Любопитно
Блог

Кой е Граф Дракула

28 Април 2013
62

В една от книгите за него се казва: „Пред мен стоеше висок старец, гладко избръснат, с дълги побелели коси, облечен от главата до петите в черно. Дойде при мен, рязко стисна ръката ми с такава сила, че аз се сгърчих от болка, независимо че ръката му беше студена като лед и по подхождаше за покойник, отколкото за жив човек… Лицето му беше властно – много енергично – с тънък орлов нос и с издути ноздри, с величествено високо чело.
На слепоочията косите му бяха редки, затова пък на останалите места – много буйни. Гъстите му вежди бяха почти съединени над носа… Устата – застинала в зловеща усмивка, откривайки прекалено остри зъби, които дори се издаваха над устните. Яркочервеният цвят на устните свидетелстваше за изумително здрав старик, независимо че е толкова възрастен. Бледите му уши бяха необичайно заострени по краищата, брадичката – широка и масивна, бузите – напрегнати и тънки. Набиваше се на очи мъртвешката му бледност…
Не можеше да не се забележи, че ръцете му са много силни, големи, с къси дебели пръсти. Но най-странното е, че на дланите му имаше косми. Когато графът се наклони към мен, аз треперех. В цялото му тяло и поведение имаше спокойствие, но докато го слушах, някъде отдалече, долу, от улицата, до мен достигна вълчи вой. Очите на графа заблестяха и той произнесе: „Слушайте ги – децата на нощта. Каква чудесна музика…”.
 
Граф Дракула е литературен герой, който се ражда из под перото на ирландския писател Брам Стоукър. Първоначално замисленият образ на вампир трябвало да бъде австриец на име граф Вампир. Но докато е в Англия, в библиотеката в Уитби, Йоркшир, Стоукър се натъква на един текст от 1820 г. за Румъния, озаглавен “Описание на княжествата Влахия и Молдавия”. Негов автор е Уилям Уилкинсън, бивш консул на Великобритания в Букурещ, а в книгата се разказва за “един войвода (принц) Дракула, повел войските си през река Дунав на война с турците”. Очарован, Стоукър незабавно превръща своя австрийски граф Вампир в трансилванския граф Дракула. Познанията на Брам Стоукър относно историческия Влад III Дракула са предмет на много спекулации и спорове. И до днес се спори доколко книгата отговаря на историческите факти.
Водещи историци и литературоведи са на мнение, че Стоукър е имал ограничена информация и въпреки, че романът му е вдъхновен от истории за вампири и историческия Влад Цепеш, граф Дракула е рожба на въображението на писателя. Истината е, че въпреки че Стоукър прекарва доста време из лондонските библиотеки в опити да открие подробности за Дракула, всичко, което намира, са страховити полулегендарни истории за ужасен тиранин от далечен и див край. Кървавата слава на Цепеш е основно благодарение на западноевропейски летописци, които разпространяват смразяващи кръвта истории за свирепостта на румънския болярин. Централно и източно-европейските източници обаче, са далеч по-благосклонни към историческия Дракула.
 
Факт е, че Дракула на Брам Стоукър се превръща в най-популярната и печеливша визитна картичка на Румъния. В много отношения влиянието, което оказва романът на Стоукър, е по-голямо от това на историческата действителност.
 
А съгласно историческата действителност Влад Цепеш се ражда през ноември или декември 1431 г. в крепостта Сигнишоара. Баща му Влад Дракул по онова време е военен губернатор на Трансилвания – пост, на който го е назначил император Сигизмунд. Според някои, наскоро публикувани, изследвания на румънски и унгарски историци, Влад е бил член малко известния Орден на Дракона, създаден през 1387 от императора и съпругата му Барбара Джили. Това рицарско братство, много наподобяващо ордените на Тамплиерите или Йоанитите, трябвало да защитава католическата вяра и организира кръстоносни походи срещу заливащите Балканите турски пълчища. Именно споменът за принадлежността на Влад-старши към ордена, кара по-късно румънските боляри да кръстят сина му “Дракула” (едно от значенията на тази дума е “синът на Дракона”). Между другото, червеният костюм и черният плащ на графа от романите на Стоукър са точно копие на дрехите, носени някога от членуващите в Ордена на Дракона.

През зимата на 1436-37 година Влад-старши е провъзгласен за княз на Влахия и младият принц прекарва следващите шест години в неговия дворец в столицата Търговище. Той е само на единайсет, когато баща му е принуден да го изпрати, заедно с по-малкия си син Раду, като заложник на султан Мурад ІІ. Униженията, на които е подложен там, изглежда са причина за особения характер, необузданите прояви на невероятна жестокост, както и за искрената му омраза към турците. Така или иначе, през 1448 г. Влад Цепеш напуска Одрин за да заеме престола на своя баща (станал жертва на заговор, подклаждан от полско-унгарския крал Владислав ІІ) и на по-големия си брат Мирча, управлявал в продължение на само няколко месеца.

Опитът да проникне в Търговище с помощта на отряд турска кавалерия, даден му от Мустафа Хасан паша обаче пропада, след като 17-годишният принц е разбит на бойното поле от друг претендент за трона, подкрепян от унгарския крал. Следват цели осем години на кървави междуособици докато през 1456 г. Влад Цепеш, по онова време вече известен като “Дракула”, успява да убие съперника си, поставяйки началото на второто си царуване във Влашко.

Естествено, малко след влизането в Търговище се заема да отмъсти за смъртта на баща си и своя брат Мирча. Навръх Великден, през 1459 г., петстотин болярски семейства, участвали в заговора са арестувани. Всички възрастни мъже са набити на кол, а останалите - заставени да изминат пеша осемдесет километровото разстояние до градчето Поенари, като по пътя са подложени на невероятни мъчения. По заповед на Цепеш оцелелите участват във възстановяването на едно старо укрепление на рицарите-тамплиери на река Арджеш, остатъците от което и днес са наричани от местните жители “Замъкът на Дракула”.

Сред западните историци Влад Цепеш е известен като един от най-жестоките влашки владетели. Било съвсем обичайно да нарежда противниците му да бъдат одирани, сварявани, разчленявани, ослепявани, душени, горени или погребвани живи. Когато бил в по-добро настроение пък нареждал да им бъдат отрязвани ушите, носовете или езиците. Но повече от всичко предпочитал набиването на кол, откъдето идва и другият му прякор “ Цепеш”. Дори сред турците Дракула бил повече известен като “Казъоглу бей” (т.е. “князът, който набива на кол”). За румънските изследователи обаче, Влад Цепеш е преди всичко изразител на “румънския протонационализъм”, тъй като, според тях, жестокостите му били насочени срещу “болярския сепаратизъм, чуждестранната търговска конкуренция и турските завоеватели”. Така през 1457, 1459 и 1460 Дракула заповядал да бъдат набити на кол всички саксонски търговци в княжеството му, обвинени, че не спазват наложените от него закони, докарвайки до фалит влашките си “колеги”.  

Има много истории, илюстриращи житейската философия на Влад Цепеш Дракула. Знае се например, че е бил особено чувствителен към наложените от него представи за честност и ред в държавата. Почти всяко престъпление, от измама или кражба до убийство, се наказвало с набиване на кол. Казват, че след като няколко години въвеждал ред по този начин, Дракула заповядал да поставят на централния площад в столицата Търговище голям златен съд, от който можел да пие вода всеки минувач. Според историците, съдът си останал там до края на царуването му, без някой да се изкуши и го открадне. Князът, освен това, много държал всичките му поданици да работят. Веднъж устроил голям благотворителен пир за просяци, скитници и сакати от цяла Влахия, след който залата, където се събрали всички, била обградена от княжеската охрана и запалена. Никой не оцелял.

В началото на 1462 г. Влад започнал мощна военна кампания срещу турците по цялото долно течение на Дунав – изключително рисковано мероприятие предвид огромното превъзходство на армиите на султан Мехмед ІІ Завоевателя. Въпреки това, през цялата година Дракула жънел победа след победа. За да се реваншира, султанът минал Дунава с огромна армия, насочвайки се към Търговище. Неспособен да се противопостави открито на многократно превъзхождащите го турци, Влад бавно отстъпвал към столицата, оставяйки след себе си само пепелища и отровени кладенци. Наближавайки Търговище, пред очите на смаяните нашественици се открила ужасяваща гледка – цялото поле пред града било покрито с останките от набитите на кол повече от 20 000 турски заложници и пленници. Дори и най-коравосърдечните бойци от султанската армия, участвали преди това в щурма на Константинопол, били потресени, а самият Мехмед ІІ моментално заповядал отстъпление.

Оттам нататък войната срещу Дракула продължила с други средства. В играта бил включен по-малкият му брат Раду, фаворит на султана, който дотогава живеел в турската столица. Начело на многобройни турски отряди и присъединили се към тях влашки боляри Раду принудил Влад Цепеш да се укрие в крепостта си на река Арджеш, която скоро била обсадена. Според легендата, за да не попадне в ръцете на турците жената на Дракула се хвърлила от бойниците във водите на Арджеш. Самият Влад обаче успял да се измъкне от ръцете на брат си и с помощта на местни селяни, стигнал до Трансилвания, където поискал подкрепа от унгарския крал Матияш Корвин. Но вместо помощ, кралят заповядал да го арестуват, така че Дракула прекарал следващите няколко години като негов затворник във Вишеград. Все пак, по-късно той не само успява да се измъкне от унгарски плен, но и след поредица от кървави сражения, още веднъж да заеме трона на Влахия през 1475 г.. Според повечето историци, Дракула е убит от собствените си боляри по време на поредна битка с турците през декември следващата година.

Всички исторически източници сочат, че Влад III Дракула е бил прословут в цяла Европа още по свое време – огромно постижение за една епоха, в която новините се разпространявали основно чрез конни вестоносци. Влад III бил истински рицар по повелите на времето си: храбър воин, великолепен кавалерист и умел пълководец, но в същото време и истински вярващ православен християнин. За румънците Влад е велик национален герой, защитник на селячеството срещу аристокрацията, ревностен борец на своето княжество Влахия срещу заплахата от османската експанзия. На него е посветен великолепен паметник в Търговище и друг до руините на неговия замък на река Арджеш. В съвременните извори за Влад често се говори като за безогледен тиранин, виновник за множество зверства и прочут със своята жестокост. Времето, през което живее той, обаче – 15 век, е време, когато мъченията и показните екзекуции, налагани от владетелите и Църквата, са били често явление, замисляни за назидание на простолюдието. Със сигурност Влад Дракула не е бил толкова жесток, колкото е била Църквата през Средновековието в опитите си да изкорени ересите на богомили, катарени, патари, албигойци и изобщо на всички инакомислещи. Много преди испанската Инквизиция е било съвсем в реда на нещата обявените за еретици да бъдат щавени с вряло масло, горени на клада, печени на бавен огън. Не бива да забравяме още, че прозвището “Цепеш” е дадено на Влад Дракула от най-големите му врагове –турците, самите те въвели като обичайна наказателна практика побиването на кол и други достатъчно кървави наказания. Не можем да оправдаем напълно склонността на Влад III към жестокост, но трябва да отчетем, както нравите на епохата, в която е живял, така и чисто личните му драми: мъчителното пленничество при турците; убийството на бащата и по-големия брат; предателството на по-малкия; жестоката участ на първата му съпруга. И все пак историята на Влад III Дракула е показателна как една художествена измислица може да се окаже по-силна от историческата действителност. Образът на вампира, роден на белия лист, се оказва по-силен от реалния образ на влашкия владетел – борец  срещу турците.