Градинарска къщичка. Вторият, реставриран по времето на папа Николай V, се намира на върха на хълма. Той е доста внушителен, включва две величествени кръгли кули. В едната кула днес се помещава Радио Ватикана.
Исторически Ватикан е наследник на Папската област, чието начало е поставено през 756 г. Тогава франкският крал Пипин Къси от династията на Каролингите подарява на папа Стефан II Рим и няколко провинции от централна Италия.
От 781 г. папата датира своите грамоти не от началната година на управлението на императора, а от годината на своя понтификат (назначение като първосвещеник). Първият папа, който започнал да сече и свои монети е Адриан, който през 784 г. пуснал в обръщение сребърен динар с надпис "Victoria domini nostri" – "Победа на Господа наш". Така се получава преплитане между светската власт на императора и тази на папата.
Папа Николай I (858 – 867 г.) налага идеята, че папата е наместник на Христос на земята (Vicarius Christi) и неговата власт произтича непосредствено от Бога, което му дава право да се разпорежда съдебно и законодателно. Той пръв въвежда и папската корона като знак на височайша власт. В периода ІХ-Х в. надделява имперската власт.
Папа Григорий VII (1073 – 1122 г.) решава да приложи на практика идеята за вселенска империя, управлявана от папата. В "Диктат на папата", съставен през 1075 г. са изложени 27 основни положения, в които се обосновава тяхната ръководна роля. От ХІ в. до ХІV в. хегемонията на папата е неоспорима. Папската държава съществува до 1870 г., когато италианските войски завършват обединението на Италия, и провъзгласяват Рим за столица на държавата. Тогава Папската област е включена в Кралство Италия. През 1929 г. Мусолини и папа Пий XI подписват Латеранските споразумения, с които се признава суверенитетът на държавата Ватикана. Според конкордата (споразумение) католицизмът се признава за официална държавна религия, Италианците получават свобода на вероизповеданието през 1984 г. с нов конкордат.
Ватикан е абсолютна теократична монархия. Глава на държавата е Римският Папа, който се избира пожизнено от колегията на кардиналите с над 2/3 от гласовете. По време на избора тя се нарича конклав. На папата принадлежи върховната законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Висши консултативни органи са Вселенският (Ватикански) събор, кардиналската колегия и епископският синод. Самите кардинали се избират пък от папата. Една трета от кардиналите влизат в курията - правителството на Ватикана. В нея могат да участват кардинали под 80 години, назначавани пожизнено от папата. В състава на курията влизат Държавният секретариат, 9 конгрегации (духовни ведомства), 3 трибунала, 12 папски съвета и комисии. Вселенски или Ватикански събор се прави през няколко десетилетия за обсъждане на най-наболелите въпроси на църквата. Последният 21-ви събор е през 1962-1965 г.
Ватиканът е независима държава и като такава има всички атрибути на държава, съгласно международното право - поддържа дипломатически отношения с други държави, има свои посолства и дипломатически мисии, международни паспорти и т.н. Ватикан има собствено знаме и химн. Гербът на Ватикана може да бъде носен само и единствено от папата или като част от флага на Ватикана. Официален празник е 16 октомври - денят на избиране на Йоан Павел Втори. Държавата поддържа дипломатически отношения с над 100 страни. Ватикана поддържа многобройни организации от светски характер – профсъюзни, културни, младежки, женски по цял свят. Под влияние на Ватикана са и клерикалните партии в света от типа на християндемократическите. Към Ватикана действа Академия на науките, създадена през 1603 година. Тя е подчинена пряко на папата и има за цел да прави изследвания в областта на физиката, математиката, естествените науки. Академиците се назначават от папата от средите на известните учени (в момента те са 70 души от 20 държави).