Норвегия
12 Юни 2012
51
Норвегия заема западната и северната част на Скандинавския полуостров. Към нея принадлежат архипелагът Шпицберген-Земя Свалбард в Северния ледовит океан, островите Ян Майен, Вестеролен, Лофтен и др. в Атлантическия океан, Буве и Петър I – в антарктическата зона на Атлантическия и Тихия океан. На североизток Норвегия граничи с Русия и Финландия, на запад – с Норвежко и Северно море, на юг проливът Скагерак я отделя от Дания, на изток граничи с Швеция. Значителна част от Норвегия се намира зад Северната полярна окръжност.
Норвегия е планинска страна. 71 % от територията й е заета от Скандинавските планини, чиито върхове надхвърлят 2000 м. Най-висок е вр. Голдхьопиген (2469 м). В страната има 26 гледчери, но най-голям е Йостердал. Релефът благоприятства развитието на сухопътния транспорт. Бреговата линия е силно разчленена от тесни заливи и фиорди, като най- известен е Ослофиорд. 7 % от територията на страната е съставена от много острови.
Норвегия разполага с разнообразни полезни изкопаеми като: нефт, железни, медни, оловни руди.
Климатът е умерен океански и е по-мек в сравнение с другите страни, причината е влиянието на Гълфстрийм. Пристанищата не замръзват през цялата година. Реките са къси и пълноводни. Използват се за добив на електроенергия и за свличане на дървен материал. В някои отделни участъци се използват за корабоплаване (р. Глома, р. Бегна, р.Логен и др.). Многобройни са и езерата. Някои се използват за корабоплаване. Най-голямо е езерото Мьоса.
Населението e 4,6 млн. души. 98% са норвежци (потомци на викинги и варяни). Страната е рядко населена, средната гъстота е 14 души на кв.км.
Норвегия е индустриално – аграрна страна с висок дял в икономиката на енергоемките отрасли, корабостроене, рибна промишленост, а напоследък на нефтодобивната и нефтохимическата промишленост. Страната отказа членство в ЕС.
Норвегия има развита промишленост с експортна насоченост. Производствените мощности надвишават потребностите на страната. Около ¾ от електрохимическата, електрометалургичната, дървообработващата, рибната и нефтогазовата промишленост отиват за експорт. Енергетиката се основава на големия хидроенергиен потенциал на реките и на разкритите в шелфа на Северно море находища на нефт и природен газ.
Норвегия е на първо място в света по производство на електроенергия на глава от населението. Машиностроенето е сравнително млад отрасъл. Най-развит отрасъл е корабостроенето с центрове Осло, Берген, Ставангер и др. В страната има заводи за производство на локомотиви, вагони, леки автомобили, на машини за рибопреработващата и целулозно-хартиената промишленост. В Берген се произвеждат и петролосондажни съоръжения.
Селското стопанство има ограничена роля в икономиката на Норвегия. От транспорта главна роля играе корабоплаването. Сухоземният транспорт е слабо развит поради спецификата на релефа. Норвегия влиза в скандинавската авиокомпания САС, една от най-известните в света. Страната е на едно от първите места в света по броя на вътрешните самолетни превози на глава от население.
Норвегия, страната на Григ, привлича много туристи със северната си красота, фиордите, водопадите, зимните курорти са привлекателни през всички сезони.
Осло (680 хил. души) е столица на Норвегия и икономически център на района. Градът е разположен на около 450 кв. км. по крайбрежието на Ослофиорд, в югоизточната част на страната. През XIII – XIV в. е резиденция на епископ, а по-късно на краля. През 1624 г. е унищожен от пожар, а по-късно възстановен под името Христиания. От 1025 г. отново е преименуван в Осло ( град в устието на река Ло). Изградени са множество архитектурни паметници и сгради като Замъка, крепостта „Аксерсхюс” и др. Интерес предизвикват викингски кораб, корабът на полярния изследовател Фритъоф Нансен „Фрам”, прочутият сал „Контики” и тръстиковата лодка „Ра” на Тур Хейердал. Тук е и домът-музей на Амундсен – покорителя на Южния полюс през 1914 г.
Берген е вторият по значение град в страната. Има предприятия на корабостроенето, химическата, текстилната, машиностроителната и др. промишлености. По време на хитлеристката окупация е главна база на германските подводници.
ИСТОРИЯ
Самите коренни жители на Норвегия традиционно населяват северните части на Норвегия, Швеция, Финландия и Русия. Повечето норвежци имат северногермански (нордически) произход. Малобройни фински малцинства живеят на север.
Откритията на археолозите свидетелстват, че територията на днешна Норвегия е обитавана още в епохата на палеолита. През бронзовата и желязната епоха се развиват по-постоянни колонии и към IX в. вече имало множество малки кралства. През 872 г. след битката при Хафърсфйорд Харолд Красивата коса става първият крал на обединена Норвегия. В епохата на викингите (800 - 1066 г.) се наблюдава значителна експанзия. Тогава норвежците се установяват в Исландия, Гренландия и части от Великобританските острови и Ирландия. Проникването на християнството се свързва с името на крал Олав Триггвасон (995-1000) и Св. Олав (1015-1028), макар че Хаакон Добрият е първият християнски крал на Норвегия.
В резултат на епидемия, известна като Черната смърт (1349 г.), загива около половината от населението и в държавата настъпва период на упадък. В резултат на изоставането настъпва краят на династията на Красивата коса (вероятно е изчезнала през 1387 г.). Между 1396 г. и 1536 г. Норвегия е част от Калмарската уния. След отделянето на Швеция (1523), от 1536 г. до 1814 г. Норвегия влиза в съюз с Дания, познат като Датско-Норвежка уния (Дания-Норвегия). През този период цялата кралска, интелектуална и административна власт се намира в Копенхаген (Дания). Този и други фактори допринасят за отслабването на Норвегия. Като съюзник на Наполеон, Норвегия е разорена и през 1812 г. в страната настъпва глад. Датско-Норвежкият крал Оуденбург е принуден да абдикира и предава короната на краля на Швеция, докато старите провинции на Норвегия Исландия и Гренландия остават под властта на Дания. Норвегия използва ситуацията и обявява независимост. Приета е конституция, изработена по модел на американската и френската. За крал е избран датският крал Кристиан Фредерик (17 май 1814 г.).
Военните сили на Швеция обаче насилствено сключват договор с Норвегия и избират династията Бернадот за управляваща. В замяна Норвегия запазва своята демократична конституция и независими институции. През този период културното движение на норвежкия романтичен национализъм е в разцвет. Норвежците се опитват да определят и изразят своята идентичност като нация. На 7 юни 1905 г. съюзът с Швеция се разпада. За мирното разделяне на двете държави важна роля изиграва министър-председателят Кристиан Микаелсен, норвежки корабен магнат.
След национален референдум, населението дава своя вот в полза на монархията като форма на държавно управление. Норвежкото правителство предлага трона на датския принц Карл и парламентът го избира за крал под името Хаакон VII. През 1898 г. на всички мъже се дава правото на свободен глас, а след това през 1913 г. - на всички жени.
В годините на Първата световна война Норвегия запазва неутралитет, а по време на Втората световна война е окупирана от Германия (от 9 април 1940 г. до 8 май 1945 г.). След разгрома на хитлеристка Германия Норвегия се присъединява към НАТО (1949 г.). През 1972 г. и отново през 1994 г. в Норвегия се провеждат референдуми за влизане в Европейския съюз, но и двата завършват с отрицателен резултат. Норвегия и до днес е близък съюзник на САЩ.
Норвегия е конституционна монархия, начело с крал (от 1991 г. Харалд V). Неговите правомощия са повече представителни. Висшият законодателен орган се нарича стортинг и се състои от лагтинг (41 депутата) и оделстинг (124 депутата), които се избират за 4 години. Кралят назначава правителство - Държавен съвет, начело с министър-председател.
В административно отношение държавата е разделена на 19 области (фюлке) и на 434 градски общини. Към Норвегия са и териториите Буве, Свалбард, Ян Майен.