Швейцария
01 Януари 1970
233
Швейцария съществува като самостоятелна държаваот края на XIII в., а в сегашните си граници от 1815 г. – след Виенския конгрес. Тя е разположена в централната част на Европа и има площ 41 300 кв. км. Граничи с Германия, Франция, Лихтенщайн, Австрия и Италия. Страната има много изгодно транспортно-географско положение, защото през територията й се кръстосват важни международни пътища, свързващи Северна Европа със Средиземноморието и Западна Европа с Балканите и Близкия Изток. През нейната територия се осъществяват редица транспортни връзки между европейските страни, което се отразява благоприятно върху нейната икономика.
Швейцария е типична планинска страна. Средната й надм. в. е 1350 м. Според характера на релефа тя се поделя на три части – алпийска планинска система, Юра, Швейцарско плато.
Алпийска планинска система – заема югоизточната част на страната – Швейцарските Алпи. Обхваща 58 % от територията на страната. В масива Монте Роза се намира най-високия връх Дюфур (4634 м.). Други известни върхове тук са Югфрау и Матерхорн. Планинският релеф затруднява съобщенията, но е важно условие за развитие на туризма. С много важно значение са хидротехническите и горските ресурси на Швейцарските Алпи.
Юра – представлява сравнително ниска планинска система (вр. Мон Тандор – 1683 м.). Заема северозападната част на страната като се простира успоредно на френската граница и заема площ от около 10 % от територията на Швейцария.
Швейцарското плато – заема 32 % от територията на страната, заключено между Алпите и Юра. Средната му височина е 500 м. Отличава се с хълмист терен, който на запад преминава в планински. Платото има най-благоприятни условия за развитие на селскостопанската дейност и прокарване на пътища.
Швейцария е бедна на полезни изкопаеми. Открити са незначителни находища на кафяви и черни въглища, торф, графит, талк, кварцит. С по-голяма значение за химическата промишленост са залежите на каменна сол край Базел, а в Юра се добива желязна руда.
В следствие на силното разчленение на релефа климатът се отличава с голяма разнообрази е и ясно подчертана вертикална зоналност. В зависимост от надморската височина той се мени от умерено-континентален до планински (над 1500 м. надм. в.). Швейцарското плато има умерено топло и продължително лято и мека зима при средна годишна температура 9 С (за сравнение ср. Год. т. на България е 10.5 С). В южната част на страната, покрай езерата Лаго Маджоре и Леман, прониква средиземноморското климатично влияние. Така например град Локарно има средна годишна температура 13 С (за сравнение Сандански има ср. Год. т. 13.9 С). В Алпите над 2 000 м. средната годишна температура е 0 С. Поради ниските температури и изобилните валежи тук се е формирал най-големия в Европа ледник – Алечкия, с площ 115 кв. км.
Швейцария разполага с огромно водно богатство. В страната има гъста мрежа от пълноводни реки, които не са плавателни, но притежават значителен хидроенергиен потенциал и се използват за спускане на дървен материал през трудно достъпните планински местности. Реките се оттичат към 4 морета – Северно, Средиземно, Адриатическо и Черно. По-важни реки са Рейн, Рона, Ааре (приток на Рейн), Тичино (приток на По), Ин (приток на Дунав) и др.
В подножието на Алпите са разположени големи и малки езера с тектонско-ледников произход – Женевско езеро (Леман), Цюрихско, Лугано, части от Боденското езеро, от Лаго Маджоре и др. Общо езерата са около 1600. Използват се за корабоплаване риболов и туристически цели. Те са естествен регулатор на изтичащите реки. Край град Шафхаузен е най-големият в Европа водопад – Райнфал (Лауфен), висок над 25 м. и широк 125 м.
Горите в Швейцария заемат ¼ от площта й. От тях 70 % са иглолистни (ела, бор, смърч, лиственици и др.) и 30 % широколистни (главно дъб и бук). Над горите са алпийските пасища, които обхващат 46 % от повърхността на Швейцария. Ледниците, вечния сняг и оголените скални зъбери заемат 10 % от територията й.
Швейцария е многонационална държава. Най-многобройни са народностите от германската езикова група – 65 %. От тях най-много са германо-швейцарци, следвани от немци и австрийци. Те населяват северните, източните и централните части на страната. Говорят “швейцертюше” – швейцарски диалект на немски език. Франко-швейцарците населяват западните кантони, като съставляват 18 % от населението. Говорят френски език. Итало-швейцарците населяват южната част на страната и съставляват 10 % от населението. В югоизточната част на страната има реторомани, чийто език е близък до латинския. Официалните езици в Швейцария са немския, френския и италианския, като значителна част от населението говори 2 и повече езика.
За Швейцария е типична сезонната имиграция. Около 1 млн. души от различни страни са тук на работа – от Италия (43 %), от Германия, Испания, Сърбия и др.
Средната гъстота на населението е над 130 души на кв. км. Над 70 % от населението е съсредоточено в Швейцарското плато, където са и всички по-големи градове – Цюрих, Базел, Лозана, Женева, столицата Берн. Тук средната гъстота достига 250 души на кв. км., докато в Алпите е между 25 и 50 души на кв. км. Урбанизацията в страната е около 75 %.
Военната служба в Швейцария е 120 дни, но всеки запасняк държи в дома си униформа и оръжие. За един час могат да бъдат мобилизирани 600 000 души. Макар и неутрална страна, всяка година около 400 000 запасняци минават опреснителни занятия, стрелби и маневри. В миналото Швейцария е дала много наемни войници (ланцкнехти). Сега швейцарци охраняват Папата във Ватикана. Национален герой за швейцарците е Вилхелм Тел – прочут майстор на стрелба с лък и противник на австрийските Хабсбурги.
Швейцария е република, конфедерация от 26 кантона. Всеки от тях има своя конституция, парламент и правителство. Съюзните права на кантоните са ограничени от федералната конституция. Държавен глава е Президентът избиран за една година, без право на преизбиране.
Швейцария е създадена на 01.08.1291 г., когато първите три кантона - Ури, Швиц и Унтервалден – сключили “Вечен съюз”. В момента от всички кантони 20 са немски, 5 са френски и 1 е италиански.
От 1815 г. Швейцария е в постоянен неутралитет. Затова тя не членува в международни организации като ООН, Европейския съюз и др., въпреки че Женева е втори център на ООН.
Швейцария е силно развита индустриална страна с модерно и интензивно селско стопанство. Нейната икономика е свързана с широкия европейски и задокеански пазар. Традиционният неутралитет и дългогодишното неучастие във военни конфликти са създали условия страната да се превърне в много голям център на банковия капитал. Швейцария е един от главните финансови и банкови центрове на света (на 4-то място по запаси на чуждестранна валута). Едрите монополи като “Саба”, “Зулцер”, “Хофман-Ларош”, “Нестле” и др. заемат водеща роля в икономиката на страната. Традиционно силно се развиват международния туризъм и външната търговия. Изключителна известност имат типичните за Швейцария отрасли – производството на часовници и точни прибори, на шоколад, банковото дело, туризмът, животновъдството. БНП през 2000 г. е бил 325 млрд. USD, т.е. по 44 520 USD на човек. По този показател Швейцария е непосредствено след Люксембург в световната класация на най-богатите страни. В челната десятка влизат още 3 - Норвегия, 4 - Япония, 5 - Дания, 6 – Сингапур, 7 – САЩ, 8 – Австрия, 9 – Германия, 10 – Швеция (всички с над 30 000 USD на човек годишен доход). Обяснението за успехите на швейцарците се крие в тяхното пословично трудолюбие, организираност и предприемчивост. Постигнатото благосъстояние не е дошло от само себе си, пък и никой не гарантира неговата трайност, поради което швейцарците не могат да си позволят отпускане.
За енергетиката на страна е характерно, че над 60 % от електроенергията се получава от ВЕЦ-ове по реките Рейн, Рона и Ааре. В страната действат и 6 АЕЦ, даващи около 37 % от електропроизводството, а делът на ТЕЦ е около 2,5 %.
Машиностроенето е най-важния отрасъл на промишлеността. Делът на страната в световния износ на машини е 10 %. Развито е производството на електротурбини, електромотори, машина за полиграфическата, хранително-вкусовата и хладилната промишленост. Швейцария е известна с производството на металорежещи и ковашко-пресови съоръжения, както и на електроизмервателни уреди. Особено място има фината механика – главно производството на часовници, което притежава вековни традиции. В Швейцария се смята, че останалите страни, произвеждащи часовници, не я конкурират, а я освобождават от задължението да произвеждат евтини часовници, като насочват усилията й към производството на скъпи и прецизни часовници. Най-известни центрове на часовникарството са Бил, Золотурн, Ла Шо де Фон, Женева. Преобладавата малките и средните предприятия и само 3 завода имат над 1000 работника.
Швейцария е специализирана и в производството на фармацевтични изделия, особено в производството на витамини, а също на анилинови багрилни вещества, изкуствени влакна и парфюмерийни изделия.
Много важен и традиционен за Швейцария отрасъл е млекопреработването като най-важните производства са няколко десетки вида сирена (ементал, грюе и др.), сгъстено сухо мляко, масло и разбира се известния швейцарски шоколад. В страната има 23 бонбонени и 16 шоколадови фабрики, даващи годишно над 100 000 т. продукция, 40 % от която се изнася. На глава от населението се пада по 11 кг. шоколад годишно.
Селското стопанство е механизирано и интензивно, но разполага с малко обработваема земя. Половината от поземления фонд са ливади и пасища. Основен отрасъл е животновъдството, даващо от около 75 % от цялата стойност на продукцията. Швейцария е родина на високо продуктивни породи крави – напр. сименталска и швицка порода.(През 2000 г.-2 млн.глави едър рогат добитък,в т.чл.-870хил.крави/.
Швейцария е ЖП и шосеен кръстопът на Европа. Общата дължина на жп-линиите е над 5000 км., от които около 4000 са електрифицирани. Поради характера на релефа трасетата са наситени с многобройни мостове и тунели (Симплон-дълъг 19.9 км,между Лозана и Милано ; Сен Готар –дълъг14,9 км.,между Базел и Милано и др./ По-важни автомобилни тунели са Монблан тунел-дьльг 11,6 км.,свьрзва Аоста с Женева ;Сан Бернард-дьльг 5,8км.,свьрзва Аоста с Лозана).
Швейцария е класическа страна на туризма. Годишно се посещава от над 10 млн. туристи, които носят над 3 млрд. USD приходи. Най-посещавани са големите градове, езерата, зимните курорти – Сен Мориц, Давос, Ароза, Бад Скоул и др.
С право наричат Швейцария “световна банка”. Към нея се стичат пари от всички посоки. Банките са 580 с над 4 500 филиала. На 1300 души се пада 1 банка. В банките влоговете възлизат на около 1 000 млрд. швейцарски франка – 20 % от световния капитал (1 CHF – около 1,27 лв.). Не спазването на тайната на влога в банките се наказва със затвор и голяма глоба. В Цюрих е 4-тата борса в света след борсите на Ню Йорк, Лондон и Хон Конг.На страната се пада около 2 % от световния стокооборот.Основен дял в износа заемат готовите изделия-машини,лекарства,часовници,шоколад.