Държавите по света
Блог

Хърватия

26 Април 2015
80

След разпадането на Югославия се появиха няколко нови държави на Балканския полуостров. Една от тях е Република Хърватия (Кроация), разположена в северозападната част на полуострова. У нас се избра между формите Хърватско, Хърватска и Хърватия – последното название, съобразено с нашата традиция.
 
На север граничи със Словения, на североизток с Унгария, на изток със Сърбия,на юг и югоизток достига до Босна и Херцеговина, на запад се мие от водите на Адриатическо море (Ядранско). Силно нарязаният бряг е приет от физико-географите за далматински тип бряг. Страната има множеството острови - 1185, от тях населени са 66, най-големи са Млет, Паг, Корчула, Хвар, Крк, Брач и Црес. През страната минават важни пътища от Западна и Централна Европа към Близкия изток и от Северна Европа към Адриатика.
 
Площта на Хърватия възлиза на 56,5 хил. кв. км. Хърватия се поделя на три природни области – Славония, Далмация и полуостров Истрия. Славония е разположена между реките Сава и Дунав. Това е хърватска Панония – най-плодородната част, житницата на страната. Крайморската част на страната обхваща Далмация, която заедно с п-в Истрия е с огромен курортно-туристически потенциал.
 
Успоредно на Адриатическо море се издигат веригите на Далматинските планини, продължение на Алпите, с най-висок връх в страната Динара (1830 м.). Областта Карс (Карст) е с характерни форми образувани във варовика. Между най-големите пещери са Бериндине на полуостров Истрия  и Бисеруйкана на остров Крк. Особена прелест имат Плитвичките водопади (на брой 50) и езера на няколко нива (на брой 10). От 1979 г. са в списъка на ЮНЕСКО. Това е едно от най-красивите кътчета на Европа. Тук е сниман известният филм „Винету”.
 
Страната е бедна на минерални богатства. На полуостров Истрия има залежи на въглища. Разработват се находища от боксит, нефт и земен газ. Минерални извори с бани има на много места.
 
В Славония климатът е умерено-континентален, в Далмация – средиземноморски и в планините планински. Главна река е плавателната Сава, която тече по долината наречена Посавия. На границата със Сърбия протича река Дунав, а на границата с Унгария – дунавският приток Драва. Реките, които извират от Динарските планини са буйни и богати на хидроресурси. По Адриатическото крайбрежие виреят вечнозелени растения – цитросови, маслини, нарове, бадеми, олеандри. Великолепни гори има в Динарските планини. Между седемте национални парка, най-известни са Млет край Дубровник и островният Бриони.
 
ИСТОРИЯ
 
Хърватите спадат към южните славяни. Наброяват 4,4 млн. души (2009 г.). Създават своя държава в началото на IX век. През 925 г. тя била провъзгласена за кралство. От 1102 г. е завладяна от унгарците. През 1526 г. попада под турско иго, а по късно под австрийска власт. От 1867 г. е в пределите на Австро-Унгария.
 
След Първата световна война, когато империята се разпада, Хърватска е включена в кралството на сърби, хървати и словенци, което от 1929 г. приема името Югославия. От 1941 г до 1945 г. се отдели и бе съюзник на Германия и Италия. От ноември 1945 г. отново е в състава на Югославия, която е федеративна република с доживотно избран президент – хърватина Йосип Броз Тито. Служат си с латиница и са католици. След излизането си от югославската федерация те не признават договора, подписан в Нови Сад през 1954 г., за единен сърбо-хърватски език, и наричат езика на страната си - хърватски.
 
Хърватите се състоят от четири основни групи – междмурци, населяващи междуречието на Драва и Мур, пригорци – около Загреб, личани – около град Лика, фучки на полуостров Истрия. Естественият прираст за 2009 г. е отрицателен (- 2 промила). По религии се поделят така: католици 76,5%, ортодоксални – 11,1%, славяни и мохамедани – 1,2%, протестанти – 0,4%, атеисти и др. – 10,8%.
 
Административно Хърватско се поделя на 21 жупани. Най-гъсто е населена Славония, а най-рядко планинската част на Далмация. Еднокамарният парламент се нарича Сабор. Държавно устройство: парламентарна република.
 
Хърватия е индустриално-аграрна-туристическа страна. По развитие е на второ място след Словения между шестте федеративни републики на бивша Югославия.
 
Енергетиката се развива на основата на въглищата и нефтодобива по адриатическото крайбрежие и в самия шелф на Риека, както и около Загреб и Сисак. При Струнец и Славонски борд са главните находища на земен газ. Електроенергията се добива в ТЕЦ в Риека и Сисак, от ВЕЦ по реките Драва и Сава. Проектирана е атомна централа край Загреб. Центрове на черната металургия са комбинатите в Сисак и Сплит, където се добива чугун и стомана. Алуминий се произвежда в Шибеник, а олово край Загреб.
 
Машиностроенето е най-важният промишлен отрасъл. Големи корабостроителници са построени в Пула, Риека, Сплит и Задар. С построените 2700 хил.т. кораби за 2004 г. Хърватия заема седмо място в света. Загреб и Риека са центрове на електротехническата и електронната промишленост. В тези два града се изработват още стругове, мотоциклети, велосипеди, трактори, оптични уреди, медицински уреди и други машини и съоръжения.
 
Хранително-вкусовата промишленост разполага със собствена суровинна база. В селското стопанство Славония е житницата на Хърватия. В нея се отглеждат освен зърнени култури още: царевица, картофи, фуражни треви, технически култури (слънчоглед, тютюн, захарно цвекло и др.). Застъпено е зеленчукопроизводството, лозарството и овощарството. По далматинското крайбрежие има лозя и градини с цитрусови дървета, маслини, бадеми, нарове. Животновъдството е модерно и високопродуктивно.
 
През страната преминават важни шосейни и ж.п. магистрали по направление от Любляна през Загреб към Белград за София и Истанбул, както и към далматинските пристанища Пуля, Риека, Сплит и Дубровник. Страната разполага с морски и речен флот. Град Сисак е седалище на речната плаване по Сава и Дунав. Загреб е важен пункт на въздушния транспорт на международните авиолинии. В страната има 71 летища, от които 20 са пътнически.
 
Туризмът е приоритетен отрасъл в стопанството. През последните 40 години по Далматинското крайбрежие между Пула и Дубровник, на едно протежение от 2000 км бяха изградени над 60 курорта. Първият курорт е построен на остров Хвар през 1848 г. Плажовете са съчетани с исторически обекти от римско, византийско време, от Средновековието. В списъкът на ЮНЕСКО са Дубровник, Сплит, Трогир и Плитвичките езера.
 
Хърватия се поделя на два икономически района – Славония и Далмация.
 
Столица на Хърватия е Загреб (1 млн. ж.). Известен е зад граница и с немското си име Аграм. Името Загреб в превод означава  Загоре (зад планината), както нашите Стара и Нова Загора. Разположен е в полите на планината Медведица, висока 1035 м. Той е столица на страната и най-голям град. Разположен е и на река Сава и е най-голям транспортен възел и промишлен център. В градът се провежда голям международен панаир, поставен на второ място след този в Лайпциг. Загреб е университетски град от 1662 г.
 
Сисак е пристанище на река Сава при вливането на река Купа. Пристанище на хърватското речно параходство. Има завод за метални тръби, нефторафиниране и дървообработване.
 
Карловац (60 хил. ж.) е на река Купа. Известен с големият си памукотекстилен и кожарски комбинат.
 
Осиек (129 хил.ж.) е град на река Драва – речно пристанище.
 
Вуковаре на река Дунав и е известен с циментената промишленост. В близост до него е град Борово  с големият завод за обувки.
 
Риека (167 хил. ж.) е най-голямото морско хърватско пристанище. Разположено е в варненския залив. В древността тук е бил гр. Терсатика. Името си е получил от река Риечина (което значи река). Италианското му име е Фиуме също значи река. До края на Първата световна война през града е минавала границата с Италия и се делял на два града – Фиуме и Сушак (хърватски). На близо са островите Црес и Крк.
 
Сплит (200 хил.ж.) е най-големият град в Далмация. Срещу него са островите Брач и Хвар. От римско време е запазен амфитеатър, дворец на император Диоклетиян, храм на Юпитер и др. В карстовият терен в околностите на града има много пещери. Най-интересна е синята пещера – Бишевска шпиля на островчето Бишево. Тя много прилича на Лазурната пещера (Адзура грота) на остров Капри в Италия. Светлината прониква през водата при входа. Добре се виждат риби, раци, корали, морски таралежи и др.
 
Задар или Зара (70 хил.ж.) е стар живописен град под открито небе с форум, дворци, арки, аквадути, портата Тераферма. В близост е живописната река Кърка с множество водопади.
 
Переч е в Истрия. Слави се с базиликата „Св. Ефразий” от VI в., считана за най-ценен паметник на византийското изкуство.
 
Дубровник (Рагуза – 50 хил.ж.) с право се нарича „Перлата на Адриа”. Приковава вниманието си с великолепна крепостна стена (Зидина),  опасваща стария град, в който привличат тесните улички, богати дворци и храмове, запазили средновековната атмосфера. Градът е под закрилата на ЮНЕСКО. По време на Войната за независимост на Хърватия срещу останалите югославски сили старият град на Дубровник е обсаден и бомбардиран на 6 декември 1991 г., а останалата част от града търпи дори по-големи поражения от октомври 1991 до май 1992. След края на войната е започнат мащабен проект за реконструиране на града със съдействието на ЮНЕСКО. Градът е възстановен в древен стил, за да запази атмосферата си. Към 2005-та година по-голямата част от щетите са възстановени.
 
ИСТОРИЯ
 
През I в. пр. Хр. територията на днешна Хърватска става римска провинция Далмация, а през 395 г. е включена в състава на Византия. През VІІ в. хърватите, които са част от южнославянските племена се заселват по хърватските земи. Карл Велики ги присъединява към Франкската империя, а през 925 г. хърватският княз Томислав приема кралска титла.
 
След период на управление на хърватските князе и крале, през 1102 г. хърватите подписват съглашение с унгарския крал и той поема управлението на Хърватия, като запазва вътрешната й автономия. В средата на ХV в. Унгария търпи поражения от Османската империя, поради което Хърватският събор поканва Хабсбургите да поемат управлението на Хърватия. След редица войни, през ХVІІІ в. голяма част от хърватските земи са освободени от османците, но Хърватия остава административно зависима от Унгария.
 
Хърватското адриатическо крайбрежие след продължително владение от Венеция, през 1813 г. се превръща в австрийска провинция. В края на 1918 г. Хърватия влиза в състава на Сърбо-Хърватско-Словенско кралство (СХС). Истрия, Риека и Задар попадат под италианска власт. Кралството на сърби, хървати и словенци през 1929 г. е преименувано на Югославия. Хърватия става бановина през 1939 г. По време на Втората световна война е образувана Независима държава Хърватско, която е съюзник на Германия (1941-1945).
 
След Втората световна война Хърватска става част от социалистическа Югославия, като съюзна република. Една година след първите демократични избори, на 25 юни 1991 г. парламентът приема декларация за пълна независимост. През същата година започва война с военните части на остатъчна Югославия, която завършва през 1995 г. През 1992 г. Хърватска е приета за пълноправен член на ООН, а на 1 април 2009 г. за член на НАТО.
 
Хърватска е парламентарна република. Държавен глава е президентът, избиран за пет години. Хърватският парламент се състои от две камари - Камара на Представителите (Zastupnicki dom) и Камара на Областите (Zupanijski dom). Членовете и на двете камари са с четиригодишен мандат. Министър-председателят е с двама заместници и 14 министри.
 
Хърватска има триинстационна съдебна власт: върховен съд, жупанийски (окръжни) съдилища и общински (районни) съдилища. Конституционният съд е компетентен по въпроси, свързани с конституцията. Съдебната система се състои от областни съдилища, Конституционен и Върховен съд. Съдиите на Върховния и Конституционния съдилища се назначават за срок от осем години от Съдебния Съвет на Републиката, който се избира от Камарата на Представителите.
 
Основното вероизповедание е католицизъм, а има и източноправославно и сунитско мюсюлманско малцинство.
 
Официален език е хърватският, който принадлежи към групата на южнославянските езици и използва латиницата.