Държавите по света
Блог

Словакия

17 Юни 2015
41

Словакия е страна от Средна Европа. През нея преминават важни пътища от Средна Европа към Балканския полуостров и към Близкия изток. Друго важно направление минаващо през страната е от Западна Европа към Украйна да Русия. Граничи на юг с Унгария, на югозапад с Австрия, на запад с Чехия, на север с Полша и на изток с Украйна. Площта е 49 хил. кв. км., а населението 5,4 млн. души. През 1993 г. се отделя от Чехословакия, а от 2004 г. е член на Европейския съюз.
 
В Словакия се издигат Словашките Западни Карпати наречени Високи и Малки Татри. Най-внушителен вид имат Високите Татри с алпийска структура и ледникови езера. Тук се намира и най-високият връх Герлоховски щит (2655 м.) и най-известните зимни курорти – Ясна, Пойрад, Плесо. Подунавската  низина е разположена в Южна Словакия. Остров Житан е разположен между Братислава и Комарно. Той се смята за най-големият речен остров в Европа. Основна протичаща река през Словакия е река Дунав с нейните притоци Вах, Ипел, Хрон и Морава.
 
През периода на Чехословашката федерация Словакия отстъпва по икономическо развитие на Чехия и Моравия. Днес словашката промишленост се развива в голяма степен от собствени суровини. Енергетиката разчита на кафяви въглища от Ханцловския басейн и на лигнитни от Новаки. Там въглищните пластове са на плитко и се добиват по открит способ. По най-дългата река в Словакия река Вах са изградени няколко ВЕЦ, край Търнава – атомна електроцентрала (делът на атомната електроенергия е 54% - 4-то място в света).  Край град Кошице е изграден комбинат на черната металургия, работещ със собствена руда и вносен кокс от Украйна.
 
В Словакия е развито и машиностроенето: корабостроене, електроника, мотори, генератори, мотопеди и др. Чрез навлизане на чужди фирми се увеличава високотехнологичните изделия. Сравнително нов отрасъл е химическата промишленост. Произвеждат се химични влакна, кибрит, хартия, пластмаси и др. Рафинира се нефт.
 
Значителна част от населението е заето в селското стопанство. Отглеждат се зърнени храни, царевица, ръж, пивоварен ечемик, лозя, трайни насаждения и др. В миналото край Братислава се заселват българи-градинари, които се смятат за пионери в градинарството. Днес в страната се отглеждат различни видове зеленчуци.
 
Братислава (500 хил. ж.) се намира на 60 км. от Виена, има немско име Пресбург и унгарско Пожони. Основан е от келтите, а през V век се заселват славяните. След разпадането на Велика Моравия  градът влиза в пределите на Унгария. През XV век се открива първият университет в Източна Европа. С була от 19 май 1465 г. унгарският крал Матиаш Корвин и папа Павел II откриват т.н. „Академия Исполитана” (по подобие на университета в Болоня). Днес университетът носи името на Ян Коменски. По време на турското нашествие за век и половина  Пожони е столица на Унгария.
 
Кошице (240 хил.ж.) е вторият по големина град в Словакия. Има голям металургичен комбинат. Развива се машиностроене, дървопреработване и др. Университетски град.
 
Банска Бистрица (60 хил.ж.) – в превод означава „рудничен ручей” , в резултат на което тук се развива рудодобив. Добиват се желязна, медна, манганова и др. руди.
 
ИСТОРИЯ
 
Територията на днешна Словакия е населена в древността. През І в. е превърната в римска провинция, а през през V в. тук се заселват славянски племена.
 
През VІІІ в. се оформя славянска държава - княжество Нитра. От обединението на Княжеството и съседна Моравия се ражда Великоморавия (833 г.), която достига златния си век при управлението на княз Ростислав. За да се противопостави на разрастващото се влияние на немското духовенство князът се обръща към Византия с молба за „епископ и учител”. В отговор византийският император изпраща св. св. Кирил и Методий.
 
През 885 г. св. Методий умира и е погребан във Велехрад. Неговите ученици Климент, Наум и Ангеларий са прогонени от страната и посрещнати от княз Борис І в Плиска (886 г.).
След разпадането на Великоморавия (Х в.) през следващите десет века словашките земи са включени в Кралство Унгария. През първите два века запазват известна автономия като княжество Нитра. Причината за това е в тяхното особено икономическо и културно значение. Тогава се оформя и днешният етнически облик на Словакия чрез навлизането на немци, власи и унгарци.
 
През 1241 г. Словакия попада под ударите на монголите, но се възстановява и бележи културен разцвет. След османското нашествие през ХVІ в. центърът на Унгария се премества към Словакия и през 1536 г. Братислава става за кратко нейна столица. След изтеглянето на турците от Унгария през ХVІІІ в. влиянието на Словакия в унгарската държава отслабва.
 
В словашките земи се формира национално движение, което се стреми да съхрани и развие словашката културна идентичност. Един от водачите, езуитският свещеник Антон Бернолек, систематизира словашкия книжовен език като използва за база диалекти, употребявани в Западна Словакия.
 
През ХІХ в. протестантските лидери Ян Колар и Павел Шафарик (Kollar и Safarik) развиват формата на писмения словашки език като комбинират диалектите на Централна Словакия и Чехия. Лингвистът и словашки националист Людовит Стур (L’udovit Stur), съвременник на Колар и Шафарик премахва чешкото влияние върху езика и създава по-автентичен книжовен словашки език.
 
По време на революцията през 1848-1849 г. словаците подкрепят Хабсбургите с надеждата да постигнат независимост от Унгария, но опитите им пропадат. По времето на Австро-Унгария от 1868 до 1918 г. словашките земи са подложени на маджаризация.
 
След края на Първата световна война Словакия се обединява с чешките земи Бохемия и Моравия в Чехословакия и в периода между двете световни войни е част от нея. Мюнхенското споразумение (1938 г.) слага край на Чехословакия и Словакия се обособява като отделна държава, начело с кардинал Тисо.
 
Новата държава е формално независима, стриктно контролирана от Германия. Вътрешната съпротива организира Словашко национално въстание през 1944 г.
 
След Втората световна война Чехословакия отново се обединява и попада в съветската сфера на влияние. През 1969 г, след Пражката пролет държавата е трансформирана във федерация от Чешката и Словашката социалистически републики.
 
От 1 януари 1993 г. Словакия е независима държава след разделението на Чехословакия на двете й съставни части. През 2004 г. Словакия е приета за член на Европейския съюз и НАТО. Тя е една от най-бързо развиващите се икономики на Централна и Източна Европа.
 
Законодателната власт се осъществява от еднокамарен парламент, чиито 150 членове се избират за мандат от четири години, а изпълнителната от Министерски съвет. Държавен глава е президент с ограничени правомощия, избиран с мандат от пет години чрез всеобщи преки избори.
 
ИНТЕРЕСНО
 
* 5 юли е официален празник - Ден на светите братя Кирил и Методий, чества се пристигането на Кирил и Методий във Великоморавия.
* Разстоянието от София до Братислава е 775 км.
* Сред най-известните словаци са Щефан Банич, който през 1913 г. изобретява парашута и Анди Уорхол, художник от течението поп-арт, роден в Америка, но родителите му са от словашки произход.
* Между Дунав и Малкия Дунав се простира най-големият речен остров в Европа - Zitneho ostrova. През ХІ в. мочурливата местност е обезводнена и са построени мелници, чиито брой към ХVІІІ в. достига 120 – корабни мелници и на колела. Мелници може да видите и в Tomasikovo, Jelka и в Dunajsky Klatov. Последната плаваща мелница е в Коларово (Kolarovo) на Малкия Дунав, където можете да преминете и по дървен мост дълъг 86 м.
* На територията на Словакия има 9 национални природни парка, 1200 термални извора, 3800 познати пещери.
* Пещерите са разположени главно в Словашкия карст и в Татрите. От достъпните за туристи 12 са национални паметници. Ochtinska aragonitova jaskyna, Domica, Gombasecka jaskyna, Jasovska jaskyna, Dobsinska ladova jaskyna са под егидата на ЮНЕСКО. Най-дълга - 24 км е системата на Демяновската пещера в Ниските Татри, най-дълбоката Стари град е 432 м, най-високо разположената (между 2077м и 2080м) е в Червените планини, в Словашкия карст е най-дълбоко лежащата пещера - 503м, в Краснохорската пещера е най-големият сталагмит в света – 32,60м, включен в рекордите на Гинес.
 
Национални природни паркове:
 
Високи Татри е най-старият, създаден през 1948 г. Това е областта на най-високите върхове на Карпатите (300 върхове) и се характеризира със следи от глетчери, езера от глетчери, местни растителни и животински видове. Тук са построени много хижи, рехабилитационни и почивни станции. В този парк е полско-словашкият биорезерват, вписан в ЮНЕСКО. Belianska jaskyna е единствената пещера, отворена за туристи.
 
Ниски Татри се характеризира с голям брой пещери, дълбоки дефилета, богата горска флора и фауна. Сред тях се открояват Дамяновската долина и нейните пещери, върховете Хопок 2024м и Dumbier 2040м и пещерата  Demanovska jaskyna slobody.
Pieniny обхваща зона от карстови образования по р. Дунав и Замагорие. Обхваща територия на Словакия и Полша. Тук се намира паметникът на културата – Червеният замък.
 
Голяма Фатра е парк с гори от бук и ела на места с до 600-годишни дървета, тис, борови дървета и алпийски растения. Най-известни са клисурите на Gaderska и Blatnicka долина, пещери и много минерални извори.
 
Малка Фатра е в западната част на Карпатите. Релефът е доломитен и варовиков. Познат е още като страната на националния герой Janosik.
 
Словашки рай е с уникален карстов релеф, тук е  най-дългата пещера в Словакия – Стратенска и световно известната Добшинска ледена пещера. Панорамната площадка Томашовски предлага невероятно преживяване на гледката в дълбоката клисура на р. Хорна.
 
Муранска планина е известен с добре запазено карстово високопланинско плато с карстови пещери. В този парк се отглеждат коне – характерна порода за Карпатите. Полонини в Източни Карпати е с хълмисти пясъчници и древни букови и иглолистни гори. Разположен е на границата с Полша и Украйна и е богат на планински ливади. Типични за района са запазените източноправославни дървени църкви.
 
Словашки карстов парк се характеризира с най-големите находки от подземни кухини в Словакия - 8 пещери, от които са достъпни две: Domica Gombasecka и Brazda, с най-дълбоката пропаст в Словакия - 200 м дълбочина. В карстовите райони растат топло любящи дъбови гори и сухи растения.
 
Това, което не бива да се пропусне при посещение в Словакия са замъците.
 
В Западна Словакия се издигат:
 
Божнице (Bojnice) е най-известният и красив, с пирамидална архитектура и кръгли кули. В него се експонират изложби за изкуство и история. Голяма атракция е организирането на лов със соколи. Тук може да бъде видяна най-старата липа в Словакия и да се присъства на  международения Фестивал на Духовете и спиритуализма.
 
Бечков( Beckov) е на 20-тина километъра от Тренчин (Trencin). Руините му се възвисяват над скалите на Бречков.
 
Cachtice се издига над скалите и има мрачна слава. В началото на ХVІІ в. е собственост на графиня Елизабет Bathori, която според легендата се къпела в кръвта на млади девици, за да запази младостта си. Говори се, че повече от 600 момичета са нейни жертви.
 
Червеният камък е разположен в подножието на Малките Карпати. Има правоъгълна форма с двор по средата и е една от най-добре запазените крепости в Словакия. В замъка е експонирана колекция от битови предмети, галерия с произведения на стари майстори, предимно от Централна Европа и военна изложба.
 
Девин е на 10-тина км от Братислава по р. Дунав. През 1809 г. Наполеоновата армия го разрушава. Близо до замъка е мемориалът на Лудовит Стур.
 
Тренчин се извисява на висок скалист нос над град Тренчин. Днес е собственост на Музея на Тренчин и в него има интересни експозиции, включително и впечатляващата „Словашка Хералдика”. Тук се намира надпис от 179 г. от римската армия
 
В Централна Словакия са разположени замъците:
 
Замъкът в Банска Ставница е построен през 1564-1571 г. като част от укрепителната система на града. В има експозиция от войните между Хабсбургите и турците.
 
Будатинският замък принадлежи към водните замъци, с кръгла кула по средата,  защитени в миналото от потоци и наводнени ровове. Построен е в периода след татарските нашествия. Тук се намира най-големият музей в света за кошничарски изделия. 
В Кремница се откроява църквата „Св. Екатерина”, която не е типична за готическия стил. Камбанарията е изградена през втората половина на ХV в. и може да се използва като отбранителна кула на замъка.
 
За Орава първите сведения са от 1267 г., когато семейство Баласа го подарява на крал Бела ІV. Замъкът многократно сменя собствениците си. През 1556 г. става собственост на фамилията Thurzo, които го доизграждат и укрепват. През ХІХ в. средната част е възстановена в готически стил. След Втората световна война е адаптиран за Исторически музей на Орава.
 
Днес в замъка има археологическа, етнографска и природонаучна експозиция и документи за средновековното правосъдие. Тук може да се наблюдава бой на рицари за сърцето на своята дама. Според легендата дама, която се погледне в огледалото, което прави дамите красиви, но внимавайте, защото, ако се погледнете в друго огледало, можете да станате грозни.
 
Зволен(Zvolen) се намира в центъра на града. Крепостта е построена през 1370-1380 г. и е предназначена за кралските гости. Днес в него има изложби на Словашката национална галерия и експозиции „Старо европейско изкуство”, „Из историята на Зволен”, произведения на словашки художници от ХХ-ти век.
 
В Източна Словакия има по-малко замъци:
 
Спис (Spis) е един от най-големите в Централна Европа, разположен на повече от четири хектара. От 1993 г. е вписан в списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО.
 
Кецмароке (Kezmarok) е единственият запазен в региона. Той е изграден за защита на града. Тук има експозиции, посветени на занаятите и техните гилдии и масони от ХV в. насам, въоръжението от Средновековието до ХІХ в. Един от най-интересните експонати са два ножа, които се закачат на стената на кулата – червения при опасност от нападение на града, а черният предупреждава хората по време на чума. Интересна е експозицията на „Съюза на стрелците”, съществувал от 1510 г. до Втората световна война. В нея са изложени награди и отличия от състезания от 400-те години на съществуването му, друга изложба показва историята на туризма и алпинизма във високите Татри. Има и музей на лекарите и аптекарите.
Словакия има съхранени дървени църкви. Те са изградени само от дърво, без нито един пирон. От 300 съществували някога днес са запазени 50 - римокатолически и източноправославни, строени през ХVІ-ХVІІІ в.
 
Столицата Братислава е разположена от двете страни на р. Дунав. Основна забележителност е Братиславският храд. Хълмът е крепост за всички племена и държави, обитавали и владели земите на днешна Словакия – келти, славяни, римляни, унгарци, австрийци. Старият Братиславски замък през вековете многократно е разрушаван и изграждан. В Стария град се издигат готически и барокови дворци, кметството, Михалската порта, готическата катедрала „Света Мария”. Катедралата Св. Мартин” е най-голямата и най-стара църква в Братислава, построена в готически стил през ХІV-ХV в. Тя е кралската катедрала на унгарските крале, тук се е венчала и Мария Тереза. Старата радница от ХІІІ в. се намира в едно каре с кметството. Готическа църква и манастир на ордена на св. Клара са построени през 1302 г. Известно време е дом на унгарския композитор Бела Барток. Църквата на капуцинския орден е построена през 1717 г. Пред нея има колона на Дева Мария в памет на чумната епидемия. В парка Dinopark Bratislava са представени животни от мезозойския период. Някои модели са статични, а някои от тях са задвижвани от компютър. Забележителност от наши дни е Новият мост над р. Дунав. Той е световен лидер в категорията на мостовете с една опора. Построен е през 1967-1972 г. и въведен в експлоатация на  26 август 1972 г. по проект на архитектите Йозеф Лацко, Ладислав Кушнира, Иван Сламеня, Арпад Тесара и Йозеф Звара. На 80 м височина има ресторант с форма на летяща чиния, наречен НЛО, на 10 м над него има открита панорамна тераса, от която се открива прекрасна гледка към околността.