Русия
08 Свптември 2012
28
Русия е най-голямата по територия страна в света. Разположена е на два континента – 22% от нейната площ е в Европа, а 78% в Азия. Ако Аляска не бе продадена на САЩ през 1867 г., Русия щеше да бъде разположена на три континента. На север е широко отворена към Арктическия океан, а на изток достига до Тихи океан. Западната и южната граница основно са сухоземни с излаз към Каспийско и Черно море.
На Русия принадлежат големите острови Нова земя, Северна земя, Франц-Йосифова земя, Новосибирски (на север) и на изток – о-в Сахалин, Курилски острови (с действащи вулкани). На запад анклавната Калининградска област граничи с Полша и Литва, а Беринговият проток на изток отделя Русия от САЩ.
Климатът е умереноконтинентален, субполярен и полярен в най-северните части. Русия е най-северната и най-студената страна в света. Около 10 млн. км² от площта попада в зоната на вечния мраз.
В Русия са едни от най-големите реки на света – Волга, Днепър, Об, Енисей, Лена и Амур, както и езерото Байкал. Голямо богатство са горите (заемат над 45% от територията) – широколистни, смесени, иглолистни и тундрова растителност.
Открити са находища с огромни запаси на полезни изкопаеми. На Русия се падат ½ от запасите на въглища (в Западен, Източен Сибир и Далечния Изток), 35% от запасите на природен газ (Западен Сибир), и 15% от запасите на нефт ( Западен Сибир и Уралския район) в света. Около 50% от добива на нефт и природен газ се изнасят в други страни. Суровите природни условия са причина само 15% от площта да се използва като земеделски земи. За да се опази природното богатство са създадени големи резервати и паркове.
По брой на население Русия е на първо място в Европа (и девета в света). След 1990 г. то непрекъснато намалява. Разпределено е неравномерно – 2/3 е в европейската, а 1/3 в азиатската част. Средната гъстота в Западен Сибир, Якутия и Далечния Изток е под 4 д. км². Увеличава се броят на имигрантите от Казахстан, Кавказките републики и Средна Азия. Русия е многонационална страна – руснаци (над 82,0%), по-малък е делът на татари, украинци, немци, арменци, евреи и др. Средната продължителност на живота е 68 години. Най-голям е делът на изповядващите източно-православна християнска религия.
Русия е федеративна република начело с президент. Тя има огромни приноси за развитието на световните наука, култура и изкуство. С международна известност са университетите, музеите, галериите в Москва, Санкт Петербург, Казан, Екатеринбург, Самара и Новосибирск.
Русия е индустриално-аграрна страна. След 1990 г. бяха извършени реформи и се премина към пазарно стопанство. Рязко се увеличи делът на чуждестранните капитали при добива на полезни изкопаеми. В управлението на икономиката активно участие има и държавата. Русия е на едно от първите места в света по производство на черни и цветни метали; на машини – самолетостроене, космическа техника; на електротехника - съвместно с германската фирма „Сименс”.
С традиции е развитието на енергетиката, дървообработващата и химическата промишленост. Широко приложение имат информационните технологии. Земеделието се развива при по-трудни природни условия. То е механизирано и продуктивно. Произвежданата продукция е в основата на хранителната и текстилната промишленост.
С големи традиции е животновъдството и риболовът. Русия внася земеделска продукция – царевица, плодове и зеленчуци. Тя изнася месо и млечни произведения. Много голям дял от външната търговия е със страните от Европейския съюз, Китай, САЩ и Индия. Транспортът е добре развит, но гъстотата на транспортната мрежа е по-малка в азиатската част.
Традиционни са железопътният, шосейният и водният транспорт. Изгради се ЖП магистрала от Москва до Владивосток. Бързо се развива тръбопроводният и въздушният транспорт. Природните феномени на Русия, забележителните резервати и паркове, традициите, битът и културата на населението привличат все повече туристи от света.
Москва е столица и най-големият град (11 млн. ж.) на Русия. Разположена е живописно по двата бряга на едноименната река. Запазени са интересни с архитектурата си сгради, много паметници и църкви – например Кремъл, Третяковската художествената галерия с уникални картини, Националната библиотека, Московския университет и др.
Със своите разположение, архитектура и култура се откроява старата столица Санкт Петербург. Други градове са Воронеж, Волгоград, Омск, Нижни Новгород, Магадан и др.
ИСТОРИЯ
Древноруската държава с център Киев (дн. Украйна) се образува през ІХ в. Около 988 г. Киевска Рус приема християнството с посредничеството на България, от която възприема и старобългарския език и кирилската писменост. Първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи също са българи. През ХІІ-ХІV в. Киевска Рус се разпада на няколко самостоятелни владения - Владимиро-Суздалско княжество, Галицко-Волинско княжество, Новгородско княжество и др.
В периода 1237-1242 г. източнославянските княжества, Волжко-Камска България и други държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарските нашествия. Те са съпроводени и от шведска и немска агресия срещу руските княжества. Проблемът с шведите решава Александър Невски с битките при р. Нева (1240 г.) и Чудското езеро (1242 г.). Освобождението от почти 250-годишната монголо-татарска власт извършва великият княз Дмитрий Донски в Куликовската битка (1380 г.).
Руският митрополит се установява в Москва през 1326 г. През ХІV-ХVІ в., след завладяването на Новгородската република, около Москва се образува централизираната Московска държава, която включва всичките земи на североизточните и северозападните княжества и залага ядрото на образуващата се великоруска народност. Иван ІІІ (1440-1505) утроява територията на Московското княжество.
След падането на Константинопол през 1453 г. Филотей Псковски лансира концепцията за Трети Рим в лицето на вече могъщото Московско княжество. Териториалното разширение е съпроводено с нарастване на княжеската власт и централизация на държавата. Първият владетел, който официално се провъзгласява за цар през 1547 г. е Иван ІV. Наречен по-късно Грозни ("Страшни") той засилва царската власт и подчинява аристокрацията, екзекутирайки и изпращайки в изгнание всеки, който му противоречи. От друга страна, той се доказва като прозорлив държавник и реформатор с изработването на нови закони („Судебник”), създава Земския събор (феодален парламент), намалява влиянието на църквата и насърчава местното самоуправление в селските райони.
По отношение на външната политика, Иван Грозни претърпява тежко поражение в Ливонската война, но за сметка на това завладява Казанското, Астраханското и Сибирското ханства, с което превръща Русия в многоетническа държава. В края на управлението му страната е опустошена от вътрешна нестабилност, нападения на кримските татари, болести, глад и последователни полско-литовски и шведски инвазии на северозапад. Единственият син и наследник на Иван Грозни - Фьодор, се оказва неспособен да управлява и властта преминава в ръцете на регента Борис Годунов. Смъртта на бездетния Фьодор слага край на Рюриковата династия, а тази на Борис Годунов е последвана от период на бедствия, беззаконие и постоянни чужди намеси в управлението.
Хаосът приключва с изгонването на поляците от Москва през 1613 г. и избирането на Михаил Романов за владетел. С това се полага началото на династията Романови, която управлява Русия до 1917 г. Михаил стабилизира държавата и като се възползва от конфликта между Швеция и Жечпосполита връща под руски контрол редица загубени територии.
Следващият цар, Алексей воюва срещу Полша. Битките приключват през 1667 г. с полска загуба и преминаване на източна Украйна, Киев и Смоленск под руска власт. Управлението на първите Романови е съпроводено с неимоверно увеличение на данъците над селяните, което довежда до серия от бунтове. Казаците се присъединяват към тях и под ръководството на Стенка Разин оказват съпротива на държавата и отхвърлят нейните институции, но в крайна сметка въстанията са смазани. Значително влияние върху икономическата и културна модернизация на страната и превръщането на Русия във велика сила оказва реформаторът Петър І (1689-1725). Той модернизира Русия, създава в западен стил военни сили, подчинява Руската православна църква, реформира цялата държавна структура и създава образователна система в западен стил. Той премества столицата в Санкт Петербург.
Победата в Северната война 1700-1721 г. срещу Швеция дава излаз на Русия на Балтийско море. В резултат на присъединяването на северните територии, Поволжието, Урал, Сибир, Далечния изток и влизането в състава на Русия на редица народи се образува многонационална държава, обявена през 1721 г. за империя.
Екатерина Велика (1762-1796) продължава политиката на Петър Велики и налага Русия като европейска сила. Тя централизира монархията, а административните реформи концентрират големи богатства и привилегии в ръцете на руската аристокрация. Екатерина Велика е известна и като ентусиазиран покровител на изкуството, литературата и образованието, както и с кореспонденцията си с Волтер и други фигури на Просвещението.
Александър I (1801-1825) започва царуването си като реформатор, но след победата над Наполеон през 1812 г. става много по-консервативен. През ХІХ в., руското правителство се опитва да потисне опитите за реформи и опитите за освобождение на различни национални движения, особено при царуването на Николай I (1825-1855).
Руската икономика не успява да се конкурира с тези на западните страни. Руските градове растат без индустриална база за генериране на заетост, въпреки че освобождаването на крепостните селяни през 1861 г. предвещава урбанизация и бързата индустриализация в края на века. В същото време, Русия се разширява в останалата част на Кавказ, Централна Азия, през Сибир.
През ХІХ в. руската култура процъфтява, руските творци имат значителен принос към световната литература, визуални изкуства, танци и музика. Имената на Достоевски, Толстой, Гогол, Репин и Чайковски стават известни на света.
Александър II (1855-1881) е сравнително либерален цар, премахва крепостното право, реформира съдебната система, създава местни съвети (земства). Неговото убийство пред 1881 г., обаче предизвиква реакционното управление на Александър III (1881-1894). В края на века, имперският спад става явен. Русия е победена в непопулярната Руско-японската война през 1905 г.
Руската революция от 1905 г. принуждава цар Николай II (1894-1917) да въведе ограничени демократични реформи. Правителството подтиска опозицията и подбужда антисемитски погроми. Опитите за икономически промени като поземлената реформа са непълни. Русия взема участие в Първата световна война като част от Антантата.
Февруарската революция от 1917 г. сваля самодържавието. На 25 октомври 1917 г. избухва Октомврийската революция. Провъзгласена е власт на Съветите на работническите, войнишките и селски депутати. В страната е установена политическата власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат.
Гражданската война (1917-1922) и интервенцията на Съветска Русия в образуваните след разпада на Руската империя нови независими държави в Източна Европа и Средна Азия способства за утвърждаването на военно-комунистическите принципи за организация на обществото, система на производство и разпределение.
През януари 1918 г. е образувана Руска съветска федеративна социалистическа република (РСФСР). През 1921 г. е възприета нова икономическа политика (НЕП). На 30 декември 1922 г. РСФСР заедно с Украйна (УССР), Беларус (БССР) и републиките от Кавказ образуват Съюз на Съветските социалистически републики (СССР).
По-нататъшното развитие на републиките е неразделно свързано със СССР. На първо място сред политическите фигури е Владимир Улянов - Ленин, водач на болшевишката партия и ръководител на първото съветско правителство, който умира през 1924 г.
След неговата смърт като доминираща фигура след вътрешнопартийни съперничества се очертава Йосиф Сталин. Той поддържа пълен контрол над съветската вътрешна и международна политика до смъртта си през 1953 година. Той отменя НЕП на Ленин и налага изцяло планова икономика. Твърдото му управление се характеризира с масова индустриализация, развитие на всички икономически и научни отрасли и превръщането на Съветския Съюз в световна суперсила и втора икономика в света, но на цената на милиони жертви и репресирани.
Първоначално съюзник на нацистка Германия, СССР е бил нападнат от Оста на 22 юни, 1941 г. Повече от двадесет милиона съветски граждани загиват по време на Втората световна война в допълнение към над два милиона съветски евреи, които загиват в Холокоста. В следствие на това Източна Европа попада в сферата на влияние на Москва, а в тези държави е установен комунистически строй на управление. Това бележи началото на т.нар. Студена война между Източния блок и западните капиталистически държави, изразена чрез надпревара във въоръжаването и редица местни конфликти по целия свят.
След войната, СССР се превръща в един от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. През 1949 г. СССР разработва собствен ядрен арсенал. Наследник на Сталин е Никита Хрушчов, който е лидер на комунистическата партия до свалянето си през 1964 г. Той започва предпазлива либерализация, известна като размразяване. Алексей Косигин става председател на Съвета на министрите, а първи секретар на Централния комитет на КПСС Леонид Брежнев. През 1971 г., Брежнев поема ръководството на партията и държавата.
През този период съветската икономика навлиза в период на стагнация. Брежнев умира през 1982 г. и е наследен от Юрий Андропов (1982-1984) и Константин Черненко (1984-1985). През 1985 г. Михаил Горбачов става следващия генерален секретар на КПСС. Горбачов въвежда политиката на перестройката (преструктуриране) и гласността (откритост). Но усилията за реформиране на комунистическата система отвътре се проваля. Въпреки статута на суперсила, огромните ресурси и добре развитата икономика, СССР започва да отслабва в средата на 80-те години и постепенно загубва своето влияние както в Източна Европа, така и по света.
Започнатата от Михаил Горбачов перестройка отключва лавинообразни процеси в държавата, които довеждат до колапс на социалистическата икономическа система. Появяват се движения за независимост в съветските републики, а СССР върви към своя разпад. Хората на Съветския съюз не се задоволяват с половин свободи, предоставени от страна на Москва, те изискват все повече и системата рухва. На 12 юни 1990 г. Събранието на народните депутати приема Декларация за държавния суверенитет на Руската федерация.
През 1991 г. е учреден постът на президента. В края на 1991 г. Беларус, Русия и Украйна обявяват прекратяването на съществуването на СССР и подписват „Съглашение за създаване на ОНД“ (8 декември 1991 г., Беловежска Пуща). Горбачов подава оставка като съветски президент на 25 декември 1991 г.
След разпадането на Съветския съюз Руската федерация става негов наследник, получавайки своето постоянно място в Съвета за сигурност на ООН, повечето от военните си активи, както и по-голямата част от своите чуждестранни активи и дълг.
За пръв президент на Руската федерация е избран Борис Елцин. До есента на 1993 г. политиката в Русия достига до задънена улица – между президента Елцин и парламента настъпват противоречия. В драматична реч през септември 1993 г., президентът Елцин разпуска руския парламент в нарушение на действащата Конституция и призовава за нови национални избори и нова конституция. В отговор парламентът се опитва да свали Елцин и подстрекава на въоръжен бунт. Елцин нарежда на армията да отговори със сила като остава доминираща политическа фигура.
През септември 1993 г. с указ на президента е ликвидирана системата на съветите, през декември 1993 г. е приета Конституцията на Руската федерация. В Русия се осъществява преход от комунистически тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика. През декември 1993 г. е избран нов парламент и одобрена нова конституция.
Русия изпада в икономическа криза, корупцията се разраства до изключително високи нива, стандартът на живот пада значително. Появяват се редица други тежки социални и политически проблеми. Преходът от планова към пазарна икономика е осъществен, но голяма част от държавните богатства попадат в ръцете на малка група хора - т.нар. олигарси.
През 1999 г. Елцин подава оставка заради събитията в Чечения и тежката икономическа криза. В последвалите избори за президент е избран Владимир Путин. Неговото енергично и твърдо управление успява да вдигне на крак руската икономика - отбелязва 72% нарастване на БВП, 50% намаляване на бедността и осемкратно увеличение на средната работна заплата. В същото време Русия успява да възвърне политическото си влияние в международен план. След двумандатен президентски пост Путин става министър-председател, а за президент е избран Дмитрий Медведев.
Държавното устройство на Руската Федерация се определя от Конституцията, приета през 1993 г. Русия е федеративна република, начело с президент, избиран чрез общонародно гласуване за срок от четири години. Законодателен орган е Федерално събрание (двукамарен парламент: Съвет на федерацията и Държавна дума), избирано за пет години. В Съвета на Федерацията влизат по двама представителя от всеки регион на Русия. Изпълнителната власт осъществява правителство начело с председател, избиран от Държавната дума по предложение на президента.
Автономните републики имат собствен държавен глава (президент или председател на парламента), парламент и Министерски съвет. В състава на Руската федерация са включени 89 равноправни субекта – 21 републики, 1 автономна област, 10 автономни окръзи, 6 края, 49 области и 2 града от федерално значение - Москва и Санкт Петербург.