Любопитно
Блог

Любопитно за ВЕЛИКДЕН

12 Май 2015
17

          Подготовката за празника започва в седмицата преди Великден (наричана Страстна), като се боядисват яйца и се месят козунаци, а на обяд на трапезата присъства агнешкото блюдо. Празнува се три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Всички се "чукат" с червени и шарени яйца — за здраве.
          Не е известно откога за първи път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйца са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали началото на живота. Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицитворява гробницата на Христос и камъка, който е отместил. По-късно асоциацията се променя заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено - кръвта на Христос.
          В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Разпети Петък, като броя им зависи от членовете на семейството и от броя на кокошките. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена, която, докато яйцето е още топло и прясно боядисано, чертае кръст с него по челата на децата, за да са здрави и румени те през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. До появата на изкуствени оцветители за боядисването на яйцата са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика - оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи.
          Яйце се дарявало на всеки гост, прекрачил прага. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (борак), ще е най-здрав през годината.

          Защо се разминават празниците на католици и православни?
          Формулата за определяне на Великден в западната и източната църква е еднаква: Неделята след първото пролетно пълнолуние. Т.е. това е първата неделя след 21 март – църковното пролетно равноденствие. Разликата е, че Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква - според Грегорианския. Юлианският календар е по-неточен и изостава с тринадесет дни спрямо астрономическото време. Така когато по старостилния календар стане 21 март, по светския вече е 3 април. На двете дати луната има различно положение. 13 дена представляват приблизително половин месец и шансът да има пълнолуние в този период е около 50 %. Затова все пак в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е по-късно, обикновено 1 седмица, но през 2008 г. – повече от месец. Протестантите честват Великден според местната традиция - на Запад с католиците, на Изток с православните.