Веселото гробище
26 Февруари 2012
61
Веселото гробище в Сапънца, Румъния
В повечето култури смъртта се приема за свещена и болезнена, но в Сапънца – малко румънско село, разположено близо до границата с Украйна, тя е забавна и поражда смях. Необичайният погребален комплекс привлича повече туристи, отколкото опечалени. На надгробните паметниците няма да прочетете скръбни слова, а ще видите шеги и ярки картини.
Идеята за радостното отношение към смъртта се предава още от времето на даките, които вярват в безсмъртието на човешката душа и в това, че смъртта е само преход към по-добър живот. Те не виждали в гибелта трагичен край, а възможност да се срещнеш с върховния бог Залмоксис.
В Сапънца тази жизнерадостна философия е несъзнателно утвърдена от Стан Йоан Патра – местен дърворезбар, скулптор, художник и поет. Именно той изработва първия кръст във „Веселото гробище” още през далечната 1935 г. От тогава до 1977 г., годината на неговата смърт, той изработва над 800 подобни кръста. Изографисаните дървени кръстове са с височина от 1.50 до 2 метра и са покрити с две малки греди, които оформят своеобразен островърх покрив. Портрета на починалия е винаги централно разположен и заобиколен от геометричен дизайн в символични цветове - жълт за плодородие, червен за страст, зелен за живот, черен за преждевременна смърт. Преобладаващите цветове на кръста никога не са случайни. Ако, например покойника е имал много деца, то преобладаващия цвят е жълтия (на плодородието). Някои кръстове са увенчани с бели гълъби, представляващи душата на човека или с черна птица олицетворяваща трагичен или подозрителен край. Фонът е винаги в синьо - цвят на надежда и свобода. Повечето от епитафиите са написани в първо лице на местен ироничен жаргон, отразяващи безстрашното приемане на смъртта и са като послания от мъртвите към живия свят.
На посетителите изобщо не им е нужно да знаят румънски, за да разберат какъв човек е бил погребан тук. На една от рисунките има мъж, който държи шише ракия – явно това го е убило. На друга се вижда тракторист – мъжът е бил работохолик. Не липсват и забавни текстове като: ”Тук лежи моята тъща. Ако беше живяла още една година, вместо нея щях да лежа аз.” Има и много гробове на починали в следствие на трагична смърт – удавник или прегазен от влак. На един надгробен паметник е записана датата 1941 г. и е нарисуван човек, когото разстрелват, а после още една фигура – вече без глава.
Стан Йон Патраш е напълно неизвестен до 1974 г., когато един френски журналист написва книга за него. След излизането на публикацията Веселото гробище в Сапънца се превръща в туристическа атракция, която е включена даже в списъка за културно наследство на ЮНЕСКО, където мемориалния комплекс е обявен за първия погребален паметник в Европа и втори в света след "Долината на царете" в Египет.
След смъртта на Патраш през 1977 г. дейността му се поема от неговия ученик Думитру Поп, който превръща къщата му в работилница, а гробищния парк в открит музей.