Кападокия – Земя на красивите коне

Skype Me™! fb phone 02/ 951 6948
  • 02/ 951 6948
Кападокия – Земя на красивите коне
Кападокия в превод от персийски означава земя на красивите коне.  Хиляди години на това забележително място, където е бушувал вулкан, природата е ваяла причудливи скални форми,гъби, комини,а човешката ръка е дълбала в тях подземни градове,християнски църкви и манастири. В този смисъл можем да кажем, че Кападокия е един музей на открито под егидата на Юнеско. Тя е и един от най-големите центрове на ранното християнство. Кападокияе родно място на св. Георги Победоносец, на най-големите богослови на IV в. – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Григорий Нисийски и др. Още от античността тук се създават цели скални и подземни градове, а в християнската епоха разцветът на монашеството е засвидетелстван от стотици пещерни църкви и монастирски комплекси. Хората, които търсят повече впечатления от културата на света, ще оценят веднага за какво става дума. Поради тези причини непрекъснато се увеличаваинтересът към областта – годишно тази част на южната ни съседка се посещава от близо 2 млн туристи.
            Кападокия отстои на 1400 км. от българската столица София и на около 750 км от „царицата на турските градове” Истанбул.  Кападокия е област, разположена на високо плато в източната част на региона Анатолия в централна Турция. Платото е осеяно с вулканични върхове, сред които най-висок е връх Ерджиес (3916 м.). Главни градове на областта и основни туристически дестинации са Кайзери, Гьореме, Невшехир, Аванос, Юргюп и Ючхисар.  
 
История
Кападокия е била населявана още в Бронзовата епоха, когато хетите й дават името Хати. След падането на империята им, Кападокия остава под властта на местната феодална аристокрация, която изгражда здрави крепости за укрепление на територията. След това тя преминава последователно в ръцете на асирийците (които създават там свои колонии), на Персийската империя, на Александър Македонски и накрая на династията на Ариатес. През II в. пр. Хр. Кападокия става подчинена на Римската империя, апри управлението на император Тиберий става нейна провинция. През II в. от новата ера, гонени от римляните,раннохристияни намират убежище по тези земи и решават да се възползват от естествените вулканични формирования, за да си създадат защита срещу вражеските нападения. Те ги разширяват и съединяват и създават цели подземни градове (свързани помежду си с плетеници от тунели) от къщи, винарни, водохранилища,параклиси, църкви и дори манастири.
През VIII в. арабите нахлуват в Кападокия, през XII в. тя преминава във властта на селджукските турци, а в края на XIV в., при управлението на Баязид, става част от пределите на Османската империя. Дългото господство на турците налага и турския език като основен, който се смесва с разпространения вече гръцки. През 1923 г. започва изселването на християните и Кападокия се превръща в една от основните туристически атракции на Турция.
 
Забележителности:
Долината Гьореме:
Почти в самия център на Турция, в провинция Анадола, самотно стърчи четирикилометровият изгаснал вулкан Ерджияс. Снежният му връх ясно се откроява на чистото синьо анадолско небе. При великана се събират три турски провинции — Кайсери, Невшехир и Нийде, които образуват долина заемаща почти 200 кв. км. площ. Някога си, в предисторическите епохи, вулканът обилно изригвал и залял с много метри лава широката долина. С течение на времето дъждовете и ветровете прерязали слоя лава, раздробили го на много хълмове, стълбове, конуси и стени. Когато тук дошли хора, а това се случило преди няколко хиляди години, и заселили долината, разбрали, че е по-удобно да се издигат къщи в кулите от лава, отколкото да се строят долу, на плоската земя. Още повече, че почвата е плодородна и всяко късче земя, която ражда и зърно, и грозде, и други плодове, е ценно. И се е получил град, по-точно цял фантастичен свят, който напомня едновременно лунни планини, мравуняци на гигантски термити, капризни творения на скулптор авангардист или гигантско легло на факир с набити гвоздеи. В него има къщи гъби, къщи пирамиди, къщи обелиски, къщи куполи, къщи стени, къщи захарни бучки, къщи ракети. Те се издигат от долината на групи или самотно и никой не знае точно колко пещери има тук — те са хиляди.
Днес в Гьореме се посещава Музеят на открито - комплекс от най-малко десет скални църкви, построени от православни монаси между 900 и 1200 г. Изображенията в комплекса показват разцвета на т.нар. изкуство на Кападокия. По време на иконоборчеството много от фреските и рисунките са били повредени, а очите на образите изтрити от местното мюсюлманско население. Архитектурните елементи от византийско време като арки, колони и капители са интересни с това, че не са необходими в структурно отношение.  Покрай малка скална кула се намира църквата Св. Базил, чийто вход е обсипан с ниши за малки гробове - често срещана особеност на кападокските църкви. Църквата с ябълката е една от най-малките в региона, издълбана като гръцки кръст, с четири несиметрични колони поддържащи централен купол. Рисунки описват сцени от живота на светци, епископи и мъченици, а вдясно от олтара може да се види Последната вечеря с изображение на риба. Църквата „Св. Варвара"се състои от три апсиди, с грубо нарисувани геометрични фигури в охра, които се смятат, че имат символно значение.Конструкцията на Змийската църква е сводеста, с нисък таван и дълъг кораб. Едната от фреските изобразява Св. Георги убивайки дракон, който наподобява змия.До средата на 50-те години на XX век, Тъмната църква е била използвана като къща за гълъби. След 14 години реставрация, фреските изобразяващи сцени от Новия завет, днес са най-добре запазените в цяла Кападокия и чудесен пример за изкуството от XI век. Поради факта, че светлина влиза само през изключително малък отвор, рисунките са запазили цветовете си през вековете. Последната забележителност, която заслужава внимание в Музея на открито е Женския манастир или наречен още Момичешката кула – шест етажен манастир вграден в скалите със система от тунели, стълби и коридори. Около 300 монахини са обитавали манастира в древността.
 
            Долината Ъхлара
            Долината Ъхлара представлява каньон с дълбочина 100 м., образуван от река Melendiz преди хиляди години. Тя започва от село Ъхлара и завършва в манастира Селиме, след като прави 26 завоя и продължава 14 км. Предполага се, че в долината има над 4 000 жилища и стотици скални църкви, украсени със стенописи. Някога в долината са живели над 80 000 души. Поради водното богатство на долината и множеството подходящи за укриване места, тук се създава първото селище на християните, бягащи от римските войници.
 
            Долината Зелве
            Долината Зелве е разположена в района Пашабаа, нарича се още Долината на Приказните комини или Peri Bacalari. Известна е и като Долината на монасите заради килиите открити във варовиковите кули. Необикновената форма на каменните образувания прави долината странна и изключително интересна. Условно казано можем да я разграничим на три ръкава, като и в трите има останки от скални църкви, жилищни и стопански помещения, дори и гълъбарници, издълбани в скалите. Според пътеводителя на Джон Фрийли скалните църкви са не по-малко от 16.
            Районът е бил обитаван до 1952 г., когато поради ерозията (и поради случило се силно земетресение)е станал опасен  за живеене и последните жители се преместват в нов град Йени Зелве, построен от правителството, на 2 км. от руините на Зелве. През 1967 г. Зелве е превърната в музей на открито.
            Докъм 1923 – 24 година обитателите на долината са били православни гърци, но са изселени след Гръцко–Турската война 1919 – 1922 год. по силата на междудържавна спогодба и на тяхно място са заселени турски изгнаници, изгонени съответно от Гърция. По тази причина отдавна вече е изгубена паметта за наименованията на повечето от църквите в Кападокия и местното население им е дало народни имена. Като например най–голямата оцеляла църква в Зелве, Юзюмлю килисе или Църквата с гроздето. Датирана е около 8 век, по време на иконоборческия период. Наричат я така заради следите от стенописна украса от стилизирани гроздове по стените на храма. На входа й има фреска с два архангела и Богородица, а в нишата вдясно от входа има още една. До църквата може да се види една оцеляла мелница. Манастира на Св. Симеон е датиран в ранния 10 век и представлява триетажен комплекс от църква на приземния етаж и други помещения най–вероятно жилищни и стопански. Предполага се, че в манастира са се обучавали свещеници. Въпреки, че Зелве е бил важен религиозен център от  9-ти до 13-ти век,  тук църквите не са така богато и красиво изографисвани;  а стенописите на са така добре съхранени, както в музея в Гьореме.
            В Долината Зелве са живеели в добросъседски отношения християни и мюсюлмани. Доказателство за това е малката джамия, която може да бъде видяна наред с десетките църкви в долината.
Крепостта Ючхисаре най-голямото скално образование в областта. Тя се явява и най-високата точка на същата тази област. Висотомерът показва 1345 m над морето. Самата крепост трудно може да се определи като "крепост", но така я наричат, защото е трудно достъпна и външно прилича на крепост. Самата дума Ючхисар, означава три крепости, защото има обособени три отделни скални хълма. Както при всички останали скални образования тук в областта и при Ючхисар са характерни скалните жилища издълбани директно в скалата. От върха на крепостта се разкрива невероятна фантастична гледка към цялата област.

За информация: 02/ 951 6948
Made by: TaraSoft

Кападокия – Земя на красивите коне