Кападокия – Земя на красивите коне

15 Април 2014

Кападокия в превод от персийски означава земя на красивите коне. Хиляди години на това забележително място, където е бушувал вулкан, природата е ваяла причудливи скални форми,гъби, комини,а човешката ръка е дълбала в тях подземни градове,християнски църкви и манастири. В този смисъл можем да кажем, че Кападокия е един музей на открито под егидата на Юнеско. Тя е и един от най-големите центрове на ранното християнство. Кападокия е родно място на св. Георги Победоносец, на най-големите богослови на IV в. – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Григорий Нисийски и др. Още от античността тук се създават цели скални и подземни градове, а в християнската епоха разцветът на монашеството е засвидетелстван от стотици пещерни църкви и монастирски комплекси. Хората, които търсят повече впечатления от културата на света, ще оценят веднага за какво става дума. Поради тези причини непрекъснато се увеличава интересът към областта – годишно тази част на южната ни съседка се посещава от близо 2 млн туристи.

Кападокия отстои на 1400 км. от българската столица София и на около 750 км от „царицата на турските градове” Истанбул. Кападокия е област, разположена на високо плато в източната част на региона Анатолия в централна Турция. Платото е осеяно с вулканични върхове, сред които най-висок е връх Ерджиес (3916 м.). Главни градове на областта и основни туристически дестинации са Кайзери, Гьореме, Невшехир, Аванос, Юргюп и Ючхисар.

История

Кападокия е била населявана още в Бронзовата епоха, когато хетите й дават името Хати. След падането на империята им, Кападокия остава под властта на местната феодална аристокрация, която изгражда здрави крепости за укрепление на територията. След това тя преминава последователно в ръцете на асирийците (които създават там свои колонии), на Персийската империя, на Александър Македонски и накрая на династията на Ариатес. През II в. пр. Хр. Кападокия става подчинена на Римската империя, а при управлението на император Тиберий става нейна провинция. През II в. от новата ера, гонени от римляните, ранните християни намират убежище по тези земи и решават да се възползват от естествените вулканични формирования, за да си създадат защита срещу вражеските нападения. Те ги разширяват и съединяват и създават цели подземни градове (свързани помежду си с плетеници от тунели) от къщи, винарни, водохранилища,параклиси, църкви и дори манастири.

През VIII в. арабите нахлуват в Кападокия, през XII в. тя преминава във властта на селджукските турци, а в края на XIV в., при управлението на Баязид, става част от пределите на Османската империя. Дългото господство на турците налага и турския език като основен, който се смесва с разпространения вече гръцки. През 1923 г. започва изселването на християните и Кападокия се превръща в една от основните туристически атракции на Турция.

Забележителности:

Долината Гьореме:

Почти в самия център на Турция, в провинция Анадола, самотно стърчи четирикилометровият изгаснал вулкан Ерджияс. Снежният му връх ясно се откроява на чистото синьо анадолско небе. При великана се събират три турски провинции — Кайсери, Невшехир и Нийде, които образуват долина заемаща почти 200 кв. км. площ. Някога си, в предисторическите епохи, вулканът обилно изригвал и залял с много метри лава широката долина. С течение на времето дъждовете и ветровете прерязали слоя лава, раздробили го на много хълмове, стълбове, конуси и стени. Когато тук дошли хора, а това се случило преди няколко хиляди години, и заселили долината, разбрали, че е по-удобно да се издигат къщи в кулите от лава, отколкото да се строят долу, на плоската земя. Още повече, че почвата е плодородна и всяко късче земя, която ражда и зърно, и грозде, и други плодове, е ценно. И се е получил град, по-точно цял фантастичен свят, който напомня едновременно лунни планини, мравуняци на гигантски термити, капризни творения на скулптор авангардист или гигантско легло на факир с набити гвоздеи. В него има къщи гъби, къщи пирамиди, къщи обелиски, къщи куполи, къщи стени, къщи захарни бучки, къщи ракети. Те се издигат от долината на групи или самотно и никой не знае точно колко пещери има тук — те са хиляди.

Днес в Гьореме се посещава Музеят на открито - комплекс от най-малко десет скални църкви, построени от православни монаси между 900 и 1200 г. Изображенията в комплекса показват разцвета на т.нар. изкуство на Кападокия. По време на иконоборчеството много от фреските и рисунките са били повредени, а очите на образите изтрити от местното мюсюлманско население. Архитектурните елементи от византийско време като арки, колони и капители са интересни с това, че не са необходими в структурно отношение. Покрай малка скална кула се намира църквата Св. Базил, чийто вход е обсипан с ниши за малки гробове - често срещана особеност на кападокските църкви. Църквата с ябълката е една от най-малките в региона, издълбана като гръцки кръст, с четири несиметрични колони поддържащи централен купол. Рисунки описват сцени от живота на светци, епископи и мъченици, а вдясно от олтара може да се види Последната вечеря с изображение на риба. Църквата „Св. Варвара"се състои от три апсиди, с грубо нарисувани геометрични фигури в охра, които се смятат, че имат символно значение. Конструкцията на Змийската църква е сводеста, с нисък таван и дълъг кораб. Едната от фреските изобразява Св. Георги убивайки дракон, който наподобява змия. До средата на 50-те години на XX век, Тъмната църква е била използвана като къща за гълъби. След 14 години реставрация, фреските изобразяващи сцени от Новия завет, днес са най-добре запазените в цяла Кападокия и чудесен пример за изкуството от XI век. Поради факта, че светлина влиза само през изключително малък отвор, рисунките са запазили цветовете си през вековете. Последната забележителност, която заслужава внимание в Музея на открито е Женския манастир или наречен още Момичешката кула – шест етажен манастир вграден в скалите със система от тунели, стълби и коридори. Около 300 монахини са обитавали манастира в древността.

Долината Ъхлара

Долината Ъхлара представлява каньон с дълбочина 100 м., образуван от река Melendiz преди хиляди години. Тя започва от село Ъхлара и завършва в манастира Селиме, след като прави 26 завоя и продължава 14 км. Предполага се, че в долината има над 4 000 жилища и стотици скални църкви, украсени със стенописи. Някога в долината са живели над 80 000 души. Поради водното богатство на долината и множеството подходящи за укриване места, тук се създава първото селище на християните, бягащи от римските войници.

Долината Зелве

Долината Зелве е разположена в района Пашабаа, нарича се още Долината на Приказните комини или Peri Bacalari. Известна е и като Долината на монасите заради килиите открити във варовиковите кули. Необикновената форма на каменните образувания прави долината странна и изключително интересна. Условно казано можем да я разграничим на три ръкава, като и в трите има останки от скални църкви, жилищни и стопански помещения, дори и гълъбарници, издълбани в скалите. Според пътеводителя на Джон Фрийли скалните църкви са не по-малко от 16.

Районът е бил обитаван до 1952 г., когато поради ерозията (и поради случило се силно земетресение) е станал опасен за живеене и последните жители се преместват в нов град Йени Зелве, построен от правителството, на 2 км. от руините на Зелве. През 1967 г. Зелве е превърната в музей на открито.

До около 1923 – 24 година обитателите на долината са били православни гърци, но са изселени след Гръцко–Турската война 1919 – 1922 год. по силата на междудържавна спогодба и на тяхно място са заселени турски изгнаници, изгонени съответно от Гърция. По тази причина отдавна вече е изгубена паметта за наименованията на повечето от църквите в Кападокия и местното население им е дало народни имена. Като например най–голямата оцеляла църква в Зелве, Юзюмлю килисе или Църквата с гроздето. Датирана е около 8 век, по време на иконоборческия период. Наричат я така заради следите от стенописна украса от стилизирани гроздове по стените на храма. На входа й има фреска с два архангела и Богородица, а в нишата вдясно от входа има още една. До църквата може да се види една оцеляла мелница. Манастира на Св. Симеон е датиран в ранния 10 век и представлява триетажен комплекс от църква на приземния етаж и други помещения най–вероятно жилищни и стопански. Предполага се, че в манастира са се обучавали свещеници. Въпреки, че Зелве е бил важен религиозен център от 9-ти до 13-ти век, тук църквите не са така богато и красиво изографисвани; а стенописите на са така добре съхранени, както в музея в Гьореме.

В Долината Зелве са живеели в добросъседски отношения християни и мюсюлмани. Доказателство за това е малката джамия, която може да бъде видяна наред с десетките църкви в долината.

Крепостта Ючхисаре най-голямото скално образование в областта. Тя се явява и най-високата точка на същата тази област. Висотомерът показва 1345 m над морето. Самата крепост трудно може да се определи като "крепост", но така я наричат, защото е трудно достъпна и външно прилича на крепост. Самата дума Ючхисар, означава три крепости, защото има обособени три отделни скални хълма. Както при всички останали скални образования тук в областта и при Ючхисар са характерни скалните жилища издълбани директно в скалата. От върха на крепостта се разкрива невероятна фантастична гледка към цялата област.