Исландия
02 Февруари 2015
43
Древна легенда разказва, че някога много отдавна живял магьосник, който доплувал до Исландия във формата на кит, с идеята да подчини на магията си изолирания остров в Северния Атлантик. Но когато стигнал каменистите брегове на Исландия, разбрал, че тя вече била обитавана от духове, които ожесточено защитавали своите зелени ливади, мразовити ледени полета и извисяващи се във висините вулканични планини.
Името Исленд се превежда „страна на леда”, дадено от норвежеца Флоке през 874 г. Исландия е държава на едноименен остров, втория по големина в Европа след Великобритания. Разположена е в северната част на Атлантическия океан върху подводно гърбище и е свързана чрез Тъмпсъновия подводен праг с Гренландия и Европа. Най-северната точка на острова е разположена почти до Полярната окръжност.
Страната има формата на елипса, от която на северозапад се простира полуостров със силно разчленени фиордови брегове. Исландия отстои на 287 км. от Гренландия и на 990 км от Скандинавския полуостров. Удобни заливи за корабоплаване са Брейда и Скага.
Исландия е най-големият вулканичен остров на земята. Тя е планинска земя, ¾ от територията е планини. На югоизток се издига вулканът Хваналдалсхнукур (2119 м.), който е най-високата точка на страната. От общо 300 вулкани, 30 са действащи (Хекла, Аская, Хелгафел и др.). През 1783 г. в Южна Исландия се проявява пукнатинният Лаки, предизвикал най-голямото досега изригване. Вулканизмът често е придружен със земетресения. В страната са характерни и сулфатните вулкани с малки пушечни вулкани. Вътрешните части на острова са изпълнени с глетчери. Най-обширните равнини се простират в югозападната част, където живее и по-голямата част на населението.
Исландия не притежава големи полезни изкопаеми. Тя все още не е добре проучена. Срещат се не големи находища на железни, медни руди, злато и др. Под вулканът Хекла се добива вулканично стъкло.
Климатът е субарктичен, морски, характеризиращ се с мека влажна зима и прохладно облачно лято. Върху южното крайбрежие влияе топлото океанско течение Гълфстрийм с неговото продължение Ирмингер. Вулканичните процеси, честите земетресения, както и дълбоките разломи са причина за появата на термоминерални извори и гейзери. Исландското название гейзер (стълб вряща вода и пара) е влязло в световната география, подобно на названията фиорд, каньон, меандър, карст и др.
Топлината от гейзерите се използва за стопански цели – производство на енергия, отопление на къщи, оранжерии и др. Синята лагуна е езеро с температура 38о минерална вода и е покрито с лед. Исландските реки са буйни и пълноводни. Исландия е втората страна в света след Канада по износ на питейна вода.
Главен отрасъл на икономиката е риболовът и свързаната с него рибопреработвателна промишленост. Исландия е на първо място по улов на риба на глава от населението – 580 кг.
Страната разполага със значителни запаси на вода и термическа енергия. Буйните реки с множеството прагове и водопади са удобни за строителството на ВЕЦ. Страната е първа в света по снабденост с електрическа енергия на човек. За нуждите на рибната промишленост са построени корабостроителници и кораборемонтни предприятия. Действат алуминиев завод, азотноторов и циментов. Има предприятия на хранително – вкусовата промишленост, текстилната, обувна, мебелна и др. От земеделието водещ отрасъл е животновъдството (овцевъдството предимно в планинските райони). Растениевъдството има подчинена роля, обработват се само 10 % от земята.
Рейкявик („димящ залив”, „селище в мъгла”) (165 хил. ж.) е столица и най-голям град в Исландия. Възниква край залива Фахсафлоум, основан от викингите през IX век. Най-внушителната сграда е 75 метровата черковна кула Халгрим. Пред нея е статуята на Лайф Ериксон (Ерик Рижия), считан за откривател на Америка преди Колумб. Градът е център на риболова и рибопреработването. Край Рейкявик действат корабостроителен и кораборемонтен завод.
Вестманаейр, разположен на остров Хеймаей, е център на рибопреработващата промишленост.
Акурейри е вторият по големина град в страната. Развива се машиностроене, рибна, текстилна и хранително – вкусова промишленост.
ИСТОРИЯ
Това е земя, където огън и лед живеят в хармония, създавайки един уникален и незабравим пейзаж, обвит в дъги и мъгла от пара. Открита от ирландски монаси (874-930 г.), Исландия дълго време остава ненаселена. Колонистите са скандинавци, основно от норвежки произход. За първи заселник се смята Инголфур Арнарсон, който през 874 г. се настанява в района на днешната столица Рейкявик (името на града означава "димящият залив").
Норвежците се насочват към Исландия, за да се спасят от произвола на крал Харолд Красивата коса. За да избегнат всякаква тирания родовете решават да провеждат събрания, на които да разрешават конфликтите помежду си. Те се организирали в средата на лятото с продължителност две седмици и получили названието алтинг. За място на събранията била избрана вулканичната местност Тингвендлир. Алтингът (парламент със законодателна и съдебна власт), е смятан за най-стария парламент в света, който, макар и с прекъсвания, съществува и до днес.
През 986 г. исландският вожд Ерик Рижия е изгонен от острова за убийство. След като напуска Исландия той открива о-в Гренландия и създава там селище. Неговият син Лайф Ериксон пък стигнал Америка през 1000 г., т.е. 492 години преди Христофор Колумб. Ериксон и неговите викинги акостирали на територията на днешен Нюфаундленд и Лабрадор (Канада).
В сагите непознатата страна се нарича Винландия. В тях се споменава още, че исландците от Гренландия често ходели на лов във Винландия. 1000 г. се свързва и с приемането на християнството от исландците, извършено с подкрепата на норвежките крале. Те традиционно упражняват значително влияние в страната, както поради норвежкия произход на повечето исландци, така и поради зависимостта на острова от търговията с норвежките пристанища. Църквата бързо започнала да забогатява, което довежда до сблъсък със старите вождове.
В Исландия избухва гражданска война. През 1262 г. страната е превзета от Норвегия и това статукво се запазва до 1380 г., когато Исландия и Норвегия преминават под владичеството на Дания. По време на чумните епидемии през 1402-1404 и 1494-1449 г. измира около половината от населението на острова. В средата на ХVІ в. датчаните налагат лутеранството, тогава е убит последният исландски католически епископ Йоун Арасон, считан за национален герой.
От ХVІІ в. Дания държи правата върху външната търговия на Исландия, което се превръща в сериозна пречка за икономическото развитие. Датският монопол върху търговията (особено рибната) е жесток и държи жителите на далечния остров в бедност. Крайбрежието става обект на нападения на пирати от Англия, Испания и Алжир.
През ХVІІІ в. епидемия от едра шарка, унищожава към една трета от населението. Изригване на вулкана Лаки през 1783 г. също нанася тежки щети на земеделието, като измира повече от половината добитък, а при последвалия глад - и около една четвърт от хората. След войните на Наполеон Исландия остава датско владение. В страната се засилва движението за независимост, вдъхновено от европейския романтичен национализъм. Повечето политически прояви се оглавяват от Йон Сигурдсон. През 1874 г. страната получава известна вътрешна автономия, която е разширена през 1904 г.
След Първата световна война Дания и Исландия сключват договор с 25-годишен срок, според който Исландия е суверенна държава в лична уния с Дания. Между двете световни войни Исландия е конституционна монархия, като датският крал осъществява правомощията си чрез свой постоянен представител.
След началото на Втората световна война комуникациите между двете страни са затруднени, а окупацията на Дания от Германия през април 1940 г. ги прави невъзможни. Тогава Алтингът възлага на правителството да изпълнява временно функциите на монарха, свързани главно с външната политика. През пролетта на 1940 година, в нарушение на нейния неутралитет Исландия е окупирана от британски войски, заменени на следващата година от американски, които остават там до 1946 г.
В края на 1943 г. срокът на договора за уния с Дания изтича и в Исландия е проведен референдум. На 17 юни 1944 г. Алтингът се събира в Тингведлир и обявява Исландия за република. За първи президент е избран Свен Бьорнсон. През 1949 г. държавата става член на НАТО, а през 1951 г. е подписан двустранен военен договор със Съединените щати. В резултат американските войски се завръщат на острова и се изтеглят едва през есента на 2006 г. Исландия е единствената държава в света без армия.
Днес Исландия е парламентарна република. Парламентът (Алтинг) се състои от 63 депутата и се избира за срок от 4 години. Държавен глава е президентът, който разполага предимно с представителни функции и се избира за 4-годишен период. През 1982 г. именно в Исландия бе избрана първата жена президент в света Витгис Инбогартдитир. Според конституцията няма ограничение в броя на президентските мандати. Административно Република Исландия е разделена на 23 териториални единици (сисла), които са съставени от 95 общини. Паралелно с това страната е разделена на 6 парламентарни избирателни района и 14 самостоятелни града.
Съвременната история на страната доказва, че исландците пазят независимия дух и храбростта на викингите. Те не се поколебават да се противопоставят на Великобритания в спор за риболовната зона. Правителството се бори срещу чуждестранните траулери, които хвърлят мрежи около острова. През 1952 г. забранената зона обхваща 6,4 км от брега, а през 1975 г. границата е разширена на 370 км. Това довежда до разрив с Англия и двете страни скъсват дипломатически отношения. Сблъсъците между исландски и британски кораби пък стават ежедневие.
През 1970 г. Исландия влиза в Европейската асоциация за свободна търговия. Последният щрих, който може да се добави към това наистина екзотично място е доста любопитен. Според световните статистически данни на острова овцете са почти два пъти повече от хората. В 4700 ферми се отглеждат 460 000 глави дребен рогат добитък, а населението е едва 293 966 души.
В Исландия има над 20 активни вулкана, които често изригват, прибавяйки лава и пепел към мистичния пейзаж. Вулканичната активност е причината за наличието на гейзерите-запазената марка на островната държава.
Думата "гейзер" произхожда от името на извор в югозападна Исландия, чиято вряща вода, загрявана от вулканичната магма под земната повърхност, изригва на височина от няколкостотин фута. Днес, всички вулканични фонтани по света носят името на исландското "чудо".
Огнените вулкани не са единствената забележителност в магичните пейзажи на Исландия. Ледът има не по-малка заслуга. Геолозите смятат, че преди осем хиляди години вътрешната част на острова е била покрита с лед. След като тези гигантски ледници се стопили, те създали забележителните стръмни долини и фиорди. Днес около 10% от повърхността на острова е покрита с лед. Най-големият - Ватнайокул, който е и най-големият ледник в Европа, е с дълбочина повече от половин миля и покрива площ от над 3,000 кв. мили.
Исландия е дом и на най-големия водопад на Стария континент - Гълфос или "Златният водопад". Някога исландското правителство е имало намерение да построи там хидроелектроцентрала, но хората продължават да разказват за младата жена, която заплашила да се хвърли от водопада, с което успяла да спаси Гълфос. Днес, той е национален парк, който радва посетителите си с безброй дъги и искрящите си води.