Франция
05 Май 2012
31
Франция е разположена в Западна Европа, като едновременно е Атлантическа и Средиземноморска страна. Около 60% от границите й са морски, което винаги е улеснявало икономическите й връзки. Сухоземните й граници до голяма степен са естествени – на юг Пиренеите я отделят от Испания, а на югоизток Алпите от Италия и Швейцария. Единствено сухоземните граници с Германия и Белгия са удобни за преминаване и това обяснява множеството войни, водени в миналото между Франция и Германия. Територията на страната е 551 хил. кв.км., като към Франция спада и о–в Корсика, както и някои острови в Карибския регион /Мартиника, Гуаделупа и др./. Франция е голяма европейска страна, трета по територия след Русия и Украйна.
Природата й се отличава с голяма разнообразие. В страната има обширни равнинни и низинни области, като Северофренската низина, Парижкия басейн, Аквитания и долините на реките Гарона и Рона, които са изключително благоприятни за развитие на земеделието. Същевременно планините предоставят отлични условия за развитие на туризма и са важен ресурс за хидроенергетиката. Пиренеите в южната част на страната се издигат на 3000 м и са трудно проходими. Най-високата планина са Алпите, като в Савойските Алпи се издига първенеца на страната вр. Монблан - 4807 м. В североизточната част се намират средновисоките Ардени и Вогези, а в средата на страната Централния масив.
Франция разполага с разнообразни полезни изкопаеми . Особено големи са находищата на желязна руда в Лотарингия, по чиито запаси страната е на първо място в Западна Европа. Много големи са и запасите на уранова руда – главно в Централния масив и п-в Бретан. Значителни находища има и на боксит в областите Прованс и Лангедог /Южна Франция/. Големи запаси на каменна сол /Лотарингия/ и калиеви соли /Елзас/. Франция е бедна на енергийни ресурси /нефт, газ, въглища/ и това обяснява изключително високия процент /70 %/ на добиваната електроенергия от АЕЦ.
Климатът на страната също е разнообразен. В Бретан и Нормандия той е морски, с много валежи и мъгли. В Парижкия басейн е умерен, а в Алпите и Пиренеите - планински. Южна Франция /Прованс, Лангедог, Лазурния бряг/ има средиземноморски /субтропичен/ климат изключително благоприятен за развитието на туризма, лозарството, етерично-маслените култури.
Франция разполага с големи водни ресурси. Речната мрежа е гъста и благоприятства икономическите връзки, тъй като големите реки са пълноводни и плавателни през цялата година. Най-голямата френска река е Лоара - 1020 км, а др.са Рона, Гарона, Сена, Дордона. Те са свързани помежду си с плавателни канали, което още повече засилва транспортното им значение. Богата е и на минерални води. Най-известните балнеоложки центрове са Виши, Лурд, Мон-Дор, Евиан.
Голямо е разнообразието на растителността. Горите заемат ¼ от територията на страната. Най-големите горски масиви са във Вогезите, Савойските Алпи и Пиренеите. На Лазурния бряг растат палми, пинии, кипариси, агаве, в Прованс типични са магвисите - вечнозелени храсти.
Населението на Франция е над 59 млн. души – намира се на четвърто място в Европа след Русия, Германия, Великобритания. Етническите французи са 93 %, принадлежащи към романската езикова група. От малцинствата най-значителни са бретонците, фламандците, корсиканците и баските. Значителен е броят на имигрантите от бившите френски колонии, главно от Северна и Централна Африка, както и от отвъд морските департаменти. Страната е сравнително по-рядко населена от съседните Германия и Италия и особено Белгия - около 108 души на кв.км. Франция е високо урбанизирана- над 75% от населението живее в градовете, най-големите са Париж /над 10 млн. с предградията/, Лион и Марсилия.
По форма на управление страната е президентска република, като законодателната власт се представлява от двукамерен парламент - Национално събрание и Сенат. Националният празник е 14 юли – деня на падането на Бастилията. Върху герба на страната са изписани думите “Свобода, Равенство, Братство” - девиза на Великата Френска Революция от 1789 г. Символът на французите е галския петел, а национална героиня - Жана Д Арк. Новата история на Франция е свързана с Великата Френска Революция, като от това бурно време е и химна на страната –“ Марсилезата”, създаден от Роже дьо Лил. Световна известност имат писателите Виктор Юго, Оноре дьо Балзак, Александър Дюма, Емил Зола, Ги дьо Мопасан; философите Волтер, Русо, Фердинад Лесепс – проектирал и построил Суецкия канал, Гюстав Ефел /Айфел/, архитекта Льо Корбюзие.
Историята на Франция е изключително бурна. Най-старото население са галите, с келтски произход заселили страната няколко века преди н.е. Те обаче не създават централизирана държава и това улеснява римския пълководец Юлий Цезар, който между 58-51 пр.Хр. покорява Галия, въпреки ожесточената съпротива на галите предвождани от Версенжеторикс. Галия се романизира, приемайки ценностите на римската цивилизация. С упадъка на Римската империя през ІІІ – ІV в. пр.Хр. започва и Великото преселение на народите. В Галия нахлуват редица германски племена, най-силни от които се оказват франките. Именно те изтласкват римската администрация и смесвайки се с местното галско население, създават една от първите варварски държави в Западна Европа върху останките от Римската империя.
За основоположник на Франкската държава се счита Холдвиг - края на V в. /486 г./. Той е основател на първата франкска династия – Меровингите, която управлява страната до средата на VІІІ в. Именно франките успяват да спрат арабската инвазия в Европа през 732 г. при Поатие. От средата на VІІІ в. се възцарява династията на Каролингите. Най-блестящият й представители е Карл Велики (768-814 г.), който създава могъща империя в Западна и Централна Европа. През 800 г. навръх Коледа Карл Велики е коронясан от папа Лъв ІІІ за император. След смъртта на великия владетел внуците му си поделят обширната империя чрез жребий през 843 г. във Вердюн. Западното франкско кралство /Франция/ се пада на Карл Плешиви, а източната част - на Людовиг Немски. През 987 г. на френския престол се възцарява нова династия – Капетингите, чиито клонове Валоа и Бурбон управляват страната до Великата Френска Революция.
През първите няколко века от царуването на Капетингите заслужава да бъде отбелязано управлението на кралете Филип Август, един от водачите на Третия кръстоносен поход /1187-1192 г/, както и на Луи ІХ Свети - водач на VІ кръстоносен поход. Важна роля в политическата история на Западна Европа оказват крал Филип ІV Хубави, царувал в началото на ХІV в. Той успял да се пребори с могъщи противници - монасите- рицари от ордена на Тамплиерите и дори да наложи волята си над римския папа Бонифаций VIII. Стига се до преместване на седалището на папската резиденция от Рим в Авиньон /Южна Франция/. Този период продължава около 70 години и е известен като Авиньонския плен на папите.
Между 1337–1453 г. Франция и Англия водят жестока война известна като 100-годишната война. И макар че, първоначално англичаните са имали предимство и на карта е било поставено самото съществуване на Франция, в края на краищата французите излизат победители. Изключителна роля за обрата във войната изиграва Жана Д Арк, която повежда френските войски, вдъхвайки им увереност в победата. Макар че, живота й завършва трагично /обвинена е в магьосничество и е изгорена на клада от англичаните/, малко след смъртта си е реабилитирана и обявена за светица.
В началото на ХVІ в. Западна Европа е обхваната от религиозни войни в резултат на започналата Реформация /стремеж към промени в Католическата църква/. Във Франция противопоставянето между католици и техните противници /хугеноти/ е известно като Хугенотски войни /1560-1598/. Началото е поставено при регентството на кралица Катерина Медичи, вдовица на убития при рицарски турнир крал Анри ІІ. Тя имала нещастието да надживее и тримата си сина, като всеки един от тях , е бил крал. Това са Франсоа ІІ, Шарл ІХ и Анри ІІІ - последните представители на династията Валоа. При управлението на Шарл ІХ, на 23.08.1572 г. е организирано клане над хугенотите, известно като Вартоломеевата нощ. Новият френски крал Анри ІV е представител на династията Бурбон. Той умиротворява страната, като разрешава на хугенотите да изповядват свободно своята религия. При неговия наследник Луи ХІІІ фактическото управление на страната е в ръцете на способния кардинал Дьо Ришелийо, успял да наложи Франция като първостепенна европейска сила.
Най-знаменитият френски крал безспорно е Луи ХІV, застанал на престола едва 5 - годишен през 1642 г. До 1661 г. фактическото управление е било в ръцете на първия министър кардинал Мазарини. След смъртта му за всеобща изненада младият крал не назначава друг, а поема еднолично управлението на страната. До самата си смърт през 1715 г. монарха наричан Кралят - Слънце, олицетворявал върха на абсолютната кралска власт. Луи ХІV решава да премести държавното управление от Париж в новопостроения от него дворец Версай, който от 1682 до 1789 г. е фактическия център на политическия живот в страната.
Управлението на краля-слънце бележи златния век на френската култура, когато творят драматурзите Расин и Корней, комедиографа Молиер, писателите Лабрюиер и Ларошфуко, архитектите Льо Во и Ардуен - Мансар, проектирали Версай. Това е и времето, когато френския език се налага като езика на културните хора и дипломатите, а френската мода е господстваща във вкусовете на хората. При Луи ХІV Франция провежда активна външна политика и води много успешни войни със съседите си: Испания, Нидерландия и Хабсбургската империя. Кралят-слънце надживял и синовете, и внуците си. След смъртта си бил наследен от правнука си Луи ХV.
Новият крал, за разлика от своя знаменит прадядо, е бил много по-лекомислен. Най - много са го интересували лова, развлеченията и фаворитките му, между които изпъквала мадам дьо Помпадур. На Луи ХV се приписва фразата “След нас, ако ще и потоп!”. Той също управлявал продължително - чак до 1774 г., когато бил наследен от своя внук Луи ХVІ. За него се знае, че бил твърде слабоволев и изцяло подчинен на влиянието на жена си – Мария-Антоанета. Същевременно недоволството в страната от социалното неравенство и привилегиите, които имали първите две съсловия - аристокрацията и духовенството - за сметка на третото съсловие включващо над 96 % от французите, довеждат до избухването на Великата Френска революция.
Началото на революцията е поставено с превземането на Бастилията на 14 юли 1789 г. В хода на революцията са отменени съсловните привилегии, което довежда до недоволство сред аристокрацията, голяма част от която емигрира. Кралят е обвинен във връзки с враговете на революцията и през януари 1793 г. е гилотиниран. Същата участ споделя и кралицата. Това е времето на Големия терор, когато е Якобинското управление начело с най- радикалните свои водачи Робеспиер, Дантон, Марат, Сент Жуст. През лятото на 1793 г. обаче се стига до екзекутирането им вследствие на Термидорианския преврат. Същевременно Франция е ангажирана в продължителни революционни войни с привържениците на монархията и главно срещу Англия, Австрия, Прусия и Русия. Именно в тези войни изгрява звездата на младия едва 25- годишен генерал корсиканец Наполеон Бонапарт / 1769 -1821/.
След серия от блестящи победи в Италианската кампания /1797-1798 г./ и Египетския поход /1799/ Наполеон застава начело на управлението на страната. Първоначално той е пожизнен пръв консул, от 1804 г. е коронясан за император. Върхът на неговата слава и могъщество е периода 1805-1807 г., когато последователно разгромява Австрия, Прусия и Русия след големите му победи при Аустерлиц, Йена, Фридланд. Но той не успява да се справи с Англия, защитавана от могъщата си флота начело с адмирал Нелсън. През 1812 г. Наполеон нахлува в Русия, но въпреки че успява да превземе Москва, тази кампания завършва с неуспех за него, за което много спомага руския студ и героизма на руския народ. Поредната коалиция срещу Франция побеждава Наполеон в Битката на народите при Лайпциг /есента на 1813 г./.
На следващата пролет съюзните войски нахлуват във Франция и Наполеон е принуден да абдикира на о.Елба. Във Франция е възстановена монархията начело с Луи ХVІІІ /брат на Луи ХVІ/. На следващата пролет 1815 г. Наполеон успял повторно да заеме френския престол поради недоволството от Реставрацията на Бурбоните. Но неговото завръщане трае само сто дни - през юни 1815 г. е разгромен от съюзните войска на Англия и Прусия, предава се на англичаните и е заточен на о. Света Елена в Атлантическия океан. Шест години по- късно - през 1821 умира, вероятно отровен. Управлението на Наполеон бележи безспорен връх на френската слава и могъщество. Не случайно той е считан за най- великия държавен деец на Франция.
И след Реставрацията историята на страната е не по- малко бурна. През 1830 г. в Париж отново избухва революция /Юлската/, която довежда на престола Луи Филип – от Орлеанския клон на Бурбоните - известен като краля-гражданин. На свой ред и той е свален след революционно брожение през 1848 г., а три години по-късно управлението в страната е поето от Луи Наполеон - племенник на великия Бонапарт. От 1852 г. Луи Наполеон се обявява за император и така се установява режима на Втората империя. Това е времето, когато Париж се превръща в най- блестящия град на света.
През 1870 г. Втората империя рухва когато Франция е разгромена от Прусия и губи Елзас и Лотарингия. От тогава насам страната е с републиканско управление. През Първата световна война /1914-1918 г./ Франция, заедно със своите съюзници от Антантата, взема реванш от Германия и си връща Елзас и Лотарингия. След малко повече от 20 години обаче през лятото на 1940 г. страната е победена и окупирана от нацистка Германия и едва след десанта на англо-американците в Нормандия през юни 1944 г. успява да се освободи от германската окупация. Много важна роля изиграва и френската Съпротива, оглавявана от генерал Шарл дьо Гол. На него е отредена да бъде основната политическа фигура в следвоенна Франция. На два пъти е избиран за президент, но не изкарва пълни два мандата, тъй като през 1969 г. си подава оставката след неуспешен за него референдум. След него президенти на страната са Жорж Помпиду, Жискар Д Естен и изкаралия пълни два мандата от по 7 г. Франсоа Митеран. Последния действащ президент е Жак Ширак, преизбран за втори път.
Съвременно икономическо положение
Франция е високо индустриализирана страна с модерно стопанство. Тя е четвъртата икономическа сила в света след САЩ, Япония и Германия. Страната дава 4,7% от световното промишлено производство. За Франция е характерна висока концентрация на производството като държавата контролира 25% от електроенергията, метали, машини, съоръжения за атомната енергетика, ж.п. и автомобилния транспорт, радиото и телевизията. Държавните компании “Рено “ и “Голф Акитен” имат изключително транснационален характер. На промишлеността се пада около 30% от брутния вътрешен продукт и над 80% от износа й. Най-важният отрасъл на промишлеността е машиностроенето - особено производството на автомобили (на четвърто място в света след Япония, САЩ и Германия). Частният концерн “ Пежо-Ситроен” и държавната компания “Рено “ произвеждат над 90% от автомобилите. Много важно значение има и авиоракетната промишленост с главни центрове Тулуза и Париж. Френските самолети “Еърбюс” и “Мираж” успешно конкурират американските и руските, а ракетите “Ариана”, изстрелвани от космодрума във френска Гиана, реализират френските космически програми. Много добре развити са електротехниката и електрониката, главно в района около Париж /Ил де Франс/.
Силно развити са още химическата и парфюмерийно-козметичната промишленост, водещи компании са “Рон - Пуленк”, “Мишлен”, “Л’Ореал”. Много добре е развита текстилната промишленост - както производството на вълнени платове /на север Лил и Рубе/, така и на копринени платове /Лион/. Париж е всепризнат център и законодател в модата по света.
Франция разполага с много добре развита хранително-вкусова промишленост. Първа е в света по производство на вино - годишно над 65 млн. галона. Най- големите винарски райони са Шампан, Бургундия, Бордо, долината на р.Лоара и Лангедог. Известна е и със своите сирена - над 360 вида /Генерал Дьо Гол казвал, че трудно се управлява страна, където се произвеждат толкова видове сирена, а Жорж Помпиду твърдял, че французите са щастливи, когато могат да критикуват всичко - от институциите до бита и културата/.
Франция притежава многоотраслово селско стопанство. Страната е най-голям производител в Западна Европа на месо, мляко, картофи, зърнени храни, грозде и един от най-големите износители на земеделски продукти.
Страната има добре развит транспорт. Наред с Япония и Германия Франция е в челната тройка по свръхбързи влакове - TGV- свързващи Париж с Лион и Марсилия, както и с Лондон през тунела под Ла Манша. Важна роля играе морския транспорт като най-голямото френско пристанище е Марсилия, следвано от Хавър, Бордо и др.
Франция е класическа страна по отношение на туризма. Париж е най- големия притегателен център. Гренобъл е изходен пункт към Савойските Алпи, към курорти като Шамони, Вал Д’Изер и др. Много посещавани са замъците по р. Лоара, както и Западното крайбрежие, където се намира известния манастир-крепост “Мон Сен Мишел”. Особено посещавана е Френската Ривиера, където са световно известните курорти Ница, Кан, Антиб, Сен Тропе. През 2000 г. Франция е била посетена от около 70 млн. туристи, донесли приход от над 31 млрд.долара.