Германия
17 Октомври 2012
71
Германия е разположена в центъра на Западна Европа. На запад граничи с Холандия, Белгия, Люксембург и Франция, на юг с Швейцария и Австрия, а на изток с Чехия и Полша. На север има широк излаз към Балтийско и Северно море, които са свързани с Килския канал. Тук нейна съседка е Дания. Съседството на Германия със силно развити в икономическо отношение страни, важните международни пътища, пресичащи територията й, както и достъпа й до Световния океан способстват за нейното бързо икономическо развитие.
Площта на страната е 357 хил.кв.км. Тя се разделя на три големи области - Северна, Средна и Южна, като надморската височина се увеличава от север на юг. Северна Германия обхваща Северно-германската низина, простираща се до Северно и Балтийско море. В нея има множество езера с тектонски и ледников произход, по-големите от които са Шверин, Плаузее, Меринц и др.
Средната част е хълмиста и платовидна. Издигат се ниски старонагънати планини, като Харц, Ерцгебирге, Таунус, Тюрингенвалд и др. Тук особено живописна е долината на р. Рейн - главната водна артерия на страната.
Южна Германия е предимно планинска. Заета е от Баварското плато, предпланините и северните склонове на Баварските Алпи. Тук най-висок връх е Цугшпице /2962 м./-първенец на Германия. В тази част на страната е и планината Шварцвалд, откъдето води началото си р.Дунав.
Германия разполага със значителни находища на някои полезни изкопаеми. С най-голямо значение са запасите на черни въглища, които се изчисляват на около 230 млрд. т. Основната част от тях са в Рурския басейн, около който се е формирало основното промишлено ядро на страната. Много големи са и запасите на кафяви въглища, по добива на които Германия заема първо място в света. Обезпечеността обаче с нефт и газ, не е достатъчна за нуждите на страната. Страната разполага с различни видове рудни полезни изкопаеми като желязо, манган, молибден, сребро, волфрам, но не може да задоволи нуждите си, което налага внасянето им. Важно значение за икономиката на страната имат находищата на каменна сол и калиеви соли, които са основна суровина за химическата промишленост.
В Германия има много минерални извори, около които са израснали големи балнеоложки центрове. Световна слава има курортът Баден-Баден в провинция Баден-Вюртенберг.
Климатът на страната се формира под влияние на Атлантическия океан и течението Гълфстрийм, като варира от мек морски на север, до умереноконтинентален на юг. От юг, по Рейн и Мозер, се чувства средиземноморското влияние, което позволява отглеждането на лозя. Под влиянието на Гълфстрийм водата на Северно море не замръзва през зимата, което е много благоприятно за икономическите връзки на страната.
Германия разполага с гъста речна мрежа. Към Северно море текат реките Рейн, Везер, Елба, Одер, Шпрее и др. Те са свързани помежду си чрез плавателни канали. Особено значение има открития през 1992 г. канал Рейн-Майн-Дунав, свързващ двете най-натоварени европейски реки. Река Дунав отводнява 1/4 от територията на Германия. Дълга е 2857 км. и е втора по дължина в Европа след р. Волга.
Германия се слави с хубавите си гори, които заемат над 30 % от територията на страната. Най-просторните горски участъци са в Баварските Алпи, в Тюрингия и Харц-т.нар.”Грюне херц Дойчланд”/зеленото сърце на Германия/. Любимо обожавано дърво за германците е дъба. В страната има голям брой национални паркове и резервати. Между тях най-известни са Байеришервалд и Бертесхаден.
Населението на Германия възлиза на около 82,5 млн.души - второ място в Европа след Русия. Страната има отрицателен естествен прираст, което е типично и за България, Унгария, Русия и др. Жените са с 2,8 млн. повече от мъжете, а етническия състав е еднороден. Характерно обаче е наличието на около 6,5 млн. души ”гастарбайтери”, като най-многобройни са турците /2 млн.души/, сърби, хървати, гърци, италианци, източноевропейци и др. – общо около 8 % от населението. Германия е високо урбанизирана страна - градското население е над 86%. В страната има 84 града с население над 100 хил.души. Обособяват се няколко градски агломерации, най-голямата от които е Рурщад с население над 11 млн.души. По гъстота - 230 души на кв.км - Германия е четвърта в Европа, след Холандия, Белгия и Великобритания.
Германия е най-развитата индустриална държава в Европа. По обем на промишленото си производство е трета в света след САЩ и Япония, а по размер на външната търговия отстъпва само на САЩ. Брутният вътрешен продукт е над 2,3 трилиона долара, като на човек се падат 28 260 долара /2000 г./. В икономиката на страната господстват концерни, образувани от най-големите частни банки и мощни транснационални компании. Водещи в промишлеността са “Тисен” и “Манесман”, контролиращи въгледобива, черната металургия и тежкото машиностроене. В автомобилната промишленост доминират компаниите ”Фолксваген”, “ДаймлерБенц-Крайслер” и “БМВ”, в електротехническата и електронната -“Сименс”, “АЕГ-Телефункен”и “Бош”, а в химическата промишленост-“Байер”,”BASF” и “Хьохст”. Промишлеността формира половината от брутния вътрешен продукт на страната и почти целия износ. В редица отрасли – черна металургия, общо машиностроене, автомобилостроене, аерокосмическа и химическа промишленост - износа представлява 40 % от произведената продукция.
Селското стопанство на страната е високо интензивно, със рязък превес на животновъдството. С най-голямо значение е млечното говедовъдство и свиневъдството. Германците са на първо място в света по консумация на бира - 153 л. на човек годишно. Страната се слави с отличния си транспорт - модерни аутобани, електрифицирани и скоростни ж.п. линии, по гъстотата на които отстъпва само на Белгия. Най-голямото морско пристанище е Хамбург, най-важното речно е Дуисбург на р. Рейн, а летището във Франкфурт на Майн е едно от най-натоварените в света.
Столица на Германия е Берлин, а други милионни градове са Хамбург, Мюнхен и Кьолн. Обединена Германия се състои от 16 провинции /лендери/, които имат собствени правителства, самоуправление, герб. Страната е Федерална република с парламентарно управление. Висшият законодателен орган е Парламентът, който е двукамарен - Бундестаг и Бундесрат. Изпълнителната власт се оглавява от федерален канцлер - Герхард Шрьодер в момента. Обединена Германия празнува своя национален празник на 3 октомври. На тази дата през 1990 г. се обединиха двете германски държава – ГДР и ФРГ, след падането на Берлинската стена /издигната през 1961 г.и разделяща на две части Берлин/.
Историята на Германия е пълна с превратности. Началото на германската държавност започва в средата на ІХ в. след разпадането на империята на Карл Велики. В средата на Х в. германският крал Отон І е коронясан за император на Свещената Римска империя. Тази титла обаче няма реално покритие и особено през следващите векове е само номинална, тъй като непрекъснато се води борба между императора и римския папа за надмощие в Западна Европа. В началото на ХVІ в. изключително влияние върху развитието на страната оказва започналия процес на Реформация на католическата църква. Началото поставя Мартин Лутер през 1517 г., който иска отмяна на индулгенциите, премахване на корупцията сред църковния клир и “евтина църква”. Учението на Лутер е подкрепено от повечето германски князе, които се обявяват срещу Римската църква и император Карл V.
През 1555 г. императорът е принуден да сключи Аугсбургския мир с протестантските князе, позволяващ страната да бъде разделена в религиозно отношение на католици и протестанти. Между 1618-1648 г. в резултат на религиозното противопоставяне Германия е арена на т.нар. 30-годишна война. Бойните действия се оказват пагубни за страната, която губи 13 млн.души /70 % от населението си/, търпи огромни материални разрушение и политически е раздробена на около 300 независими княжества, графства, курфюрства и свободни градове.
През ХVІІІ в. започва възходът на Прусия и Бранденбург. Особено важна роля в нейното развитие изиграва управлението на Фридрих ІІ Велики, положил основите на просветения абсолютизъм. В началото на ХІХ в. обаче Прусия търпи поражения от Наполеон, който на два пъти окупира страната. Това води до редица реформи, които засилват ролята на буржоазията в икономическото развитие на страната. В средата на ХІХ в. Прусия е основният кандидат за обединител на Германия. Особена роля в този процес изиграва пруският канцлер Ото фон Бисмарк, на когото принадлежи фразата, че обединението на Германия ще се постигне с ”желязо и кръв”. За тази цел Бисмарк последователно подготвя разгрома на Австрия през 1866 г. и на Франция - 1870 г.
Именно след победата над Франция, в двореца Версай в началото на 1871 г. е провъзгласено обединението на Германия - Германски райх. През 1888 г. на престола се възкачва кайзер Вилхелм ІІ, който отстранява Бисмарк и поема външната политика на страната в свои ръце. По това време Германия се развива икономически изключително бурно и изпреварва старите колониални сили Великобритания и Франция. Именно това обстоятелство е в основата на провежданата от кайзера световна политика /”велт политик”/, както и на факта, че Германия няма колонии. Стремежът към преразпределение на колониите и световно господство е в основата на агресивната външна политика на Германия, която води до обособяването на двата военни блока - Антантата и Централните сили.
В Първата световна война Германия е победена заедно със съюзниците си Австро-Унгария, Турция и България. Победителките от Антантата и главно Франция заставят Германия да подпише изключително тежкия Версайски договор, с който тя губи всичките си колонии, областите Елзас и Лотарингия, правото да има военно-морски флот, а армията й е сведена до 100 хил.души. Недоволството от този договор, както и нестабилността на Ваймарската република /след бягството на кайзера/, довеждат на власт национал-социалистите на Адолф Хитлер /1933 г./. Западните демокрации /Великобритания и Франция/ не са достатъчно решителни, когато Хитлер нарушава клаузите на Версайския договор и фактически позволяват на германския фюрер да наложи контрол върху значителни части от Европа /Австрия, Чехословакия/.
На 1 септември 1939 г. Германия заедно със своите съюзници Италия и Япония, започва Втората световна война. През първата фаза на тази война Германия и съюзниците й постигат много големи успехи срещу Франция, САЩ, СССР и Великобритания. Но след 1942 г.- началото на 43 г. настъпва обрат във войната, който е особено осезаем след разгрома на германците при Сталинград и Курск и десанта на англо-американците в Нормандия през юни 1944 г. Ръководителите на анти-германската коалиция - Рузвелт, Сталин и Чърчил на срещата си в Ялта решават следвоенната съдба на Германия. Когато Германия капитулира на 8 май 1945 г., тя е окупирана от съюзниците и разделена на четири зони - Американска, Английска, Френска и Съветска. Става така обаче, че още през 1946 г. бившите съюзници вече са противници и Европа е разделена от “желязна завеса” по израза на Чърчил на два лагера. Вследствие на това противопоставяне през 1949 г.от американската, английската и френската зони се създава държавата ФРГ, към която спада и Западен Берлин. От съветската окупационна зона се образува държавата ГДР със столица Източен Берлин.
След краят на Студената война и промените в Източна Европа, довели до демократизация и реформи, на 9 ноември 1989 г. Берлинската стена е разрушена и се стига до обединението на страната една година по-късно. В момента основния проблем на страната е чувствителното икономическо изоставане на източните провинции спрямо останалите западни. Федералното правителство е разработило програми за успешното интегриране, като всяка седмица инвестира в тях около 1 млрд.евро.