Гарда
01 Януари 1970
10
Езерото Гарда – фиорд насред Алпите
Езерото Гарда съчетава в себе си свежестта на скандинавските фиорди и благодатния климат на Средиземноморието. Това е най-северната точка на Италия, в която виреят някои екзотични и цитрусови култури като лимони например. Районът е популярен и с винопроизводството си, за което емблематично е виното Бардолино, а както знаем, лозята се нуждаят от слънчеви лъчи, за да бъде виното богато на вкус. По тази причина не е случайно, че Гарда е наричано Благословеното езеро... Слънчеви лъчи се оглеждат в кристалните по скандинавски води, а високите заснежени върхове на Алпите наблюдават напъпилата растителност.
Земите около езерото са населявани от праисторически времена още отпреди 4000 години. Местността е подходяща както за среща с природата, така и за културен туризъм. Именно около Гарда през 268 г. император Клавдий води битка срещу племето алемани, което бива отблъснато и принудено да се върне обратно в германските земи. В градчето Сирмионе, врязано като полуостров в езерото, се намира древноримската постройка Грото ди Катул – най-старата римска сграда в цяла Северна Италия, свързана с поета, чието име носи. Замъкът Кастело Скалигеро пък разкрива невероятна гледка от крепостните си стени към езерото, в което огрените от слънцето вълни блещукат под зоркия поглед на алпийските върхове. Сирмионе сякаш се врязва в езерото, за да може любознателният турист да го разгледа от вътрешността му.
Малко по насевер е стратегическият град Гарда, чието име езерото носи и до днес. Наименованието произхожда от ломбардската дума warda – пазител. Тук е древната крепост Рока ди Гарда, която, изпълнила своя дълг на защитница, днес пази следи от някогашното си величие. Още хората от Бронзовата епоха са оставили следи за пребиваването си тук – гробове и праисторически рисунки са открити в местността и заобикалящите я хълмове. Остготите били първите племена, които още през V век построили укрепление при южния хълм на Гарда – „Рока“, последвани от други нашественици до момента, в който градът преминава под управлението на Венецианската република и става седалище на управлението над цялото езеро. Днес „Рока ди Гарда“, усърдно атакувана и рушена от различни племена, представлява оголена скала, малко под 250 м височина. Тя може да бъде изкачена по пътечка, която води през дърветата към границата на града и статуята на Мадоната от Пино.
С наближаването на Алпите езерото Гарда се стеснява, селцата се срещат по-нарядко, но техният колорит остава ненадминат. Отвесни скали и извисени хълмове заобикалят човека, за да докажат величието си. За да остане той безгласен пред чудесата на природата. И за да пожелае да се завърне отново...