Светът е Карнавал

21 Януари 2012

Страст, мистерия, игра, забавления.....това е част от привлекателността на карнавалите, които датират още от средновековието.

Карнавалите са ежегоден празник на живота в много страни по света . Когато научим повече за тях можем да научим повече за себе си и най-вече за приемане и разбиране на другите култури .

Най-вълнуващи са карнавалите в първите два месеца от всяка година – именно тогава светът е карнавал. От Рио до Венеция, от Ница до Сан Салвадор весели хора шестват по улиците. Наличието на хора с карнавални костюми правят тези събирания изключително колоритни и внушителни. В дните на живот с маска почти всичко е било позволено. Тогава е била и единствената възможност хората изцяло да се отпуснат, да забравят за безкрайните забрани и да се отдадат на всички удоволствия....

Има няколко теории относно възникването на карнавала като тържество с изобилие от танци, развеселителни програми, храна, напитки и веселие. Една от тях се свързва с етимологията на думата - ''carnes levare '', което в буквален превод от латински означава: "премахване на месото". В повечето католически страни това се свързва с началото на Великите пости. Друга теория застъпва твърдението, че карнавалите имат за цел да прогонят злите духове.

За Европа началото на маскарадните игри е поставено точно на Балканите. Древните гърци посвещавали от една до няколко седмици в края на зимата и началото на пролетта на Дионисий - бога на виното. Те организирали игри, състезания, маскаради с молитви и жертвоприношения за по-добър плод и вино. От тези тържества на виното са заимствани и тракийските кукерски празници, които на местна основа придобиват друга интерпретация. Хората, с шумни обредни танци с маски и хлопки, имат за цел прогонване, сплашване на злото, на лошите духове и вещици, които могат да окажат неблагоприятно влияние върху събуждането на новия живот през пролетта. В Древен Рим през пролетния период се провеждат комични дефилета, наречени Сатурнали и Луперкали (посветени на вълчицата, отгледала Ромул и Рем (от lupos - вълк). Мъжете покривали лицата си с лозови листа, войниците правели шествия с коли, в които пресъздавали сатирични сцени, където осмивали най-строгите генерали и ръководители, от които се страхували.
С християнизацията тези езически ритуали, паради и игри не замират, но придобиват друг аспект. Думата "карнавал" се произнася за първи път именно през този период (да махнем месото). Така с приключването на карнавалните дефилета се дава началото на Сирни Заговезни, а с това и на Великденските пости. Приема се от църквата с религиозно-педагогическа цел: показва вечния конфликт и контраст между добро и зло, черно и бяло, светлина и мрак.
В Европа и по-специално в Италия най-голям разцвет карнавалът достига през епохата на Ренесанса. Провеждат се помпозни спектакли, внушителни фиести, продължителни шествия с алегорични коли, където се разиграват сцени и се създават персонажи в костюми и маски, които се запазват и до ден днешен в съвременния маскарад. Карнавалът преживява упадък през втората част на ХIХ в. и чак след края на Втората световна война се завръща като най-лудия празник в годината.

Сред най-популярните карнавали в света са Карнавалът във Венеция, Ница, Кьолн, в Рио де Жанейро, в Буенос Айрес и много други.

Карнавалът във Венеция

Един от най-колоритните карнавали в света се провежда в романтичния италиански град Венеция. Всяка година, преди големите великденски пости, градът изпраща зимата с двуседмичен маскарад, представляващ невероятна феерия на въображението и изкуството, привличаща туристи от цял свят.

Произходът на венецианския карнавал е спорен. Предполага се, че традицията датира още от 943 година, но се приема, че първият карнавал е бил организиран в 1094 г., защото оттогава има писмени документи, в които се споменава за него. През 1296 г. е обявен за официален празник с указ на сената. От 1271-ва има данни за производството на маски, а на 10 април 1436 г. техните майстори били признати за отделна търговска гилдия в рамките на града.

През Ренесанса карнавалът продължавал от 26 декември до Блажени вторник. Той започвал с бал, след който били провеждани многобройни тържества, представления, улични спектакли и хазартни игри из целия град. По този начин Венеция си създава име на град отдаден на забавленията и се превръща в място на изкушенията и удоволствията от живота. Традицията изисквала от всички участници в карнавала, без значение на тяхната социална прослойка, да се дегизират. Това позволявало на хората да запазят своята анонимност, като по този начин разликата в класите се стопявала. Анонимността, която осигурявали маските обаче предразполагала към извършване на престъпления и безразборни флиртове, поради което в последствие празникът бил забранен за дълъг период от време. Когато войските на Наполеон предизвикали края на Венецианската република през 1797 г., маските буквално се изпарили едновременно с карнавала, но те отбелязали зрелищно завръщане, когато през 1978 г. група студенти от тогавашната Академия за изящни изкуства отворили първия съвременен магазин за маски във Венеция.

В миналото венецианците се обличали в дълги черни пелерини и прикривали лицата си с бели маски, от които се виждали само очите им. Постепенно карнавалните одежди ставали все по-пищни и красиви. Въведени били разноцветни маски, домина, шапки с пера или звънчета, пищни перуки, украшения и кринолини. В днешно време най-популярни са костюмите на знатни особи, шутове и на персонажи от Комедия дел'Арте.

По време на карнавала венецианските улици са пълни с клоуни, мимове, фокусници, жонгльори и акробати, а градът представлява пъстра палитра от планирани и импровизирани спектакли. През последните години всеки карнавал във Венеция се провежда по зададена тема, която дава начало както на културните, така и на изцяло зрелищните прояви.

Ядрото на празника винаги е площад Сан Марко, където се издига грандиозна сцена, на която се представят многобройни спектакли, като същевременно се организират най-различни изяви из целия град. Най–популярното събитие на карнавала е “Полетът на Ангела”. Това е традиция от Средновековието, при която от върха на камбанарията на базиликата Сан Марко бавно се издигна и спуска фееричната бяла фигура на акробат, представляваща ангела.

Карнавалът в Ница

През Средните векове, преди започването на 40-дневните пости, хората се сбогували с месото, като се наслаждавали на една последна богата и изобилна трапеза. За да се отпразнува по-добре този момент на веселба, всички ексцесии били позволени. Било също и време на осмиване на всичко и всеки, време на скрити зад маски лица и преоблечени тела.

Карнавал на цветята събужда Ница около средата на февруари. Хора, заразени от ритъма на празника, пълнят крайбрежните улици до късните часове. Карнавалът е споменат за първи път в писмени източници през 1294 г. от графа на Прованс Шарл Анжуйски. Той отбелязва, че е прекарал в Ница "дните на веселия карнавал". През 1873 г. е създаден специален комитет, който под патронажа на общината организира живописния празник, отбелязващ началото на пролетта. Редуват се карнавални шествия, елегантни "битки с цветя", рок и поп концерти, спектакли и илюминации. Всичко това се случва на легендарния булевард "Променад де-з-англе", сред естествения му декор от палми и море. Фестивалът привлича ежегодно над един милион туристи от цял свят в елегантната столица на Лазурния бряг.

Карнавалът в Кьолн

Имало едно време някъде на Запад... Годината е 1823, мястото Германия. От тогава датира световноизвестният немски карнавал в провинция Северен Рейн-Вестфалия и по-специално - в Кьолн. Вероятно за да изгонят злите духове на зимата, или за да се посмеят със сатиричните пародии на политиците, по традиция или просто за да се отдадат на т.нар. безумни дни, всички се събират, за да се забавляват! Кулминацията на карнавала винаги е през февруари. Деловият иначе немски гражданин, както и всички гости на града в този период правят стъпка встрани и изживяват едни от най-симпатичните си и реалистични преживявания в рамките на тази вълшебна карнавална седмица. Шествието за откриване на дългоочакваните дни започва от стария град. Когато удари 11-ия час, сакралното число за карнавала, на улицата излизат главните герои - Принцът, Селянинът и Девицата. Априори Девицата е мъж - Ренесансовата традиция повелява всички роли да се изпълняват от мъже. Неустрашимият и твърд Селянин, символ на жителите на града, ще изиграе ролята си в 11.11 ч. същата вечер, като даде началото на 28-те тура по кръчмите на Кьолн. Но не бързайте, първо Принцът, ключовата фигура в празника, трябва да получи ключа на града... По същото време хиляди германки, въоръжени с големи ножици в ръце, се втурват към мъжете, за да им режат вратовръзките: традиция, която символизира цялостното поемане на властта от жените. Тя датира от 1823 г., когато перачки от един квартал в Бон се "разбунтували" срещу мъжете си, заминали да участват в карнавал, докато те трябвало да продължат да перат бельото. Кулминацията на карнавалните празненства на разпуснатост и излишества от всякакъв вид, достигат кулминацията си в т.н. "Понеделник на розите" в традиционното шествие с колесници по улиците на Кьолн: седем километровото шествие, съставено от повече от 10 000 участници (от тях само 1/3 жени), над 440 коня, 100-ина платформи и около 130 групи, изпълняващи всичко за което можеш да се сетиш на абсолютно всякакви инструменти и със най-разнообразно качество на гласовете.

“Кой е виновен, че си изхарчихме парите за пиене?” “Нубелът!” В този дух се развива обвинителният процес срещу нубела, облеченото в спретнати мъжки дрехи сламено чучело. То досега е висяло от козирките над входовете, но във вторник отнася на кладата на греховете и паденията на карнавала. “Кой ме накара да спя в чуждо легло?” “Нубелът!” В полунощ с изгарянето на чучелото карнавалът свършва. В сряда добрият стар католически Кьолн осъмва с отворени офиси и музеи, с непокътнати вратовръзки и чисти обувки и празнува Пепелна сряда с риба и семейни събирания, сякаш нищо не е било. Сякаш никога по тези улици не са се разхождали мъже с червило и морни клепки и развеселени полицайки с карамфили в ревера на зелените куртки, нито от прозорците са висели обърнати шарени чадъри, пълни с бонбони.

Карнавалът в Рио де Жанейро

Това е може би най-пищният карнавал на света. Той е не само незабравимо шоу и впечатляващо дефиле на карнавални костюми, но и шанс за изява и сверяване на часовниците на школите по самба. Историческите източници сочат, че бразилският карнавал идва от Париж, тъй като буржоазията на Рио де Жанейро е внесла традицията от там в средата на 19 век. При откриването на фестивала, който може да се определи и като дефиле на изключително помпозни карнавални костюми, кметът на Рио де Жанейро връчва символичния ключ на града на Крал Момо и така през следващите дни градът е изцяло във властта на монарха.

За Бразилия казват с усмивка, че съществуват три годишни времена – преди карнавала, по време на карнавала и след карнавала. Първият сезон е изпълнен с трескаво очакване и нетърпение, с които е зареден въздухът. Следва поканата за празника на жизнелюбието и красотата. А след карнавала в страната цари леко меланхолична атмосфера и копнеж, дори лека тъга. Празникът започва 40 дни преди Страстната седмица. Официалните мероприятия траят три дни – от неделя до вторник. За провеждането на това грандиозно шествие е построен специален Sambadrom – алея с дължина около 700 метра. В дъното на тази алея, която със сигурност е най-магическото място по време на карнавала, се намират трибуни, които могат да поберат 700 000 човека. А около 40 000 места на тези трибуни са оборудвани с барове и столове. В продължение на две нощи се изявяват най-добрите школи по танци, в тези училища се подготвят спектаклите, пишат се сценариите, музиката, текстовете на песните за карнавала. В рамките на тези феерични спектакли под светлината на прожекторите, под грохота на барабаните и дъжд от конфети в продължението на алеята се движат шествията с ослепителни костюми, много от които тежат повече от няколко десетки килограма. Само за една нощ в шествието взимат участие около 5 000 човека. Има жури, което оценява всичко – от костюмите до музиката и песните по зададената тема. Накрая се избира най-добрата школа по самба, която с гордост носи най-престижното отличие на страната. Определено става дума за най-големия парад в света. Карнавалът в Рио – разнообразен, див, страстен, хармоничен, пъстър и завладяващо ритмичен.

Карнавалът в Буенос Айрес

Карнавалът в аржентинския град Буенос Айрес е най-дългият в света. Хора облечени в карнавални костюми могат да се видят в продължение на цели два месеца и съответно през цялото време улиците се превръщат в реки от жители и гости на града. Всяка година в маскарада се включват над 300 000 туристи, желаещи да почувстват магията на огнените танци. Цели 60 дни актьори в приказни карнавални костюми развличат публиката от импровизирани сцени.