Венеция : Гондоли, канали, стъкло и дантели пропити с романтика

16 Ноември 2013

          Може би никой друг град през вековете не е предизвиквал толкова много хвалебствия от страна на велики писатели и пътешественици, както Венеция.Тя е била и си остава феномен. Венеция е застроена на 117 островчета и на територията й има около 150 канала и над 400 моста. През зимата тук се вихри карнавал, на който се стичат любители на приключенията от цял свят. Пролетното наводнение превръща града в приказно царство. През лятото туристите запълват площадите и улиците и превръщат града в многолюден Вавилон, където са се смесили всички народи на Земята. А през есента, когато туристическия поток намалее и слънцето вече не е толкова силно, местните жители започват своите весели празници.
          Петнадесетте века на нейната славна история, богата с епохални събития, придават на този град вълнуващо очарование. Венеция е морска република, изобретателка на „дожите”: оригинална политическа система, спояваща в единство монархия и демокрация и просъществувала хиляда години. Тя била лидер в търговията и политиката, чието влияние се разпространявало извън пределите на Средиземноморието до далечните земи на Азия (напомняме, че венецианецът Марко Поло през 1271г. стигнал до Китай). „Бисерът на Адриатика” и „Царицата на моретата” гради силата си благодарение на своя бърз флот. Това е мост между Изтока и Запада. И днес въпреки очевидния и вероятно труден за стопиране упадък (от постоянната заплаха от наводнения, слягане на почвата, корозия на великолепните паметници, емиграция на населението), Венеция остава цвете на цивилизацията, израстнало между крехката, но благодатна ивица между земята и водата.
          С основаването си градът служи като убежище на бягащото население от крайбрежните селища заради нахлуващите хуни. Бежанците заселват лагуната на остров Торчело, където възникнало оживено пристанище и в V век се изгражда епископска катедра, а островите от лагуната влезли в състава на периферната Римско – византийска провинция. Постепенно венецианските херцози („дожи”), първоначално назначавани от византийския император, стават все по – независими.
          Отношенията с Византия отначало били превъзходни, но по–късно се влошили. През 831 г. венециански търговци взели от Александрия мощите на евангелиста Марко, а в 832 г. за запазване на тази светиня в Двореца на дожите била издигната „Капелла на дожите”, която в последствие станала знаменитата базилика „Свети Марко”. След реконструкция в XI век придобила толкова източен облик. Традицията на Венецианския карнавал датира от 998 г., когато хърватски пирати отвлекли местна девойка. Младите венецианци догонили пиратите и освободили момичето. В чест на победата те устроили празник, който дава началото на карнавала и се превръща в любимо забавление за всички слоеве от населението. Тази епоха се отличавала с борба на Венеция за независимост от Византия и явната западноевропейска ориентация в областта на политиката и културата. Търговските интереси, обаче, водели венецианците на Изток и техния морски флот станал господстващ в Адриатическо и Средиземно море.
          Както Пиза, Генуа, така и Венеция се превърнала в морска република. Тя става и база на кръстоносците с множество пристанища. Така корабите на републиката плавали към Египет и Азия, натоварени с платове, дървесина, метали и се връщали със зърна, кристали, аромати. На хоризонта възниква първия могъщ конкурент – Генуа. По това време от изток настъпва и Османската империя – главен враг на Венеция. Заедно с това и много милански управители имали амбиции към Венеция. Начело на държавната пирамида бил „дожд”, ограничен от Съветите, където управлявали местните авторитети и богати търговци.
          XIII век е труден за Венеция: чумна епидемия, Геноа я притиска в морето, османците често печелили битки. Но пък през XIV век започва подем на републиката, която стигнала до Кипър, а на Апенините подчинила Падуа, Виченца и др. Мощта на Венеция принудила папата да търси коалиция срещу нея, но скоро преминал на нейна страна. Културата на Ренесансова Флоренция стигнала до Венеция чрез Донатело и неговите ученици. Осните Ренесансови хармонии на бреговете на венецианските канали придобили нов архитектурен израз.
          В началото на XVI век се създава и знаменитата Библиотека на площада „Сан Марко”. В това архитектурно обкръжение тук създават своите шедьоври велики живописци. След век се загубва Кипър, идва поредна епидемия на чума и изкуството губи своя блясък. През епохата на Просвещението тук отново блясва света на изкуствата. От това време са едни от най–прекрасните картини за Венеция. Спектакли имали велики италиански композитори като Антонио Вивалди. Този блясък контрастирал с политическия и икономически залез на републиката. Странно, че този залез се бележи от великата битка при Лепанто срещу Османската империя. 200 галерии разбили 260 турски кораби, но такова напрежение струвало скъпо на венецианците, които губели сили и владения. В края на XVIII век е завладяна от Наполеон, а после е дадена на австрийците. Така завършва славната й история на независима държава. От 1849 г. се възстановява, а от 1866 г. Венеция, изпълнявайки волята на населението си, влиза в състава на обединената Италианска държава.
          На прага на XX век се вижда известен подем : укрепват се пристанища, родили се международните фестивали. Венеция става една от столиците на световния туризъм. Водата на лагуната при приливите си разяжда стените на дворците, залива площади, населението мигрира, икономиката е в застой и Венеция разчита много на туризма. Проектът „МОSE”, което на италиански означава “Експериментален електромеханичен модул” никак не съвпада случайно с името на библейския пророк Моисей. Ако Моисей е наредил на водите на Червено море да се отдръпнат, за да минат бягащите към спасение евреи, то „Моисей” трябва напълно да отдели Венеция от водата. Ще се изградят 79 подвижни шлюза от нераждаема стомана с тегло 300 тона, които ще бъдат експлоатирани 100 години. За 30 мин ще се вдигат шлюзовете над водата, за да обграждат сушата от морето, когато приливът е над 110 см. За последните 60 години населението на Венеция е намаляло два и половина пъти : от 150 000 на 60 000 души. От XVII век, когато художникът Джовани Антонио Канал, познат под името Каналето, е рисувал своите знаменити картини, нивото на водата в Адриатика се е вдигнало с 80 см., а Венеция само в миналия XX век е потънала с 27 см.
          Е.... за туристите има оптимистичен алтернативен поглед: ако Венеция потъва, изоставяйте гондолите и грабвайте ските, защото Алпите се извисяват.