Нови Сад
01 Януари 1970
15
Площадът на свободата
„ Трг слободе” или „ Площадът на свободата” е оформен през 18 век и се намира в центъра на Нови Сад. Около площада са разположени сгради от 19 и 20 век, а самият той винаги е бил център на важни събития от историята на града, както и място за срещи. Заобиколен е от сградите на Кметството, Банката на Войводина, Католическата катедрала и хотел „ Войводина”. В центъра на площада се извисява статуята на Светозар Милетич. Изградена от бронз и мрамор, тя е висока цели 5 метра. Светозар Милетич е известен политически лидер от Войводина, адвокат и кмет на Нови Сад от близкото минало. Скулптурата е дело на Иван Местрович, който я поставя на това място през 1939 г. По време на Втората световна война, окупаторите искали да разрушат статуята, но местните граждани я скриват и в последствие я връщат обратно на същото място през 1944 г.
Кметството
Това е най-хубавата сграда на площада, някогашния съд. Проектът на сградата е дело на архитекта Джерджа Молнара от 1895 г. Постройката е изградена е нео-ренесансов стил, украсена е с 16 алегорични фигури и градският герб. Особено се откроява високата кула, в която е камбаната, носеща името на Св. Флориан. Днес Кметството е средище на администрацията на новосадската община.
Паметникът на Светозар Милетич
Милетич е политически първенец на сърбите от Войводина, адвокат и градоначалник на Нови Сад (1826-1901 г.) с демократично-европейска ориентация. Паметникът в негова чест е построен през 1939 г. от скулптура Иван Мештрович, а височината му е 5 м като позата, в която е представен Милетич, показва неговия темперамент. Паметникът е преместен по време на Втората световна война и е върнат отново на площад „Свобода” през 1944 г.
Катедралата – енорийската църква „Богородица”
Построена е на мястото на малка църква от 1742 г. Архитектът Джерджа Молнар, който е построил магистрата, е проектант и на Катедралата, като строи двете сгради едновременно. Тази църква новосадчани я наричат „катедрала”, защото е средище на Бачката епархия.
Змайовина улица
От площад „Свобода” до Епископския дворец се простира някогашната главна улица наричана жаргонно „Магазински сукак” (уличка с магазини), а днес е пешеходната зона на Нови Сад. Днешния изглед получава през 1848 г. след бомбардирането на Нови Сад от Петроварадинската крепост. По тази улица някога е имало пазар и от тук са минавали градските трамваи.
Епископския дворец
Той е дело на архитекта Владимир Николич от 1901 г. Фасадата е изцяло във византийски стил с прекрасните гербове на богатата Бачка епархия.
Паметникът на Йован Йованович Змай
В близост до родната къща (на това място днес е едноименната гимназия), в уличка със същото име, през 1984 г. е поставен бронзов паметник в естествен ръст, дело на архитекта Драган Николич в чест на прочутия съгражданин, лекар, поет за деца и възрастни, онзи, който е лекувал своя народ със статоскоп и перо – Йован Йованович Змай.
Градската библиотека
Притежава фонд от 390 хиляди книги и 20 хиляди членове.
Сръбската ортодоксална църква „Свети Георги”
Църквата е построена през 1905 г. върху руините на по-стар храм разрушен през 1849 г. През 1720 г. започва строителството на църква в бароков стил, която е завършена през 1734 г. по време на управлението на императрица Мария Терезия, патриарх Арсений IV Йованович и протойерей Висарион Павлович. През 1849 г. по време на бунтовете в Хабсбургската империя, която по това време се разпростирала на териториите на част от днешните Италия, Австрия, Германия, Словакия, Полша, Украйна, Румъния, Словения, Хърватия, и Сърбия, църквата е бомбардирана и изгаря почти до основи. Планове за възстановяване на храма са изготвени почти веднага след това – още през 1851 г. Строителството започва през 1860 г. и се смята за завършено през 1880 г. С днешния си облик църквата се сдобива през 1905 г., когато са добавени нова кула и камбани изработени в Будапеща. В интериора на храма се отличават 33 икони изрисувани от прочутия академичен художник Пая Йованович.
Улица „Дунавска”
Като паметник на културата, днешния си изглед улицата получава след големите бомбардировки през 1848 г., когато Нови Сад е бомбардиран от крепостния гарнизон. Тази улица е предпочитана за разходки от новосадчани, граничи с дунавския парк и завършва на дунавския кей.
Музея на Нови Сад
Той е клон от музея на Петроварадинската крепост. Основан е през 1954 г. и съдържа около 50 хиляди експоната и галерия за гостуващи тематични изложби.
Музея на Войводина
Основан през 1847 г. в класически стил, музеят е дело на архитекта Джуле Вагнер. В него се може да се проследи дългата история на образуването на Войводина чрез материални доказателства. В музея покрай постоянните експозиции, понякога се организират и големи тематични изложби.
Дунавски парк
Някогашната падина – езеро, е превърната през 1895 г. в парк-гора, любимо място за разходки. Тук се намира лебедовото езеро, а в близост са поставени бронзови фигури на популярни поети: Бранко Радичевивич, Чура Якшич, Мирослав Антич. Това е най-хубавия градски парк, с 250 вида растения и стотина пейки.
Петроварадинска крепост
1. Градският музей на Нови Сад – създаден е през 1954 г. и принадлежи към категорията на градски тип музеен комплекс, чийто експозиции включват експонати от развитието на града – от неговото създаване до наши дни. Състой се от: зала за археологични находки от праисторическите времена, зала за антики от средните векове, зала с колекции от икономическата, социалната и политическата история на Петроварадинската крепост, зала за история на културата, изящните изкуства, приложните изкуства и издателската дейност, както и галерия на съвременното изкуство.
2. Парадната част – така се нарича площта пред градския музей, която е била използвана от военните заради добрата видимост, откриваща се от нея.
3.Павилион на офицерите - тази едноетажна сграда с хармонични размери и сводести фасади, е построена в бароков стил в началото на 1718 г. Впечатляващият интериор се състои от стаи, стилно обзаведени, които са служили за настаняване на благородници и монарси.
4.Терасата на крепостта – неразделна част от павилиона на офицерите. В наши дни в нея се помещава ресторант „Варадин”.
5.Обикновената казарма – построена в средата на 18 век. Както повечето сгради в горната част на крепостта, тя се характеризира с простота, дълги коридори и линии от прозорци от двете страни на сградата. В миналото казармата се е използвала за настаняване на войници от гарнизона на крепостта, а в наши дни в нея се помещават историческите архиви на Нови Сад и още няколко зали, които се използват за различни цели.
6.Дългата казарма – тя прави силуета на крепостта разпознаваем; построена е в средата на 18 век. Тя била основната сграда измежду комплекса на гарнизона, тъй като в нея се настанявали офицери, войници, а също така имало конюшни, помещения за търговци и др. В днешно време на първия етаж са разположени студия на членове на Кръга на творците на изящни изкуства.
7.Бастионът на цар Йозеф I– първоначално наименуван на Свети Йозеф, който е закрилник на домашното огнище, а в последствие на цар Йозеф I, по време на чието управление строителството в крепостта било изключително интензивно.
8.Портата на Леополд – основната сводеста порта в горната част на крепостта, на която има характерен за австрийската империя каменен венец, под който е написано мотото на хабсбургските крале – Viribus Units – „ С обединени сили„. Портата се нарича още „ горна източна порта” и е кръстена на името на австрийския цар Леополд I, по време на чието управление е започнал строежа на крепостта.
9. Укритието за извънредни ситуации при война – това е една от най-интересните конструкции в комплекса на крепостта. Тя се намира в бастиона на Инокентий. Строежът на укритието започва през 1725 г., а извитата му конструкция е с повече от 60 м дълбочина.
10. Портата на цар Карл VI – намира се в долната източна част на крепостта и носи името на бащата на Мария Терезия.
11. Бастионът на Инокентии – носещ името на Папа Инокентии IV. Както и останалите бастиони, този също е построен в края на 17 век – началото на 18 век. В миналото се е използвал като склад за боеприпаси.
12. Царската врата – монументалната сводеста порта с фасада изградена в стил класицизъм Царската врата представлява главния тунел в горната крепост.
13. Кавалиерията – това е най-високата и също така най-важната част във вътрешната страна на крепостта. Тя е по-висока от челните стени на крепостта и предоставя гледка към всички части на комплекса. Кавалерията е построена през 1711 г.
14. Бастионът на Леополд – наименуван на австрийския цар Леополд I Хабсбург, е първата постройка на Петроварадинската крепост. Първия камък на бастиона и на крепостта като цяло, е положен през 1692 г.
15. Депото за храна – намира се в горната част на крепостта.
16. Бастионът на императрица Мария Терезия – кръстен на името на австрийската императрица Мария Терезия, по време на управлението на която, постройките от втората фаза на строежа на крепостта били завършени. Това е най-дългият бастион в Петроварадинската крепост.
17. Часовниковата кула – намира се до бастиона на Лудвиг от Баден и е основната туристическа атракция на крепостта. Позната е с факта, че големите стрелки на часовника показват часа, а малките – минутите, за да могат хората да виждат колко е часа, независимо в коя част на града се намират. Кулата е построена в средата на 18 век, а часовниковият механизъм е дори по-стар и е купен от Франция.
18. Стълбите на крепостта и портата на Лудвиг – общият брой на стъпалата е 214, а портата през която се преминава е изградена в стил класицизъм. Това е най-изпъкналата част от южната страна на крепостта. Стълбите и портата са кръстени на известния военен лидер Лудвиг.
19. Бастионът на Лудвиг – най-посещаваната част на крепостта, от която се открива красива панорама към Нови Сад. Строежът на бастионът е завършен в началото на 18 век, а стълбите му са използвани от пешеходците за достигане до горната част на крепостта.
20. Долна част на крепостта (Предградието) – наричана още „Водният град” или „Малкият град”. Мястото е неделима част от крепостта и има културно-историческо значение за целия комплекс. Сградите в предградието на крепостта са високи като цяло, с няколко етажа и високи покриви. Сградите са разделени за цивилни и военни. Улиците са предимно тесни и къси. Фасадите на сградите са декорирани със символи и статуи на светци, най-често на свети Флориен – защитникът на домовете срещу пожари.
21. Манастирът на Свети Юрий – построен е в периода 1701-1714 г. В бароков стил, както по-голяма част от сградите в предградието. Богато украсения интериор на църквата и голямата крипта, в която се намират гробовете на изтъкнати личности, свидетелства за голямото значение на свещената сграда.
22. Белградската порта – бившата порта на принц Евгений Савойски, е построена през 1753 г. в класически стил. При изграждането й била най-монументалната сграда в предградието. Висока е 10 м., а дължината й е 20 м. от външната страна и 40 м. от вътрешната. Портата е неразделна част от отбранителната система на „Водния град” и също така свързва бастионът на св. Игнасио и св. Ърнест.
23. Църквата „Св. Петър и Павел” – тук се провеждали религиозни служби за войниците от Ортодоксалната религия. Църквата е изградена в пределите на комплекса още през 18 век. Първоначално носела името на св. Козма и Дамян и в последствие осветена и преименува на светците Петър и Павел.
24. Сградата на кметството на Петроварадин – намира се на ъгъла на улиците „Белград” и „Ватрослав Лисински” и е изградена през 1726 г. Сградата е била използвана от администрацията.
25. Болницата на армията – бившият францискански манастир е построен в стил барок в периода 1699 – 1772 г. В последствие е превърнат в болница за армията през 1786 след заповед на цар Йозеф II. Тук се намира мемориалната плоча на Михайл де Уомберг, който е един от строителите на щандовете на крепостта.
26. Порта Каменица – според формата и пропорциите си тя много наподобява на Комуникационната порта. Както при останалите порти, тук също все още могат да бъдат видени останки от окачени врати, които са повдигани и сваляни от лебедка.
27. Порта Молинари – портата носи името на Антон Молинари – главен главнокомандващ на Петроварадинската крепост. Пасажът пред портата води към днешния паркинг на крепостта в централната й част.
28. Комуникационната порта – впечатляващата конструкция на портата може да бъде видяна след преминаването през Белградската порта, изкачвайки се към горната част на крепостта.
29. Наблюдателниците – намират се в подножието на Комуникационната порта и в центъра на платото, на малък площад се намират малки конструкции с арки, които са били използвани за наблюдателници. Построени са през първата половина на 19 век. Днес те се използват от Асоциацията на астрономите на Нови Сад, както и от Агенцията за лов.
30. Хорнуърнк – най-изпъкналия и голям военен полигон в Петроварадинската крепост. Строежа му завършва в началото на 18 век. Този мощен бастионски комплекс е използван за защита на крепостта от юг. Що се отнася до значението на неговата позиция, бастионът предпазва със силните си стени, дълбоки и широки защитни окопи. Това място в момента се използва от Академията за изкуства.
31. Подземните военни галерии – представят най-сложното укрепление, което е и най-голямата атракция за туристите, които посещават крепостта. Тази комуникационна система е построена на четири етажа с обща дължина от повече от 14 км. Изграждането й се осъществява в периода 1765 – 1780 г.
Много хора обичат да прекарват почивните дни извън страната, а пък ние предлагаме да се насладите на един слънчев уикенд в Белград. Като част от пътуването ви до сръбската столица, Сън Травел препоръчва да посетите и Нови Сад, а като бонус ще ви покажем и малкото жуивописно градче Сремски Карловац. Намира се на 10 км от Нови Сад, на десния бряг на р.Дунав, на склоновете на Фрушка Гора. Е, мястото не е популярно сред българите, но сме сигурни, че след като го посетите ще го оцените подобаващо.
Сремски Карловац
Семинарията Свети Арсений
През май 1848 г., на главния площад, патриарх Райчич прогласява създаването на Войводина, с което се осъществява вековното желание на сръбския народ за отделен политически субект в рамките на Австро-Унгарската империя.
Стефанеум
Сградата е изградена е нео-класически стил през 1903 г. по инициатива на патриарх Джордже Бранкович и по проект на Владимир Николич. Строежа на Стефанеума се осъществява с идеята да бъде осигурено място за настаняване на учениците, които се обучават в Семинарията и Граматическото училище. След Втората световна война обаче сградата, както и останалите постройки в Карловци са занемарени. Наименованието Стефанеум е получено през 1913 г. от патриарх Лукиан Богданович. В тази сграда днес се намира Институт на сръбския народ със седалище в Женева и Белград.
Чешмата с четирите лъва
Построена е през 1799 г. от италианския архитект Джузепе Априлия. Каменоделецът Андрия Солар изгражда чешмата от рядък червен мрамор. За тази чешма се разказва една легенда: този който отпие вода от чешмата, трябва отново да се върне в Карловац и там да остане.
Старата патриаршия
Старата патриаршия е построена през 1859 г. по времето когато патриарх е бил Йосиф Райчидж. От дясната страна на сградата е изобразен герба на сръбската Патриаршия, издълбан в син цвят в каменната стена. В двора на патриаршията се намира руската емигрантска църква, която е построена преди Втората световна война.
Карловачката гимазия
Карловачката гимназия е първата сръбска гимназия и най-старата гимназия на Балканите. Основана е през 1791 г., а днешната сграда е издигната през 1891 г. по проект на унгарския архитект Джуле Патроша. Основни инициатори за изграждане на училището са митрополит Стеван Стратимирович и търговеца Димитър Събов.
Екскурзия до Белград и Нови Сад може да си организирате и сами всеки път, когато ви се прииска да се откъснете от ежедневието, но автобусните екскурзии предлагат нещо по-различно – запознавате се с много нови хора, научавате историята на градове и обекти и не на последно място – забавлявате се заедно с нас. Пътуването със Сън Травел винаги е носело едно различно преживяване, запознавайки ни с красиви и интересни места, които са далеч от известните обекти в различните страни, но предлагат гледки и изживявания, които си струват дори повече.