Страсбург: един не толкова типичен френски град

23 Ноември 2014

“Чудо на изяществото”, така Виктор Юго описал преди години

Нотрдамската катедрала, която със своите 124 метра

е най-високата църква в Европа. Гордостта на Страсбург.

Разположен в най-североизточната част на страната, Страсбург е един космополитен и много красив град. Той е една от провинциалните столици на Франция. В него се намират седалищата на Съвета на Европа и Европейския Съд по правата на човека. Двата главни площада на града са „Place Gutenberg” и „Place Kleber”. Ако сте на някой от тях, непременно отскочете до „Cathedrale de Notr-Dame”, която е една от най-красивите църкви във Франция. Тя привлича туристите с астрологическия си часовник, който се раздвижва точно в 12,30 на обяд. Строителството й започва през далечния 12 век, като катедралата се надгражда цели 200 години, за да достигне сегашната си височина. През следващите 300 години върху нея се поставят хиляди малки и големи скулптури. Катедралата е толкова величествена, че хвърля сянката си и на двата площада до нея.

Жителите на Страсбург не живеят с усещането, че именно в техния средновековен град, до голяма степен се кове политиката, която пряко засяга почти 500-милионното население на Европейския съюз. Те сякаш не забелязват нашествието на чиновниците, които окупират ниските хотели в старите сгради на града четири дни всеки месец.

Животът в Страсбург не се влияе от работата на европарламента, който по-скоро трябва да бъде разглеждан като просто една забележителност от двете страни на река Рейн. Водите на тази река обграждат централната част на целия Страсбург, образувайки уникален остров, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Градът се отличава със свой собствен уникален архитектурен стил, който действа изключително успокояващо – остри покриви, покрити с тъмни керемиди, бели фасади, в които задължителен елемент са дървените подпорни греди, без които сградите не биха издържали натиска на вековете. Прозорците на къщите са накичени с цветя, които галят окото на минувачите дори и по оградите на многобройните мостове, по които бавно се разминават колоездачи.

Страсбург е европейският град с най-дългата мрежа от велосипедни алеи. Колелото е предпочитаният начин за придвижване, защото е неповторимо изживяване да покараш бавно велосипед из тесните и тихи улички на града. В това отношение “Малката Франция” е изключително притегателно място за разходка. Тук стените на сградите са в светлозелени, бежови и бледорозови нюанси, от които лъха чистота. Тротоарите са осеяни със столове на приветливи кафенета, в които може да почувствате спокойствието, характерно за средновековната атмосфера, която ви заобикаля. Дори и трамваите са безшумни. Да, истина е, сякаш има нещо нереално в Страсбург. Представете си, сред готическите къщи от 15-ти и 16-ти век криволичат супермодерни трамваи, наподобяващи влакове-стрели, които пресичат идеално окосените зелени площи, върху които последното нещо, което ще забележиш са тесните линии.

Емблемата на Страсбург и на целия Елзас е щъркелът.

Традиционната кухня на Страсбург е повече немска. Традиционното ястие, което ви предлагат веднага след като усетят, че сте нов в града е “la choucroute”. Въпреки сложното си име, това е нещо много просто – куп кисело зеле, върху което тежко и гордо лежи недопечен свински бут, който леко е затиснал шепа варени наденички-диетоубийци.

Друг парадокс за всеки посетител на Страсбург са малките хотели и тяхната искрена готовност без капка съчувствие по всяко време да отпращат клиенти без предварителни резервации. Освен че са малко на брой, хотелите са далеч от европейската представа за комфорт – повечето са две и три звезди. На почит в тези хотели са гипсокартонените стени, които трудно образуват прав ъгъл с пода, който често се подува от влагата.

Кой обаче обръща внимание на такива подробности в средновековен Страсбург, който се гордее именно с това – че пази в себе си духа на годините без изобщо да има намерение да се променя? Точно затова Страсбург е толкова уникално място, което непременно трябва да посетите.