Лазурен бряг или Френска Ривиера
25 Ноември 2012
54
За чужденеца, който не е минал по Южното крайбрежие на Франция, Лазурния бряг и Френската Ривиера са идентични понятия. В действителност Френската Ривиера се простира на разстояние от около 30 км. от Мантон, намиращ се само на 3 км. от италианската граница, през Монако до Ница. По-нататък брегът, виещ се живописно, минава през световно известните курорти Антиб, Кан, Сен Тропе и др.- обединени под името Лазурния бряг. И въпреки това, в повечето източници на информация цялото крайбрежие от Мантон до Марсилия се нарича много по-често Френска Ривиера.
Лазурният бряг, който ние също ще наричаме и Френска Ривиера, е разположен в южното подножие на приморските Алпи. Наименованието на тази част от Франция говори само за себе си, но за “кръстник”се приема поетът Стефан Лежар, поразен от изключителното разнообразие и красота на природата. И наистина впечатляващи са природните дадености - величествени алпийски пейзажи, в съчетание с красотата и уюта на просторни заливи, красиви речни долини, привличащи милиони туристи. Поразява и голямото разнообразие на климата: потапяйки краката си в топлите води на Средиземно море, можем да се любуваме на заснежените върхове на Алпите и техните известни зимни курорти - Орон, Вал Д Изер, Исоле и др. Много голямо е и растителното разнообразие - типични са мимозата, жасмина, лавандулата, розата, от които се получават знаменитите френски парфюми, а в ботаническите градини са събрани редки и екзотични растения. Тук палмите нежно поклащат листа заедно с израсналите по сипеите борове, гордо носещи своите корони. Суровостта на планините съжителства с ласките на топлото море, шумния градски живот със спокойствието на тихите пристанища. И всичко това е осветено от златните лъчи на щедрото слънце, синевата на небето се слива с лазура на морето.
С пълно право англичаните се смятат за откриватели на Лазурния бряг. През 1731 г., когато крал Луи ХV е само на 16 години, английския лорд Кавендиш и неговата съпруга предприемат пътешествие по Средиземноморието, за да избягат от мъглите и зимата на своя “зелен”остров. Минавайки с дилижанс по крайбрежието на Южна Франция, те решават да се установят в Ница. Мекотата на климата и спокойното лазурно море така пленява англичаните, че те идват и на следващата година. Славата на Ница започва да се носи в Англия и заможните приятели на лорда са заразени от примера му.
Така за няколко десетки години, повече от сто и десет фамилии от Англия, а по-късно и благородници от цяла Европа, заменят зимата с мекия и гостоприемен климат. Не случайно между тези “сезонни преселници” стават все повече и представителите на руския елит, които търсят тук чак от другия край на Европа слънце и топлина. Дълго време обаче, англичаните се смятат за първооткриватели на Лазурния бряг /Кот д Азур/.
Бурните събития във Франция през 1789 г. лишават за известно време англичаните и европейския елит от зимна ваканция. Но след Революцията и епохата на Наполеон настъпва Реставрацията и англичаните отново се връщат в Ница.
През 1834 г. става едно неприятно събитие. Друг английски благородник – лорд-канцлера Броам, е възпрепятстван да стигне до любимата си Ница, тъй като в областта върлува холера. Той изпаднал в ужас при мисълта, че трябва да се върне на мъгливия остров и търсейки място, където да се установи, открива малкото рибарско селище - Кан. Възхитен от красивата природа, лорд-канцлерът си построява тук вила. Така неизвестното рибарско селище постепенно става един най-луксозните курорти на Лазурния бряг.
През 1860 г, при император Наполеон ІІІ, Лазурния бряг е присъединен окончателно към Франция и този благословен морски кът става притегателен център за една космополитна клиентела. След Ница, Кан и Монако биват открити и др. популярни днес прекрасни кътчета. Ница се превръща в столица на Френската Ривиера. В нея строят дворци и резиденции редица короновани особи. Чести гости са кралица Виктория и крал Едуард VІІ, а руския император Николай ІІ построява великолепна православна църква.
Съвременна Ница наброява над 400 хил.жители. Няколко столетия преди нашата ера в земите около града е властвало племето на лигурите, които били изтласкани от древните гърци, установили вече своя колония в Марсилия. Гърците търсят не само място за търгуване, а и убежище срещу пиратите. Извоюваното крайбрежие те наричат Никея - победоносна. Но гърците не могли да устоят на набезите на враждебните племена от запад и север, и за това търсят помощ от римляните. Възползвайки се от възможността, римляните чрез обходна маневра през Прованс установяват своето пълно господство над крайбрежието.
След установяването на римската власт в цяла Галия /І в.пр.Хр./, днешния Лазурен бряг заедно с Прованс преживява изпитанията на следващите векове. След покръстването и укрепването на християнската църква, следва варварската инвазия през Великото преселение на народите. Последователно тук нахлуват вестготи, бургунди, франки и араби.
Крайбрежието и земите във вътрешността се превръщат в ябълка на раздора за френските и италианските графства през Средновековието и епохата на Ренесанса. Това продължава и след Френската революция. Наполеон присъединява областта към Франция, но след него тя отново става част от Савойското графство. След 1860 г. Ница и Савоя стават окончателно френски, така че Лазурния бряг е присъединен най-късно към Франция.