Северна Италия: индустрия или туризъм

29 Август 2014

Северна Италия е обширна културна, историческа и географска област без административно значение. Регионът се определя като сърце на италианската икономика. Тук се намира т.нар. индустриален триъгълник Милано – Торино – Генуа. Обхваща областите Вале д’Аоста, Пиемонт, Ломбардия, Лигурия, Фриули – Венеция Джулия, Венето, Трентино–Южен Тирол и Емилия Романя.

Въпреки, че Северна Италия осигурява 55% от БВП на страната, тя не е само индустрия. В Северна Италия се намират едни от най-популярните туристически маршрути и най-забележителни градове.

Първа по популярност в Северна Италия може би се нарежда Венеция - “владетелката на моретата”. Своя апогей Венецианската Република изживява през 15 век. Градът има 200 хил. жители и е един от най-големите в Европа. Богатствата му са сравними с тези на другите два най-големи италиански града - Милано и Флоренция. Венеция се превръща в град на изкуствата. Строят се великолепни мраморни дворци и пищно украсени църкви, изящни мостове. Прочути художници от венецианската живописна школа като Джорджоне, Тициан, Тинторето, Веронезе, Каналето и др. свързват с Венеция най-прекрасните си творби. Световно известни стават майсторите на стъкларски изделия и луксозни, скъпи предмети, шивачите на богати облекла, а венецианския дукат е една от най-стабилните монети в европейското парично обръщение. Силно се развива книгопечатането. Огромни библиотеки и архиви се пълнят с книги, документи, ръкописи и морски карти. И до днес сме свидетели на наследството на Венеция от онова време. Днес във Венеция вниманието най-много привличат площадът и базиликата Сан Марко, Дворецът на Дожите, Моста на въздишките, Канале Гранде. Големият канал започва от северозападния край на града, има формата на буквата S и достига до южната част на града, до площада “Сан Марко”. Дължината му е близо 4 км., а ширината между 30 и 70 м. От двете му страни са разположени около 200 дворци, поразяващи с изящество и архитектура. Особено известни са“Вендрамин”, “Калерджи”, “Пезаро”, “Фоскари”, както и известната Ка д Оро / “Златната къща”/. Повечето от тях са двуетажни, изградени най-често от мрамор, с фасади богати на елементи, в повечето случаи позлатени или инкрустирани с цветни орнаменти, с изящни прозорци, балкончета и колонади.

Също в Северна Италия се намира и Верона. Този прекрасен град, е скрил зад своите изящни фасади многовековна и славна история. Тук, на един от участъците на Паданската долина, още в древни времена са се появили селища, чиито жители били привлечени от благоприятното разположение в подножието на прохода Бренер /през Алпите/ и река Адидже, която пресича хълмистата местност и на територията на града прави живописен меандър. Несъмнено, градът дължи много от своята популярност на англичанина Уилям Шекспир, знаменития драматург, който в края на 16 в, описал в стихове събитията, разиграли се по улиците и площадите на далечния италиански град. Именно историята на нещастната любов на двамата млади веронци – Ромео Монтеки и Жулиета Капулети – е спечелила на Верона славата на столица на любовта. Днес важна част от обектите в туристическите маршрути на града са свързани именно с шекспировата трагедия: това са къщата и гробницата на Жулиета. Първата голяма забележителност, която ни посреща след като преминем портите на града, е амфитеатърът Арена ди Верона. Построена през 1 век от н.ера, тя е използван за гладиаторски борби, рицарски турнири, циркови представления. На сцената й са се разигравали дори морски битки. Въпреки, че днес е разположена в сърцето на Верона, по време на построяването й арената се намирала извън пределите на града. Амфитеатърът привличал зрители не само от града и околностите, но и от много по-далечни места. В древността театърът е имал капацитет от повече от 30 000 места, днес обаче с цел сигурност те са редуцирани до 15 000. През 1117 г. заради мощно земетресение фасадата от бял и розов варовик е почти изцяло разрушена. Първите стъпки за възобновяване функциите на театъра започват едва по времето на Ренесанса. Днес Арена ди Верона е най-големия оперен театър на открито. Тук се провеждат не само спектакли и ежегоден оперен фестивал, заради добрата акустика, но и се изнасят представления от едни от ней-големите звезди на музикалната сцена като Кис, Елтън Джон и Тина Търнър. Други забележителности на Верона, това са площад Синьория, площад Ербе, палацо Мафей, замъкът Кастелвекио, катедралата Санта Мария Матриколаре, църквата Свети Лоренцо, както и базиликата Сан Зено.

Най-големият град на Северна Италия и център на областта Ломбардия е Милано /над 2 млн.души/. Обикновено наричат Рим “вечен”, Неапол ”прекрасен”, а Флоренция - “град на изкуствата“. Жителите на Милано наричат своя град “лабориоза” – трудолюбив. И наистина Милано е промишленото и финансово сърце на Италия. Той отстъпва по брой на населението на Рим, но има ръководна роля в индустриалния, финансовия и търговски живот на страната. Като финансов и търговски център, градът има общоевропейско значение. На неговата борса се сключват около 2/3 от всички сделки в Италия. През м.април тук се провежда един от най-големите промишлени панаири в Европа. Градът е център на електронните медии, обработката на данни и телекомуникациите. В Милано има три университета, много висши учебни заведения, академии на изящните изкуства, науката и литературата, редица музеи и картинни галерии /"Амрбозиано", "Бреда" и др./. Интерес представлява и стадиона "Джузепе Меаца", където местните грандове "Милан" и "Интер" приемат своите съперници. Близо до града се намира известната автомобилна писта Монца. Сред най-посещаваните забележителности се нареждат Катедралата (Duomo), замъкът Сфорца, покрития пасаж Виктор Емануел. Недалеч от замъка Сфорца се намира малката църква “Санта Мария деле Грация”. До нея е трапезарията на някогашен манастир. На една от вътрешните й страни е прочутата фреска на Леонардо да Винчи ”Тайната вечеря”, създадена в края на ХV в.

Втори по значение в Северна Италия и столица на региона Пиемонт е Торино: четвъртият по големина град в Италия след Рим, Милано и Неапол, но третият по икономическа мощ, изпреварващ по този показател Неапол. През града текат четири реки, най-позната от които е По. Останалите, това са Дора Рипария, Сангоне и Стура ди Ланцо. Торино има малко над 900 000 жители, но заедно с предградията броят нараства на около милион и половина. Градът е известен с централата на ФИАТ и двата си футболни клуба Ювентус и Торино. През 2006 г. в града се провеждат XX зимни олимпийски игри.

Най-важното морско пристанище не само в северна Италия, а изобщо за страната, е Генуа. Нейното пристанище обслужва 20% от обема на италианския външнотърговски обмен. Градът също така е важен образователен и научен център. Генуа все още пази следи от старата си слава на могъща морска република. Тя, заедно с Венеция, Пиза и Амалфи, е поддържала една от най-големите и силни флоти на Средиземноморието, благодарение на развитата търговия, корабостроене и банкерство. През 18 век Генуа постепенно започнала да отслабва политически и икономически, в резултат на изместване на главните търговски пътища от Средиземноморието към Новия Свят. От древно пристанище на търговци и войници, градът постепенно се превърнал в туристически район. Спорни са двете хипотези за произхода на името на града. Според едната то произлиза от лигурската дума „genu“, която означава „коляно“ и може да се тълкува като „ъгъл“. Географски Генуа е разположена точно на ъгъла, който образува Апенинският полуостров с континента. Алтернативната хипотеза е свързана с латинската дума „janua“, която означава „врата“. Това тълкуване е по-романтично, тъй като ни позволява да приемем, че става въпрос за врата към морето и към далечни хоризонти. Същевременно, зад тази врата се крие изключително богата история и култура. Чарлс Дикенс написал през 1843 г. в своето произведение „Картини от Италия“ следното: „Тогава не бих повярвал, че ще дойде ден, когато дори и камъчетата по улиците на Генуа ще ме привличат и че ще мисля за града с такава обич, като към място, където съм изживял много спокойни и щастливи часове.“ Разходката в Генуа обикновено започва от Порто Антико (Старото пристанище), както го наричат местните. Тук можем да видим двореца Сан Джорджо, Пристанищния фар, Аквариума. Обиколката може да продължи с катедралата Свети Лоренцо, Двореца на дожите, порта Сопрана, площад Ферара, улица Гарибалди. Не пропускайте да посетите и Двореца на Андреа Дория или Вилата на принца и Кралския дворец.

Наслада за всеки турист, решил да опознае по-добре северна Италия, е и обиколката на трите големи езера. Лаго ди Комо е третото по големина езеро, след Лаго ди Гарда и Лаго Маджоре. Със своите 400 м. дълбочина то е и едно от най-дълбоките в Европа. Има формата на буквата „У”. Прочуто е със своите атрактивни вили, които са построени от времето на Плиний Млади. Много от тях имат внушителни градини, облагодетелствани от благоприятния климат, повлиян от езерото. В тях се срещат дори тропически растения. На Лаго ди Комо са снимани част от сцените на известните Холивудски филми: „Междузвездни войни: Епизод II - Клонираните атакуват“ (2002 г.): Сцените на планетата Нептун всъщност за заснети във Вила Балбианело. „Бандата на Оушън 2“ (2004 г.): Резиденцията на един от героите във филма, Нощната лисица, е вила Ерба, на Лаго ди Комо. „Казино Роял“ (2006 г.): някои сцени свързани с Джеймс Бонд са снимани на Лаго ди Комо. Това са сцените с престоя му в болницата, любовната му авантюра с агент Веспер Линд, както и финалната сцена на филма.

Лаго Маджоре е езеро, разположено в Северна Италия и се врязва в Южна Швейцария. Водите му делят Ломбардия и Пиемонт. Италианската част на живописното Лаго Маджоре се разпростира от южните части на Алпите до началото на Паданската долина. С дължина от 66 км. и ширина от около 10 км. езерото е второ по големина в Италия и една от най-харесваните туристически дестинации в страната.

Достатъчно е само да прекосите езерото с корабче от единия на другия бряг и вече сте в друга област. Безброй кокетни ресторантчета са накацали по брега на езерото и хълмовете на Алпите и примамват с традиционна кухня. Корабчета кръстосват езерото всекидневно между двата бряга и островите, има и по-големи съдове като фериботи, които могат да превозват и автомобили. Чарът на ваканцията на брега на езерото се допълва и от възможността да наемеш джет, лодка или малко корабче и сам да си господар на дневния маршрут. Билет за цял ден с корабчетата по езерото е 10 евро на човек. Той дава право цял ден да кръстосваш във всички посоки, да спираш за колкото време искаш, на която спирка пожелаеш. Брегът и дъното на езерото са каменисти, затова десетки туристи предпочитат да се пекат на слънце на лодката и от нея да скачат в лазурните води на езерото за разхлаждане. Лебеди и патици кръстосват между корабчетата, над езерото прелитат и чайки. Изключително популярни и посещавани са дворците и градините на Боромеовите острови.

Лаго ди Гарда е най-голямото езеро в Италия. Площта му е 370 кв. км, а обиколката - 155 км. Максималната дълбочина е 346 м. Лаго ди Гарда е част от подалпийските езера и има ледников произход. Може да се обиколи с кола, велосипед или с ферибот и корабче. Пътят е тесен и криволичещ, но дори и пътниците с нежен стомах забравят за неразположението си, когато се загледат в безкрайните сини води и южнозелени алпийски склонове. Велосипедистите тук са на почит и шофьорите се съобразяват повече с тях, отколкото с пешеходците. Брегът също предлага изненади - например един от най-красивите нудистки плажове. Селищата, сгушени по крайбрежието, са неподправено истински. Най-интересните места, които могат да се посетят са Сирмионе – най-посещаваният курорт на езерото със крепостта Рока Скалигери; Дзенцано – най-големият град на езерото; Катедралата Гардоне Ривиера от ХV в.; Мемориала на италианските победи до град Сало; светилището „Богородица от Монте Кастело” и гледките, които се откриват от там; Рива дел Гарда – курорт на езерото; Малчезине – най-красивият курорт на източният бряг на Лаго ди Гарда и др.