Истанбул

01 Януари 1970

Един Уикенд в Истанбул съвсем не е достатъчен за да опознаете този космополитен град, съчетал в себе си богата култура, история, романтика, търговия и какво ли още не. Нужни са като че ли поне няколко екскурзии до Истанбул, за да разгледате, посетите, опитате от всичко, което града предлага... Тук можете да намерите кратка информация едва за някои от сновните забележителности на града:

Музея Света София

Когато се подготвяте за вашата екскурзия в Истанбул непременно включете в културната си програма посещение на музея Света София. В превод името на храма означава „свещена мъдрост”. Първата църква на това място датира още от 325 г. и е построена по заповед на Константин I. Тя на няколко пъти е разрушавана и така до 532 г., когато император Юстиниан I заповядва построяването на нов храм, който трябвало да бъде най-големия и велик храм в историята. Строителството започнало, и тъй като средства не са пестени, завършва само за 5 години. За времето си това е рекордно кратък срок на строителство, особено като се имат предвид размерите на църквата. Тя не само е най-големия религиозен храм в света, но и остава такъв в продължение на 1000 г. Вътрешността и е богато украсена или със златни мозайки, или със скъпи видове мрамор. Много от мраморните колони са донесени от стари езически храмове от антични градове в Мала Азия. Ето защо, когато църквата е официално открита, на 27 декември 537 г., Юстиниан възкликва: „Соломоне, аз те надминах!” (до този момент за най-впечатляващ се е смятал храмът на Соломон в Йеросалим). За един дълъг период от време църквата се превръща в център на Византийската империя. В нея са извършвани коронациите на византийските императори, както и всички по-важни церемонии.
За съжаление, Кръстоносците, които завладяват Константинопол през 1204 г., плячкосват храма изцяло. По време на Латинската империя (1204 - 1261) в църквата се е следвал католическия канон. През 1453 г. Константинопол е превзет от турците. Легендата разказва, че след една молитва в Света София султан Мехмед II Завоевателя, възкликнал: „Моята столица вече е в Истанбул!”, след което по традиция тя била превърната в джамия. И така, след като в продължение на 916 г. Света София е служила като християнска църква, следват почти 500 г., в които тя е джамия. Към първоначалната сграда са добавени 4 минарета, а красивите мозайки и стенописи са замазани с гипс (човешките образи в ислямските храмове се приемат като богохулство, в тях преобладават флоралните мотиви, каквито могат да бъдат забелязани в Синята джамия).
През 1935 г., по заповед на тогавашния президент реформатор на Турция Кемал Ататюрк, Света София превърната в музей и се посещава от туристи от целия свят.

Работно време:
Всеки ден без понеделник от 9.30 до 16.30 ч.
(удължено работно време през лятото)

Билети (вход):
За всички възрасти: 20 TL

Дворецът Топкапъ
Един уикенд в Истанбул със сигурност не е достатъчен, за да посетите всички значими музеи в града, но ако това е първото ви посещение непременно отделете време да посетите двореца Топкапъ и особено неговата съкровищница. Топкапъ сарай е построен по заповед на Фатих Султан Мехмет, (Завоевателя) през 1478 г. От тогава, в продължение на 380 години, той става официалната резиденция на Османските султани и център на държавната администрация. Дворецът е разположен на площ от около 700 000 км. м.
Топкапъ сарай е отворен за първи път за посещение на външни лица по време на управлението на султан Абдул Меджид (1839-1861). Той показва съкровищата, собственост на двореца, на тогавашния английски посланик. По-късно излагането на антиките, принадлежащи на двореца, пред чужденци, се превръща в традиция. По време на управлението на султан Абдулазиз (1861-1876) две от помещенията на двореца са оформени във френски стил и в тях се оформят постоянни колекции, които да бъдат представяни на различни дипломати и дипломатически мисии. По времето, когато Султан II Абдулхамид (1876-1909) е детрониран, се обмисляло Съкровищницата да бъде отворена за публични посещения в Неделя и Вторник, но идеята не се реализира. Тя се осъществява няколко години по-късно: на 3 април 1924 г., по заповед на Гази Мустафа Кемал Ататюрк Топкапъ отваря врати като музей.

Работно време:
Всеки ден без вторник: от 9 до 19 ч.
Затворен е и на религиозни и официални празници.

Билети (вход):
Двореца Топкапъ, за всички възрасти: 20 TL
Харема, за всички възрасти: 15 TL

Дворецът Долмабахче
Дворецът Долмабахче остава по в страни от историческия център на Истанбул и за това по време на повечето екскурзии до Истанбул се разглежда само отвън - по време на панорамната обиколка с автобуса или при разходката с корабче по Босфора. Да не се посети този дворец обаче според мен е голям пропуск. Долмабахче е построен през 1856 г. по поръчение на султан Абдулмечид І като третия най-голям дворец в Истанбул. Мястото му не е избрано случайно – успоредно на Босфора, точно на самия му вход. В превод името му означава “запълнена градина”, заради малкото пристанище, което султана затрупал, за да построи прекрасния си дворец.
През 19 век връзките на турската империя с Европа стават особено интензивни и това съвсем естествено оказва влияние върху културата и начина на живот. Ето защо султанът решава, че трябва да се построи един нов, с европейски вид и дух дворец. За разлика от Топкапъ, който се е разраствал през годините не по архитектурен план, а поради нуждите на двора, Долмабахче е първия султански дворец резултат от подробно планиране. Разходите по строежа възлизат на около пет милиона фунта стерлинги, което отговаря приблизително на една четвърт от годишните постъпления от данъци. Финансирането става чрез печатане на книжни пари. Ето защо, когато султанът пита финансовия си министър колко точно излиза строежа на двореца той му отговорил: „три хиляди и петстотин пиастра” - тогава тридесет и два фунта стерлинги. Всъщност толкова струвало отпечатването на книжните копюри. Строежът почти довел до фалит империята и е причината тя да стане финансово зависима от чуждестранните сили.
И днес Долмабахче впечатлява със своята пищност. Дворецът има 285 стаи, 46 салона, 6 турски бани, 68 тоалетни. Построен е на 45 000 кв.м., а в него има изложени 4 454 кв.м. килими. За украсата му са използвани 14 тона злато и 40 тона сребро. Тук се намира най-големия полилей в света със 750 крушки.

Работно време:
Всеки ден без Понеделник и Четвъртък
Октомври – Февруари: от 9 до 15 ч.
Март – Септември: от 9 до 18 ч.

Билети (вход):
За всички възрасти: 20 TL

Църквата "Исус Христос Спасител" в Хора
Църквата "Исус Христос Спасител" в Хора, по-известна като джамията "Карие" се намира в квартал Едирнекапъ и е една от най-забележителните църкви в Истанбул. Често бива определяна като перлата на византийското изкуство поради уникалните си мозайки и фрески.
Църквата е построена през IV век извън стените на Константинопол за което свидетелства и значението на думата "сhora", от гръцки преведена като „предградие”. По-късно, през 413 – 414 година, когато Теодосий II построява нови крепостни стени, храмът попада зад защитната стена, но запазва своето име. Днешният си облик църквата получава през 1077–1081, когато тъщата на Алексий I Комнин, я преустроява във формата на кръст. В началото на 12 век, тя е частично разрушена (предполага се, че причината за това е силно земетресение от това време). Възстановена е от Исак Комнин – третия син на Алексий. Храмът обаче е окончателно завършен два века по-късно. По заповед на видния държавник Теодорос Метокхитес църквата била реставрирана и богато украсена с мозаечни икони, датиращи от 1315 -1321 година. За съжаление, художниците остават неизвестни. По това време в нея се намирала и една от най-богатите библиотеки в Константинопол. През 1328 г. Теодорос Метокхитес бил изпратен в заточение от узурпатора Андроник III Палеолог, но две години по-късно му било разрешено да се завърне в града. Той изживява последните две години от живота си като монах именно в тази църква.
През XVI в. църквата била превърната в джамия „Карие” от съветника на султан Хадъм Али паша, като всичките мозайки, противоречащи на ислямските разбирания били покрити с гипс. Интересен факт е, че точно това покритие успяло да запази великолепните украси почти непокътнати и до днес.
Днес „Карие” е превърната в музей на мозаечното изкуство, пресъздаващ разнообразни библейски фрагменти от живота на Дева Мария и Исус Христос.

Ако сте решили да посетите църквата по време на уикенда ви в Истанбул, ето и информация за работното й време и входни такси:

Работно време:
Всеки ден без сряда.
От 1 октомври до 14 април: от 9 до 19 ч. (последно влизане в 18 ч.)
От 15 април до 30 септември: от 9 до 17 ч. (последно влизане в 16.30 ч.)

Билети (вход):
За всички възрасти: 15 TL

Археологическият музей

Археологическия музей в Истанбул е открит като Музей на империята в края на 19 век от художника и по-късно негов директор Осман Хамди бей. Той отваря врати за широката общественост на 13 юни 1891 година. Музеят има своето значение не само като „първия турски музей”, но и като музей от световно значение. И до днес, със своите над 1 млн експоната, представящи различни култури, музеят защитава тази своя претенция.

Вмузейните колекции има богати и много важни произведения на изкуството, принадлежащи към различни цивилизации от региона от Балканите, от Африка, от Анадола и Месопотамия до Арабския полуостров и Афганистан, които са били в пределите на Османската империя.

Работно време:

Всеки ден без Понеделник: от 9 до 17 ч.

Билети (вход):

Възрастни: 10 TL

Деца до 12 г. - безплатно

Музеят на мозайките

Музеят на мозайките в Истанбул се намира в непосредствена близост до площад Султанахмет. В музея могат да се видят мозайки от византийския период, открити на мястото на Големия дворец в Константинопол. Предполага се, че те датират от времето на византийския император Юстиниан I (527-565 г.). Открити са при разкопки на учени от университета Сейнт Андрюс в Шотландия в района на площад Султанахмет в периода 1935-1938 и 1951-1954.

Билети (вход):

Възрастни: 8 TL

Водните резервоари

При първите години, в които се организираха екскурзии до Истанбул, Водните резревоари бяха задължителна спирка. Напоследък ми прави впечатление, че това се е променило. Не знам защо една толкова интересна атракция остана в страни от традиционните туристически маршрути. Аз бих ви посъветвала да ги посетите...

Йеребетан сарнъджъ е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул. Едно от имената, с което цистерните се назовават е "Потъналият палат". Тук се съхранявал резерв от питейна вода за в случай на засушаване или обсада на града. Водата по акведукти е доставяна от извори в Белградската гора, намираща се на 19 км северно от Истанбул. Една от причините в древността Константинопол да е толкова трудно превземаме е именно фактът, че градът е получавал и съхранявал запаси от питейна вода.

Резервоарът е разположен в историческия център на града, в района Султанахмет, срещу катедралата „Св. София”. Това е едно великолепно творение на Древността, което се е запазило почти непокътнато до днес. То е построено от император Юстиниян 532-542 г. По онова време в Константинопол е имало около шестдесет цистерни. Водохранилището е около 140 м. дълго, около 70 м. широко, има 336 колони, подредени в 12 редици по 28 колони, с височина 8 м., покрити предимно с коринтски капители. Цистерните побират 80 000 м3 вода. Интересно е, че тук е запазен единственият оригинал, оцелял до момента на Горгоната Медуза. Едната глава на Медуза е положена настрани, а другата е наобратно. Все още не е известно дали умишлено са поставени така. Предполага се, че главите са донесени от по-стара римска сграда. Служат като цокъл за колоните. Има много добра циркулация на въздуха и независимо, че се намира под земята, въздухът е изключително свеж и чист. В "Йеребатан сарнъджъ" има и кладенец на желанията, в който според поверието ако хвърлиш монета и си пожелаеш нещо, то непременно ще се сбъдне. Цистерните са реставрирани многократно: през 1723 г. при султан Ахмед III и при султан Абдулхамид II. През по-късно време осем повредени колони са били заздравени с бетон. През 1985 г. цистерните са почистени, като са отстранени около 50 000 тона тиня и е построена пътека за посетителите. Тук през лятото се провеждат незабравими концерти. Една от сцените на филма за Джеймс Бонд "Любовни поздрави от Москва " /1963 г./ е снимана в "Потъналия дворец".

Работно време:

Всеки ден

Билети (вход):

Възрасти: 10 TL