Лука
01 Януари 1970
19
Само 4 града в Италия са запазили изцяло своите крепостни стени до днес и един от тях е Лука. Градът не винаги е включен в най-популярните туристически маршрути за екскурзии в Италия като тези до Рим или Венеция, но ако вашата екскурзия е до Тоскана, то Лука непременно трябва да е една от предвидените спирки. Ето какво можете да видите по време на вашето посещение на Лука:
Забележителности Лука:
Портата Свети Петър и крепостните стени
С днешния си облик крепостните стени на Лука се сдобиват през 1650 г. Последните щрихи са дело на Паоло Липарели. В своя окончателен вид крепостните стени са дълги 4,2 км.; изградени са от 11 секции, 10 бастиона и платформа. Бастионите са изнесени доста пред самите крепостни стени и под всеки от тях има тайни подземия за съхранение на боеприпаси и хранителни продукти. Достъпът до тях бил посредством подвижни вътрешни стълби или спираловидни такива, водещи директно в бастиона. От външната страна на стените имало впечатляваща отбранителна система, състояща се от 35-метров ров и насип, който да защитава пътя извън крепостните стени. Имало и 12 допълнителни укрепления, изградени от тухли, две от които могат да се видят и днес.
Разните порти на стената са различни една от друга, защото всяка от тях е строена по различно време и от инженери и архитекти, принадлежащи към различни културни среди. Портата Св. Петър е завършена през 1566 г. и е дело на Алесандро Реста. Над входната арка той поставя изображението на Свети Петър, над което изписва мотото на Република Лука: „Свобода”. Двата странични пасажа около централната арка са добавени доста по-късно – през 1864 г.
Да видите едни от най-добре запазените средновековни крепостни стени в Италия е основателен повод да си организирате екскурзия в Тоскана, изпъстрена с обширни лозя /известното вино "Кианти" /, маслинови гори и кестенови насаждения по склоновете на Апенините.
Площад Наполеон
Площад Наполеон или Големия площад, както местните го знаят, е доминиран от сградата на Палацо Дукале. През 1805 г. Елиза Бакиочи, сестрата на Наполеон Бонапарт, която е обявена за принцеса на Княжество Лука и Пиомбино, изцяло модернизира Двореца. Днес в него се помещават офисите на общината.
За да оформи този огромен площад изцяло във френски стил, Елиза заповядва разрушаването на две църкви и няколко сгради. Идеята била в центъра на площада да се издигне статуя на Наполеон, но през 1814 г. Елиза губи своята титла и така тази идея остава неосъществена. Настоящата статуя е на Мария – Луиза, дъщеря на испанския крал, която също е обявена за принцеса на Княжество Лука. Тя също ремонтира Двореца на дожите като го превръща в един от най-красивите в Италия и още една основателна причина да отделите поне един уикенд за Лука от вашата екскурзия в Италия.
Teatro del Giglio на Piazza del Giglio
Паметника в центъра на площада е на Гарибалди, а не на Пучини както често си мислят туристите. Театърът носи същото име като площада: той е доста известен с богата си и разнообразна програма: тук можете да се насладите на опера, театър, танцови и симфонични представления. Лука, като роден град на Пучини, има щастието да се наслаждава на неговите творби. В своите първи години на музикант, Пучини работи в театъра като пианист, а години по-късно се завръща и като композитор. Почти всички негови опери са поставяни на сцената на театъра.
Църквата Сан Джовани
Преди освещаването на Сен Мартен за катедрала на Лука седалището на епископа било именно в Сан Джовани. Църквата е построена през 12 век върху руините от друга постройка намирала се на това място още през 4 век. През 14 век е добавено и Баптистерио. Храмът изпълнявал функциите на катедрала на Лука до 725 г. През 17 век църквата е основно преустроена. През 1808 г., по нареждане на Elisa Baciocchi, започват постъпки двете сгради (на църквата и баптистериото) да се превърнат в държавен архив. През 1828 г. обаче храмът е наново осветен и отново се връща към първоначалното си предназначение: а именно храм за поклонения. За съжаление обаче по-голяма част от оригиналната сграда е загубена по време на опитите да бъде трансформирана в държавен архив.
Катедралата Сен Мартен
Първият храм на това място датира още от 6 век и е построен по нареждане на тогавашния епископ на града Фредиано. Следват няколко реконструкции, последните от които в периода 12 – 14 век. Така от първоначалния вид на храма са запазени до днес единствено централната абсида с колоните около нея и камбанарията.
Има легенда, която обяснява, защо всички колони на фасадата са различни. По време на строежа жителите на Лука обявили конкурс за най-добра колона. Всеки участник направил по една мостра, а съветът и гражданите решили да одобрят всички предложения при условие, че няма да бъдат заплатени на авторите. Така за строежа били използвани всички колони.
В катедралата, в специален осмоъгълен параклис се съхранява най-ценната реликва в Лука - “Светото лице”. Това е разпятие от кедрово дърво с образа на Исус и според легендата, е изсечено от Никодим от Ариматрея, очевидец на Христовото разпятие. Никодим, опасявайки се за живота си, ако го хванат с разпятието, го оставил на борда на кораб без екипаж, и се помолил вятърът да го отведе до безопасно място. Епископът на Лука пък получил видение в съня си, успял да намери кораба и донесъл разпятието в Лука някъде през (742 г.) 782 г.
Църквата „Св. Михаил на форума”, Сан Микеле ин Форо
Църквата Св. Микеле е римска католическа базилика, построена на мястото на древния римски форум. Посветена е на Архангел Михаил. За първи път е спомената в писмени източници през 795 г. По нареждане на папа Александър II през 1070 г. е реконструирана изцяло. До 1370 г. тя била седалище на общинския съвет: най-важната институция в града.
Родната къща на Пучини
Тематични екскурзии в Италия се организират по най-различин поводи. Един от разпорстранените маршрути включва посещение на родните места на велики композитори. Като такова място всяка година Лука привлича хиляди туристи.
Джакомо Пучини е роден на 22 декември 1858 г. в къща в Лука, която днес е превърната в музей. Той е най-големият син от деветте деца на семейството — две момчета и 7 момичета. Именно тук композиторът прекарва своето детство и младост докато не заминава за Милано на възраст от 22 години. Като по-голяма част от членовете на неговото семейство преди него, Пучини работи като органист в близката църква.
Днес къщата е превърната в музей,управляван от фондация"Джакомо Пучини" в Лука, който съдържа много лични вещи: мебели, награди, спечелени от маестрото, както и богата колекция от писма, писани от и получениот композитора, съпругата му Елвира, синът му Антонио и неговия издател Giulio Ricordi.
Часовниковата кула
Тя е една от малкото запазени средновековни кули в Лука, които навремето били 130 на брой. Повечето от тях били разрушени още преди векове, но може би оцеляването на тази се дължи именно на факта, че винаги е притежавала обществен часовник. Първият такъв часовник е поставен още в далечната 1390 г. Настоящият датира от 1754 г. и е ръчно произведен швейцарски часовник, който „дрънчи” 4 пъти на час: на всеки 15 минути. Часовниковата кула е най-високата кула в Лука. От върха й се открива прекрасна панорамна гледка над целия град.
Църквата „Св. Фредиан”, Сан Фредиано
Тя е една от най-старите църкви в Лука. Датира от 6 в., когато е построена по нареждане на тогавашния епископ на града Фредиано. По-късно храмът е наречен на името на епископа, чийто тленни останки са положени в църквата. С днешния си вид на типична романска базилика храмът се сдобива в периода 1112-1147 г. През 13 – 14 век фасадата се сдобива с огромна златна мозайка представяща Възнесението на Христос Спасителя с апостолите по-долу. Мозайката е дело на Berlinghiero Berlinghieri. През 14 – 16 век храмът се сдобива с няколко параклиса, богато украсени с картини.
В базиликата може да се види и мумифицираното тяло на Св. Зита. Тя е често споменавана от Данте светица, много популярна в средновековието. Според легендата била домашна помощница в семейството на богатия благородник Фатинели. Един ден той я заловил да краде хляб, който Зита раздавала на бедните. Когато я попитал какво крие Зита отговорила, че това са просто цветя. И изведнъж хлябът мистериозно се превърнал в цветя... Чудото на Св. Зита се празнува всеки април с благословията на нарциси, които изпълват улиците около църквата. Останките на Св. Фредиано се намират под главния олтар, датиращ от 16 век.
Площад Амфитеатро, Piazza Anfiteatro
На мястото на този кръгъл площад в миналото се е намирал римския амфитеатър. Във времето, в което той е строен, се намирал извън очертанията на града. Можел да побере до 10 000 души. 55-те арки все още могат да се видят и до днес. Като много други подобни съоръжения амфитеатъра бил превърнат в крепост през средновековието. По-късно се появили първите къщи, построени около руините на оригиналните стени, а мястото било използвано за затвор и като складове.
Амфитеатърът е оформен като красив площад, какъвто го виждаме днес, в началото на 19 век от Лоренцо Нотолини. Арките са запълнени с много магазини и барове, фасадите на къщите са променени; достроени са нови сгради. Най-красив е площада през април, когато тук се организира пазар на цветята в чест на Св. Зита. Тогава целия площад е покрит с красиви цветя в най-различни багри.
И дори не помисляйте да си тръгнете от града, без да обядвате в заслужено популярната гостилница „Да Джулио ин Пелерия“, едно от тосканските най-автентични и любими места за хапване.