Куба
01 Януари 1970
21
Куба е латиноамериканска държава, която се намира между Северна и Южна Америка, северно от Карибско море. Общата площ на Република Куба е 100 860 кв.км., а населението на страната е около 12 милиона души. Куба е най-големият остров в Карибския регион, а към републиката принадлежат и остров Хувендут и още около 1600 по-малки острова в Атлантическия океан, които са част от групата на Атилските острови. Страната има излаз на Карибско море, Атлантическия океан и Мексиканския залив. На север Куба е отделена от САЩ през протокът Флорида, а Наветреният проток я разделя от Хаити. Най-близо до кубинската граница се намира остров Ямайка на юг. Столицата на страната е град Хавана и нейно най-голямо пристанище.
Официалният език е испанският.
Най-подходящото време за посещение на Куба е периодът между ноември и април. По това време пада най-малко количество валежи и не е така горещо както през летните месеци.
Релефът на страната е предимно равнинен. Планините и възвишенията на острова заемат ¼ от площта й. През югоизточната част на острова преминава планината Сиера Маестра, която е основната планинска верига, минаваща през Карибите.
Най-дългата река на острова е Кауто, която е плавателна за малки лодки.
По отношение на полезните изкопаеми Куба се нарежда на второ място след Русия по добив на никел и на пето място в света по запаси на кобалт.
Христофор Колумб пристига на острова в края на 15 век. По това време местното населението се състояло от сибонеи, таини и араваки, които се преселили от Северна Америка векове преди това. При пристигането си, Колумб обявява Куба за испанска територия и й дава името Исла Хуана, на името на принц Хуан Астурски. А пък името, което таините дават на острова е Каобана, което в превод от техния език означава „център”. Хавана е избран за столица през 1515 година.
Куба попада под английска власт през 1762 г., но една година по-късно е върната на Испания съгласно френско-английско-испанския мирен договор. В замяна, Испания е принудена да се откаже от Флорида в полза на Англия.
Борбите за независимост на острова започват през XIX век. Населението е раздвоено в исканията си – някои искат реформи, други независимостта си, трети искат страната да бъде присъединена към САЩ. През 1868 г. се надига първото по-значително въстание, което е поведено от Карлос Мануел де Сеспедес. Десет години по-късно борбата пропада заради вътрешни противоречия. През 1886 г. Хосе Марти се включва в борбата на населението, като успява да извоюва отмяната на робството в Куба.
Втората битка започва през 1895 г., като самият Хосе Марти е убит в нея, а три години по-късно, САЩ се включва във войната за независимост на страната на въстаниците. През същата година Куба става владение на САЩ. Независимостта си страната получава през 1902 г., като тогава е приета и т.нар. Декларация Плат, според която САЩ има право да се намесва във вътрешните работи на Куба „с цел запазване на нейните стабилност и суверенитет”. Пълен суверенитет острова получава през 1934 г., когато декларацията е отменена.
През 1940 г. Фулхенсио Батиста е избран за президент(след като през 1933 г. извършва военен преврат) като кандидат на широка коалиция, заедно с Кубинската комунистическа партия. По време на управлението му, страната се радва на значителни инвестиции, които САЩ дава на страната и съответно икономическия подем, който подобрява жизнения стандарт на населението.
В последствие обаче, по време на управлението на Рамон Грау и Карлос Прио Сокарес, се увеличава престъпността в страната, корупцията и влиянието на мафията. Вторият преврат на Батиста се осъществява през 1952 г. като става военен диктатор и извършва гонения срещу опозиционерите в страната, затваря университетите в Куба и избива невинни кубинци. Фидел Кастро застава начело на една от опозиционните групировки. По-късно Кастро организира въстание заедно с Ернесто Че Гевара, но през 1956 г. претърпяват провал. Президентът Батиста е подкрепян от САЩ и голяма част от националното богатство на Куба е пренесено там. Кастро успява да привлече на своя страна по-голяма част от населението, а Батиста напуска страната. Управлението на Фидел е поддържано от СССР и започва период на комунистическа диктатура. През 1961 г. обаче Кастро започва национализация. Започва въвеждането на реформи: безплатно образование и здравеопазване, гарантирано право на труд, изгодни заеми при закупуване на земя и др. и заедно с Че Гевара създават първите стъпки за създаване на промишленост.
През 2006 г. Фидел Кастро се отдръпва от властта заради здравословното си състояние, а през 2008 г. Националното събрание на страната избира Раул Кастро за президент.