Турция
16 Юни 2013
38
Турция е разположена върху Малоазиатския полуостров и Източна Тракия. Турция е повече азиатска страна, но близостта и тесните икономически връзки с европейските страни и кандидатстването й в ЕС, я свързват повече с Европа. На азиатската част (Анадол) се падат 97% оттериторията й, а на европейската - само 3%. В европейската територия влизат и няколко малки острова (Принцови, Гьончеада и др.). Мраморно море и свързващите го с Черно (Кара Дениз) и Егейско (Адалар дёниз) море, проливи Босфора и Дарданелите разделят страната на две основни части и я превръщат в мост между два континента - Европа и Азия.
От древни времена морският път през проливите служи като важна водна артерия на причерноморските страни. На северозапад Турция граничи с България (240 км) и Гърция (206 км), на север бреговете й се мият от водите на Черно море, а на североизток границата е сухоземна - с Грузия (252 км), Армения (268 км) и Азербайджан (9 км). На изток страната граничи с Иран (499 км), а на юг с Ирак (331 км), Сирия (822 км) и Средиземно море. Западната граница между Турция и Гърция, по Егейско море, минава съвсем близо до континенталния турски бряг и почти всички острови са притежание на Гърция. Морските граници по четирите морета възлизат на 8 333 км.
Знамето е бял полумесец с петолъчка на червен фон, което е било знаме на град Константинопол.
Южната и особено западната брегова линия са силно разчленени. По средиземноморското крайбрежие има големи и удобни заливи (Искендерун и Анталия), в които са изградени пристанища. С важно стопанско значение са заливите Бандърма и Измитски в Мраморно море, Измирски и Ендермитски по Егейското крайбрежие, а черноморският бряг е слабо разчленен.
Турция е планинска страна със средна надморска височина 1130 м. Планинската система е част от Алпо-Хималайската планинска система.На север се простират Понтийските планини (вр. Качкар - 3937 м), а на юг Торосите (Таврите) - Ликийски Тавър, Киликийски Тавър, Големият арменски Тавър, Агръдаа (вр. Бююк Агръ - Голям Арарат - 5166 м). Това са високи, труднодостъпни планински вериги, спускащи се стръмно към морското крайбрежие. Голям Арарат се свързва с потопа и "Ноевия ковчег". Средната височина на Понтийските планини надхвърля 1500 м, на Таврите 2000 м, а планинският масив на Агръдаа, на границата с Ирак и Иран, е над 4000 м. Анадолското плато е със средна надморска височина 800 м. На изток то постепенно се повишава и преминава в Арменско-Кюрдското плато. На югоизток лежи Сирийско-Месопотамското плато със средна надморска височина 500 м.
Равнините са сравнително малко. Най-плодородна е Източна Тракия, представляваща хълмиста низина с надморска височина 40-100 м. Значителна част от територията й е заета от долините на р. Марица и р. Ергене, образуващи един от най-благоприятните за растениевъдството райони. Много плодородни са неголемите низини Чукурова и Анталия по средиземноморското крайбрежие на Южна Турция.
Турция притежава значителни запаси от полезни изкопаеми, макар че територията й е все още слабо проучена. Големи са залежите на хромова, манганова, медна, оловно-цинкова руда, волфрам, въглища, мрамор, шмиргел и др.
Запасите на черни въглища са значителни. Главен басейн е Ерегли-Зонгулдагският, който притежава висококачествени коксуващи се въглища. Залежите на лигнитни и кафяви въглища са по-равномерно разпределени в цялата страна.
От енергийните източници най-ограничени запаси има на нефта. Турция притежава известни запаси на уран.
Климатичното влияние на съседните морета е ограничено от планинските вериги по крайбрежието. Във вътрешността на страната континенталността на климата се засилва, поради което големи части от Анадолското плато имат сух климат. Лятото тук е сухо, а зимата - студена. Годишната температурна амплитуда е много голяма. В Източен Анадол през зимата температурата спада до -30 градуса, а през лятото достига до 30 градуса. Валежите са 300-500 мм, предимно през пролетта. В Арменско-Кюрдското плато снежната зима трае 5-6 месеца. В Европейска Турция и по средиземноморското крайбрежие лятото е сухо и топло, а зимата - дъждовна и прохладна. Средните януарски температури са около 5 градуса, а средните юлски - около 24 градуса. Най-валажено е по черноморското крабрежие, където валежите достигат 3000 мм годишно. Лятото е горещо, със средни юлски температури 22-24 градуса, а зимата - мека и топла със средни януарски температури 5-7 градуса.
Речното богатство на Турция е значително. Поради климатичните условия реките не са плавателни и обикновено са непълноводни. Най-дълги на турска територия са Къзълармак (1355 км), Ефрат (Фурат) с Мурат (1263 км) и Сакария (824 км).
Високопланинските езера са безотточни и солени (Ван и Тузгьолю). Езерото Гюсгундак е най-соленото в света. На един литър вода се падат 368 грама соли (в Мъртво море те са по 260-310 грама на литър). Истанбул се снабдява с прясна вода от малкото сладководно езеро Теркос, намиращо се недалеч от европейското крайбрежие на Черно море.
По броя на населението Турция спада към големите страни - 75 млн. жители (2004 г.) - трето място в Европа след Русия и Германия. Турците съставляват 80% от населението на страната. Останалите 20% спадат към различните национални и етнически малцинства от тюркски (юруци, зебеци, туркмени, татари и др.) и нетюркски (кюрди, араби, гърци, арменци, евреии др.) произход. Най-многобройни са кюрдите (около 4 млн. души, а според други оценки - 10 млн. или 17% от населението) живеещи в Източен Анадол, арабите (около 600 хил. души) в Югоизточна Турция, лази и черкези (около 200 хил. души) по черноморското крайбрежие и в Централен Анадол. Броят на българите и гърците в Източна Тракия значително е намалял.
Раждаемостта е много голяма - 21 промила, смъртността е ниска - 7 промила, а прирастът - 14 промила. Населението от 0 до 14 години представлява висок процент - 31%, над 65 г. - 6%. Това са много добри демографски показатели, каквито няма нито една от близките балкански страни с изключение на Албания.
Икономическите затруднения на страната след Втората световна война и големият брой безработни, са причина за емигриране в Западна Европа, предимно в Германия. Сега броят на гастарбайтерите е над 2 млн. души. Програмата за икономическо развитие, осъществявана след Втората световна война, довежда до бързото развитие на промишленото производство. Държавата контролира почти цялата енергетика, голям дял от добиващата промишленост, металургията, нефотопреработването. Поощрява се и частният сектор. "Либерализацията" на стопанството привлича хиляди чуждестранни фирми, основната част от които са в хранително-вкусовата, химическата, текстилната промишленост, електрониката, услугите и търговията.Разчита се на значителните природни и евтините трудови ресурси, както и на широкия турски пазар. Независимо от това водещ отрасъл в икономиката е селското стопанство.
Стопанството на Турция през последните три, четири десетилетия на XX век се развива по възходяща линия с ускорени темпове. За страната е характерна бърза индустриализация от европейски тип. Застъпени са всички отрасли на материалното производство. Самозадоволява се и по отношение на високите технологии. Турция се очертава като десети по значение световен пазар.
Първостепенна роля в индустриалното производство има обработващата промишленост, на която се падат 24.5%. Преобладават отраслите на леката промишленост. Производството на електроенергия изостава от темповете на развитие в икономиката и от потреблението. Нуждата от енергия се увеличава в следствие от електрифицирането на селата. Ако през 1976 г. в Турция са електрифицирани 25% от селата, през 1985 г. - 88%, то през 1989 г. този дял достига 98%. От началото на 70-те години започва внос на електроенергия от СССР. През последните години внос се прави от България, изплащането на 2 млрд. кВтч електроенергия ще стане с изграждане на енергийна каскада в Горна Арда. За покриване на недостига се предвижда изграждане на две АЕЦ, геотермална електроцентрала, на много ВЕЦ и ТЕЦ.
Машиностроенето е в стадий на формиране. Водещо е автомобилостроенето. Предприятията в Истанбул, Измир и Бурса извършват монтаж на възли и детайли, доставяни от западните автомобилни фирми. Износът на високи технологии е на стойност над 1 млрд. долара през 2005 г. Селскостопанското машиностроене се развива в Анкара и Истанбул, а жп вагони се произвеждат в Ескишехир, Адапазаръ и Сивас. В пристанищните градове е развито корабостроенето. В района на Истанбул функционират 12 частни корабостроителници. Военната промишленост е съередоточена в Анкара и Къръккале. В Етимесут се произвеждат самолети. В последните години се развива химическа промишленост, особено нефтохимията. В страната работят два нефтохимически и 5 нефтопреработвателни завода (в Измит, Мерсин, Алиага, Измир и Батман). Изградени са заводи за изкуствени торове в Искендерун, Кютхая, Самсун, Яръмджа, Елязиг и Мерсин. Построени са заводи за автомобилни гуми и други гумени изделия. Производството на цимент е 33 млн. т.
На второ място по значение е хранително-вкусовата промишленост, чиято продукция в общи линии задоволява вътрешните нужди. Производството е силно раздробено. Най-многобройни са предприятията на хлебната, захарната, маслобойната, консервната и тютюневата промишленост.
Селското стопанство е основен отрасъл на икономиката, осигуряващ работа на 55% от икономически активното население на Турция. То дава около 80% от износа. За турското селско стопанство са характерни ниска производителност на труда, многоотрасловост и екстензивност. Според собственоетта земята е три категории - частна, държавна и общинска (за общо ползване).
Климатичните условия благоприятстват отглеждането на техническите култури - захарно цвекло и памук. С международна известност се ползва турският тютюн, благодарение на ароматните си качества. Турция произвежда и изнася големи количества цитрусови култури, грозде, маслини, орехи, череши. По производството на лешници и смокини тя е на едно от първите места в света.
Транспортната система е все още недостатьчно развита и технически изостанала. В осъществяването на товарния и пътнически превоз най-голямо значение има автомобилният транспорт. Важно значение за Турция има морският и въздушният транспорт. Въздушният транспорт е под контрола на държавната компания "ТХИ".
Много големи са успехите на Турция в областта на стопанския туризъм. Благоприятният климат, наличието на антични забележителни градове като Троя, Ефес, Бергама, Милет, Бодрум, привличат милиони туристи, като най-големите туристически хитове са Кападокия, Памуккале, курортите по егейското и средиземноморското крайбрежие (Турската Ривиера) като Анталия, Кушадасъ, Мармарис, Чешме, Кемер и много други. Общо в Турция има 10 обекта под закрилата на ЮНЕСКО. Страната се посещава от около 15 милиона туристи годишно.
Турция е разделена на три икономогеографски района - Западен, Централен и Източен.
Истанбул (9 млн. ж.), разположен на двата бряга на Босфора и залива Златен рог (Халич), е най-големият град в страната. Основан е през 660 г. пр. н. е. под името Византии. От 330 г. пр. н. е. е известен като Константинопол, а в средните векове като Цариград. До 395 г. е столица на Римската империя, в периода 395-1453 г. на Византия, от 1453-1918 г. на Турската империя, а от 1918-1923 г на Турция, която се е простирала от Алжир до Персия, от Червено море до Южна Русия и в Европа до Будапеща.
Сега Истанбул е най-големият промишлен, търговско-финансов и културен център на страната. Има много предприятия на машиностроенето, химическата, циментовата, текстилната, хранително-вкусовата и кожаро-обувната промишленост. Богатото историческо минало е предпоставка за създаване на много музеи на турското и ислямското изкуство, археологически и др.
В Истанбул е седалището на Вселенския патриарх, ръководител на източноправославната църква. В кв. "Фенер" е желязната българска църква "Св. Стефан". Срещу нея са някогашното българско училище и метох. В новата част на града е Екзархията. Има много забележителности от различии епохи - църкви като"Св. София", Сюлеймановата джамия, Топкапъсарай, Долмабахчесарай, Хиподрумът и др.
По-голямата част от Истанбул (европейската), разделена от залива Златен рог на две части, се свързва с азиатската (Ускудар или Скутари) чрез мост с дължина 1.6 км. Карл Маркс нарича града "Златен ключ към изтока".
Одрин (Едирне -100 хил. ж.) е разположен в Източна Тракия, където в близост до града се сливат в Марица реките Арда и Тунджа. Наследник е на древния Адрианопол. През Балканската война 1912 г. българската армия удържа голяма победа, завладявайки считаната за непревземаема одринска крепост. Най-скъпото украшение на града е Султанселимовата джамия, дело на мимар (архитект) Синан. Изградена е през 1569-1575 г. Има четири минарета, с височина 63 м, всяко с по три викала. В началото постройката имала хиляда прозореца, но един бил зазидан, защото изразът "бин" (хиляда) изглежда по-малко внушителен от 999 (докуз юз доксан докуз).
Измит (Измид, Коджаели - 400 хил. ж.) е разположен край Измитския залив на Мраморно море. Градът е център на автомобилостроенето и на целулозно-хартиената промишленост Тук е най-големият нефтопреработвателен завод в Турция с мощност 5.5 млн. тона. През август 1999 г. претърпя катастрофално земетресение с много жертви иразрушения.
Бурса (800 хил. ж.) е разположен в много плодородно поле в подножието на планината Улудаг (2496 м). Известно време е бил столица на Турция преди завладяването на Цариград. През 1845 г. тук била открита първата фабрика за копринени платове. Сега "Меринос" е най-големият вълнено-текстилен комбинат в страната. Слави се с производството на хавлиени кърпи, халати, плюш, кадифе, бархет, одеяла, килими, прежди, авто-тапицерия. Има предприятия за автомобили, кожи, обувки, сапун, зехтин, цигари и много други. Има много изселници от България на български турци. В околностите му се отглеждат праскови, десертно грозде "афузали" и др. Свързан е с двама народни герои Карагьоз и Хадживат и с кукления театър "Карагьоз пердеси".
Ескишехир (460 хил. ж.) се счита за град на веселия и хитър герой Несредтин (Настрадин Ходжа), побратим на нашия Хитър Петър. Името на града означава "стар град". Сега е важен транспортен и промишлен град. Има заводи за локомотиви, захар, текстил, метали. В Сепетчи, близо до града, има залежи на морска пяна (сепиолит), откоято се изработват украшения.
Измир (Смирна, с предградията 1.5 млн. ж.) е разположен край Измирския залив на Егейско море. Той е най-голямото износно и второ след Истанбул вносно пристанище на Турция. Древната Смирна е основана от фригийския цар Тантал. Наследник е на античния Ефес, на 80 км на юг от Измир. В него е бил храмът на Артемида, изгорен от Херострат. В него е била златната статуя на богинята Артемида. Измир е трети по големина град в Турция. От 1927 г. се провежда международен панаир. Часовниковата кула край морето, построена през 1901 г., е своеобразен символ на стария град, панорамакъм който се разкрива от крепостта Кадифе кале. В града и близките му околности има около хиляда големи и малки фабрики. Една от най-старите фабрики е англо-белгийската за килими, открита през 1885 г. Произвеждат се велосипеди, хладилници, перални, фрез-машини, оръжия, боеприпаси, торове, цимент, бои, лакове, лекарства, стъкло, хартия, платове, чорапи.
Измир е изходен пункт към древните Троя и Бергама, където през 1877 г. е открит олтар на Зевс от IIв. пр. н. е., чиито детайли са пренесени и сглобени в берлинския Пергамон музеум.
Между големите природни забележителности на Западен Анадол е Памуккале, на 22 км от гр. Денизли. Това е истинско природно чудо. Това е млечнобял сякаш замръзнал водопад с километри ширина, който се спуща на тераси към низината. Калцитът и травертинът са отложени от течащата топла минерална вода (35 градуса). Варовиковите образувания блестят като лед и имат белотата на памук и затова народът е нарекъл мястото Памуккале.
Анкара (Ангора) - 3.4 млн. ж., е столица на турската република от 1923 г. Градът е основан през VIIв. пр.н.е. Разположен е в Централно-Анадолското плато при сливането на реките Анкари и Чубук. След избирането му за столица е нараснал в милионен град. Център е на разнообразна промишленост - машиностроене (самолети, трактори, електротехнически изделия), мебели, платове, обувки, готови дрехи, хранителни продукти. В старинната част на града има много паметници на древноримската архитектура от II- IVвек, а новата се отличава със съвременни многоетажни здания, правилна планировка и много зеленина. В югозападната част на града е мавзолеят на първия президент на републиката Кемал Ататюрк. На 300 км източно от Анкара е историческата Кападокия,която сега е най-привлекателният за туристите обект в Турция, защото е природен феномен и същевременно уникален подземен античен град на няколко нива, изкопани във вулканичния туф. Освен жилищата тук са открити множество подземни църкви с многоценни добре запазени стенописи.
Коня (500 хил. ж.) е наследник на древния Икониум. Според легендата синът на Зевс и Даная - Персей, отсякъл главата на чудовището Медуза и неговият лик бил поставен над градската врата като икона и оттам произлиза името на града Икония. В този град Цицерон е бил държавен чиновник. За жителите на града се разказват анекдоти за тяхната пестеливост. Известен е още със сусамовата си тахан халва.
ИСТОРИЯ
Територията на днешна Турция е населявана или завоювана от тринайсет последователни цивилизации в продължение на десет столетия, за което свидетелстват многобройните археологически пластове и находки. Многобройните артефакти свидетелстват за разноликостта на съществувалите по тези земи до XIIв. държави: хетска, урартийска, фригийска, ликийска, елинистична, римска, византийска, армено-грегорианска.
Турците започват да мигрират в областта, която сега се нарича Турция (от лат.Turchia, т.е. „страна на турците”) през ХІ в. Процесът е ускорен значително от селджуките след победата им над Византия в битката при Манцикерт. Няколко малки бейлика и Селджукският султанат се установяват в Анадола. Започвайки от ХІІІ в. Османският бейлик обединява Анадола и създава империя, която обхваща голяма част от Югоизточна Европа, Западна Азия и Северна Африка.
Властта и престижа на Османската империя достигат своя връх през ХVІ-ХVІІ в. особено по време на управлението на Сюлейман Великолепни. Империята често е в противоречие със Свещената Римска империя в стабилното си настъпление към Централна Европа през Балканите и в южната част на Жечпосполита. За контрола на Средиземно море воюва против Свещената лига, съставена от Испанските Хабсбурги, Република Венеция и рицарите на Св. Йоан. В Индийския океан османската флота се сблъсква често с португалската флота, за да защити традиционния си монопол върху морските търговски пътища между Източна Азия и Западна Европа. Тези маршрути са изправени пред нова конкуренция след откриването на нос Добра надежда през 1488 г. В допълнение между ХVІ и ХVІІІ в., османците понякога са във война с Персия по териториални спорове или причинени от религиозни различия.
По време на близо двувековния си упадък Османската империя постепенно се свива по територия, военна мощ и богатство. Възходът на националното съзнание подтиква няколко национални групи в рамките на империята да търсят независимост като национална държава. Този процес достига своята кулминация в катастрофалното османско участие в Първата световна война като германски съюзник. Победена, лишена от голяма част от предишната си територия и частично окупирана от силите на победилите европейски държави, това е равносметката от участието във войната.
По време на войната около 1,5 млн, арменци са депортирани и избити (арменски геноцид). Турското правителство отрича неговото провеждане и твърди, че арменците само са преместени от източната зона на военни действия. Големи кланета са извършени и срещу други групи в империята (гърци и асирийци).
След примирието от 30 октомври 1918 г. победителите се стремят към разделянето на Османската империя чрез Севърския договор. Кемал Ататюрк отказва да подпише договора. През 1921/22 г. той отблъсква гръцкия опит за настъпление в посока Централна Анатолия. На 24 юли 1923 г. е подписан Лозанският договор, в резултат, на който 1 млн. и 300 хил. гърци са принудени да напуснат Мала Азия, а 400 хил. турци и българи мохамедани - Беломорска Тракия и Македония. Договорът от Лозана доведе до международно признаване на суверенитета на новосформираната Република Турция като наследник на Османската империя. Републиката е официално провъзгласена на 29 октомври, 1923 г., в новата столица Анкара, а Мустафа Кемал става първият президент. На 1 ноември новоучреденият парламент - Велико народно събрание на Турция официално отменя султаната като по този начин се слага край на 623 годишното османско владичество.
Съвременна Турция е почти изцяло държавническо творение на един-единствен човек - Kемал Ататюрк и неговите съратници. С изключение на Русия, Турция е единствената нация, включваща както европейски, така и азиатски територии и население. Той провежда много радикални реформи с цел основаването на светска република от останките на империята. През 1923-1938 г. провежда коренна промяна в турското общество. Забранено е многоженството, носенето на фесове. Въведени са правна система от европейски тип, задължително сключване на граждански брак, григорианският календар, неделята е обявена за почивен ден. Много от градовете са преименувани с турски имена. Ислямът е отделен от държавата, въвежда се латинската азбука вместо арабската. Жените получават право на глас. Всички жители на страната са задължени да приемат фамилно име (преди това мюсюлманите са имали право на избор, а на самия Мустафа Кемал парламентът присъжда титлата Гази (Победоносец).
Според закона за фамилията през 1934 г. парламентът го удостоява с почетната фамилия "Ататюрк" (баща на турците). Социалните, политически, лингвистични и икономически реформи и нагласи, постановени от Ататюрк продължават да бъдат посочвани като идеологическа основа на съвременна Турция. В ерата след Ататюрк, и особено след военния преврат от 1960 г., тази идеология става известна като "кемализъм". Кемализмът се състои от турската формата на секуларизма, силен национализъм, етатизъм и до голяма степен западна ориентация.
На 10 ноември 1938 г. след смъртта на Ататюрк, властта преминава в ръцете на неговия съратник Исмет Иньоню, който обявява неутралитет на Турция през Втората световна война. Малко преди края на войната Турция влиза във Втората световна война на страната на съюзниците (23 февруари 1945). Този факт я прави една от учредителките на Организацията на обединените нации (1945).
Трудностите, пред които са изправени от Гърция след Втората световна война при потушаването на комунистическия бунт и исканията от страна на Съветския съюз за военни бази в турските проливи кара САЩ да обяви доктрината Труман през 1947 г. Доктрината на заявените американски намерения да се гарантира сигурността на Турция и Гърция води в голям мащаб американска военна и икономическа помощ в рамките на плана "Маршал".
След като участва със силите на ООН в корейския конфликт през 1952 г. Турция се присъединява към Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Турция и тогава Европейската икономическа общност (ЕИО) влизат в споразумение за асоцииране през декември 1964 г. Споразумението обхваща промишлени и преработени селскостопански стоки и накара Турция да хармонизира своите закони и разпоредби със стандартите на ЕС. През 1995 г. държавата постигна споразумение за митнически съюз с ЕС от 1 януари 1996 г. През 1999 г. Европейският съвет даде на Турция статут на страна кандидатка и преговорите за присъединяване с Турция започват през октомври 2005. От 1974 Турция не признава Република Кипър като единствен орган на острова, но вместо това подкрепя общността на кипърските турци под формата на де факто Турска република Северен Кипър, която е призната само от Турция.
Еднопартийният период в управлението на Турция изтича през 1945 г., последван от бурен преход към многопартийна демокрация, прекъсван от военни преврати през 1960 г., 1971 г., 1980 г. и 1997 г. През 1984 г. ПКК започна бунт срещу турското правителство. Конфликтът досега е отнел живота на над 40 000 души и продължава и днес.
Турската държава е светска официално от 1924 г. Приблизително 99% от населението са мюсюлмани. Повечето турски мюсюлмани следват сунитските традиции на исляма, въпреки че значителен брой са алиани и шиити. Правата на човека в Турция са предмет на много спорове и международно осъждане. Между 1998 и 2008 г. Европейският съд за правата на човека има повече от 1600 решения срещу Турция за нарушения на човешките права, особено правото на живот и свобода от изтезания. Други въпроси, като правата на кюрдите, правата на жените и свободата на пресата също са противоречиви. Човешките права в Турция продължава да бъде значителна пречка за бъдещото членство в ЕС.
Турция е парламентарна република начело с президент. Изпълнителната власт се упражнява от министър-председател и МС, законодателната власт е поверена на еднокамарен парламент – Велико народно събрание. Съдебната власт се осъществява от Конституционен съд, натоварен с произнасянето по съответствието на законите и указите с конституцията, Държавният съвет е трибунал от последна инстанция за административни дела и Върховен апелативен съд за всички останали. В страната се прилага всеобщо избирателно право за двата пола от 1933 г. и всеки турски гражданин, който е навършил 18-годишна възраст, има право на глас.