Люксембург
05 Януари 2012
92
С площ от 2 586 кв. км Люксембург е най-малката от страните на Бенелюкс. Нейното официално название е Велико херцогство Люксембург и е единственото суверенно велико херцогство в света. Граничи на север и запад с Белгия, на юг с Франция и на изток с Германия. Близостта му до големи, враждуващи в миналото държави, е дала своят отпечатък върху историческото и икономическото развитие на страната.
Люксембург е разположен в центъра на Западна Европа, на около 188 км от Брюксел, 190 км от Кьолн и 289 км от Париж. Столицата Люксембург е най-големият град в страната и седалище на няколко институции на Европейския съюз: Европейски съд, Европейска сметна палата, Европейска инвестиционна банка.
В страната преобладава хълмистият релеф, който на север преминава в нископланински. Тук се простират източните разклонения на Ардените с максимална височина Бургплац 559 м. Климатът е умереноконтинентален. Средните януарски температури са 0-20 С, а юлските 18оС. Страната е богата на желязна руда, открита през 1870 г. край Еш и Петанш. Те са в основата на черната металургия. Водното богатство поради малката площ не е голямо. Най-дълга и използваема е граничната с Германия река Мозел. Други реки са Алзет и Сюр.
Населението на страната възлиза на 500 хил. души (2009г.), от които 100 хил. са чуждестранни граждани. Половината от децата са от италиански и португалски произход, на родители дошли тук на работа. Люксембург е триезична държава. Официални езици са немски, френски, а от 1984 г. люксембургски – наречен летцебуртски. Френският е езикът за официалните писмени връзки, немският е първият език, който децата изучават в училище, а също и на средствата за информация и църквата, a люксембургският е за ежедневна комуникация (разграничаването не е стриктно). 97 % от вярващите са католици.
Средната гъстота на населението е 193 души на кв. км. Градското население е 91%. Естественият прираст е 4 промила, а продължителността на живота за жените е 82 г., а за мъжете – 75 г. В административно отношение херцогството се дели на три дистрикта, разделени на 12 кантона и 116 общини.
Икономиката на Люксембург има индустриален характер. Нарича се „страна на стоманата и банките”. Брутният национален продукт за 2005 г. е на първо място в света. В основата на производството е металургичната промишленост, контролирана от белгийско-френски капитали. В страната работят 5 металургични завода на концерна „Арбед”, които произвеждат 90 % от черната металургия. Страната е на първо място в света по производство на черни метали на глава от населението.
На планинските реки са изградени няколко ВЕЦ. Най-голямата е „Вианден”, разположен на река Ур, където се издига прочутия едноимен замък. От другите промишлени отрасли са развити химическата (автомобилни гуми), кожарската, циментовата, фаянсовата, хранително-вкусовата и др.
В селското стопанство е заето 5 % от икономически активното население. Основен отрасъл е животновъдството. Обработваемата земя заема половината от територията на страната. Сеят се зърнени и технически култури - ечемик, захарно цвекло, пшеница, овес, но най-много тритикале (хибрид между пшеница и ръж).
Силно е развито банковото дело. Подобно на швейцарските банки се гарантира тайната на влоговете. Паричната единица бе люксембургски франк, а сега е евро.
Люксембург е наследствена конституционно монархия. Конституцията от 1868 г. възлага законодателната власт на еднокамарен парламент, избиран пряко на всеки пет години. Великият херцог назначава Държавен съвет от 21 пожизнени членове със съветническа функция и задачата да подпомага създаването на законите. Изпълнителната власт се поделя между Великия херцог и правителство с министър-председател. През 2000 г. Великият херцог Жан абдикира в полза на най-големия си син Анри.
В древността територията на днешен Люксембург е келтско селище, по-късно включено в Римската империя (I в). Останките от тях сега съставят Стария град на столицата и са обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Първите крепостни стени на Стария град са построени в началото на X в. около Люксембургския замък, издигнат от първия владетел на страната крал Зигфрид I върху скалата Бок. До XII в. градът се разраства като укрепленията се разпростират върху площ от 50 000 кв. м. и стигат до църквата „Св. Николай“(днес катедралата Нотр Дам).
През 963 г. Люксембург става част от Франкската империя, а от 1060 г. се обособява като феодално владение със статут на графство. От 1354 г. придобива статут на херцоство, което Люксембургите управляват до 1437 г. След това от 1477 до 1684 г. го владеят Хабсбургите, последвани от Франция, Испания, Австрия и отново Франция. На Виенския конгрес през 1815 г. Люксембург е провъзгласен за Велико Херцогство под покровителството и в персонална уния с Холандия. Холандският крал е велик херцог на Люксембург до 1890 г.
През 1839 г. голяма част от територията му минава към Белгия, като в замяна страната придобива по-голяма независимост. През 1867г. е провъзгласен за независима и неутрална държава, което продължава до 1948 г. Тогава Херцогството сключва митнически и икономически съюз с Белгия.С присъединяването към съюза на Холандия се оформя Бенелюкс. През 1945 г. държавата е приета в ООН, а през 1949 г. в НАТО. Люксембург е една от шестте страни-учредителки на Европейския съюз (1957 г.), а от 1999 г. е част от европейския паричен съюз.
Люксембург има хилядолетна история с богато културно наследство, които го правят предпочитана туристическа дестинация. Херцогството предлага удобен транспорт с автомобил, влак, самолет.
Столицата Люксембург (80 хил. жители) се намира в южната част на страната, където се сливат реките Петрус и Алзет, които го разделят на Горен и Долен Люксембург, свързани помежду си с моста „Адолф“ и Моста на Великата херцогиня Шарлота. Всъщност столичният град е известен като „град на мостовете”, които заедно с виадуктите са 67. Тук е един от най-големите в Европа висящи мостове – Рю дьо Трев, висок 84 м. Друг, заслужаващ внимание, това е мостът „Адолф”, построен през 1900 – 1903 г. по подобие на „Уолнът Лейн Бридж“ във Филаделфия, САЩ. Той е с дължина 150 м и широчина 17,2 м, много арки, с четири пътни и две пешеходни платна. Носи името на първия монарх, наследил трона, без роднинска връзка с предишния – Адолф. В самата скала се намират т.нар. „каземати“- лабиринт от тъмни и влажни помещения, служили като бомбоубежища по време на двете световни войни. Днес те са временна галерия за произведения на изкуствата.
Интересни за туристите са двата големи пешеходни площада "Place d'Armes“ (Площад на Армията) и „Place Guillaume“,където се издига сградата на Кметството и Дворецът на великия херцог. В старата част на града са още известният „Площад на конституцията”, катедралата „Нотър Дам”, „Рибния пазар”, Европейският център Кирхберг и др. В града има голям паметник на Виктор Юго. През 1972 г. той пише за Люксембург следното: „Тук се съчетават толкова величие с настроение, толкова строгост с прелест, че би заслужавало да пожелаеш Пусен (френски художник) да беше проявил своя чудесен талант в такива простори”. Гьоте пък твърди, че „...който не види лично Люксембург, никога няма да разбере неговата неповторимост”.
Освен Люксембург други по-известни градове са Шенген (където бе взето решението за премахването на границите между страните от ЕС), Дикирх, Диферданж, Клерво, Еш сюр Алзет, Санем. Популярни райони са още Долината на Мозел (винопроизводител) и Малката Швейцария (гориста местност в североизточната част на страната, атрактивна с алпинизъм, колоездене и преходи).